Витебският удушвач

Генадий Михасевич по време на сватбата си.

Заедно с Чикатило и Оноприенко, Генадий Михасевич попълва „светата троица” на съветските серийни убийци

Днес ще ви разкажем за поредния сериен убиец от Съветския съюз – Генадий Михасевич, признал си, че е удушил над 40 жени в рамките на 14 години. Беларусинът, заедно с Андрей Чикатило и Анатоли Оноприенко, попълва своеобразната „света троица” на извергите от бившия Съветски съюз – държава, която дълго време отрича феномена сериен убиец, просто защото идеологически той не съвпада с морала и ценностите на едно комунистическо общество.

Генадий Михасевич

Трудни времена

80-те години на XX в. са едни от най-бурните в историята на Съветския съюз. Първо, на 12 ноември 1982 г., умира лидерът Леонид Брежнев и на негово място е избран Юрий Андропов, дългогодишен председател на КГБ. Известният като „Желязната ръка на режима” политик има много трудни задачи, които трябва да реши. Републиките са неспокойни: Литовската република, в лицето на баскетболния „Жалгирис” (Каунас) води битки на живот и смърт с ЦСКА Москва, които са нещо повече от баскетболни двубои – те концентрират в себе си зараждащото се и много опасно за целостта на Съюза желание за независимост на една от републиките; Ростовската област в Украинската република е тероризирана от неизвестен сериен убиец (Андрей Чикатило); още от началото на 70-те години в страх живеят и жителите на Витебската област в Белоруската република, където неуловим удушвач взима жертва след жертва (Генадий Михасевич); в Дагестан пък броди призракът на неизвестен педофил-убиец (Анатолий Сливко). Точно в това опасно и размирно време като че ли няма никой по-подходящ за водач на СССР от „желязната ръка на КГБ” – Юрий Андропов.

Генадий Михасевич участва активно по време на разследването срещу себе си, като сътрудничи във всички възстановки на престъпленията си.

Още с първото си действие – назначаването за вътрешен министър на своя добър приятел и сподвижник от КГБ Виталий Федорчук, Андропов показва, че най-накрая е дошло време за сериозни и безкомпромисни действия, типично в стила на Комитета. А това означава едно единствено нещо – основната задача, която Федорчук поставя на милицията, е да се открият и спрат серийните убийци в Украинската и Белоруската републики – съответно Андрей Чикатило и Генадий Михасевич.

Ужасното детство

Генадий Модестович Михасевич е роден през 1947 г. в село Ист, Витебска област в Беларуска съветска социалистическа република. Подобно на по-голямата част от серийните убийци и той преживява кошмарно детство, което по-късно слага толкова тежък отпечатък върху психиката му, че го превръща в изверг, който може да намери сексуално и емоционално удовлетворение само от насилието и унижаването на други човешки същества. Малкият Генади израства скромен и необщителен в бедното си семейство. Подобно и на други серийни убийци той е мишена на жестоки подигравки от страна на съучениците и съседите си, а плахостта и свитостта му не му позволяват да отвърне по никакъв начин на тези обиди.

Генадий Михасевич като войник във военоморските сили.

Именно в този период, с невъзможността да намери отдушник за наранената си психика, Генадий Михасевич трупа своята тиха омраза към заобикалящите го хора, която ще ескалира години по-късно и ще го превърне в жестока и безчувствена машина за убиване и изнасилване. И ако положението в училището и улицата е лошо, то в родния му дом нещата са направо кошмарни – баща му е постоянно пиян и в редките моменти, когато не бие децата си, гони майката на Генадий и така превръща цялото семейство в мишена за подигравки в селото. Вследствие на всички тези тежки разочарования и обиди, които трупа по време на детските си години, той се превръща в един неуверен юноша, който започва да страда от комплекс за сексуалната си непълноценност.

През 1970 г., на 23 години, Генадий Михасевич изглежда като млад мъж, който ще се превърне във функционираща клетка на съветското общество – макар и да не блести с особен интелект, той се записва в Городокския техникум по механизация на селското стопанство и дори започва връзка с млада дама на име Лена.

Защо себе си, а не жените

На 14 май 1971 г. на гарата в Полоцк слиза младият Генадий Михасевич. Той изглежда омърлушен и много притеснен – вече се е свечерило и той е изпуснал последния рейс от Полоцк за родното си село Ист. Но не това тревожи студента от Городокския техникум. Само преди няколко седмици възлюбената му Лена му е съобщила, че вече не изпитва нищо към него и ще потърси щастието си с друг мъж.

Ходейки в прохладния пролетен ден по тъмните междуградски пътища, Генадий Михасевич обмисля съвсем сериозно възможността да прекрати собствения си живот. Тогава, съвсем ненадейно, от мрака пред него, изниква силуета на младо и красиво момиче, което бърза към Полоцк. С връвта, с която планира да сложи сам край на съществуването си, Генадий безцеремонно удушва момичето, после я изнасилва и взима със себе си обувките й – нещо, което той ще повтори още поне 40 пъти в следващите 14 години.

„Когато се прибирах онази вечер пеша към родното ми село, се чувствах ужасно заради загубата на Лена. Много страдах и даже исках да сложа край на живота си. Когато минавах през една овощна градина, насреща ми се зададе девойка. Щом я видях, в ума ми веднага се зароди мисълта да я удуша. Помислих си „защо да се убивам заради жена, по-добре сам да удуша някоя”.

Тази възстановка на първото си убийство прави Гендаий Михасевич непосредствено след ареста си през декември 1985 г. По това време той има съпруга и стабилна работа, като никой от роднините или познатите му не предполага, че добилият ужасяваща слава Витебски удушвач е именно техният Гена. Според самопризнанията му Генадий Михасевич е убил 38 жени, като има предположения, че той дори може да е надминал бройката от 56 жертви, своеобразния рекорд на Андрей Чикатило за Съветския съюз.

Залавянето през 1985 г. на Генадий Михасевич (екзекутиран през 1987 г.) и Анатолий Сливко – първите серийни убийци от „класически“ тип, съвпада с началото на перестройката. Оказва се, че в СССР има не само секс, но и сексуални маниаци. Преди арестите на Михасевич и Сливко в съветската криминалистика дори не съществува понятието „сериен убиец“ – нещо, което обуславя и дългогодишните смъртоносни рейдове на Чикатило, Оноприенко, Ткач, Михасевич, Сливко, Ряховски, Кулик, Головкин и други.

инфо: novinar.bg

Вижте още: 

БЪЛГАРСКИТЕ СЕРИЙНИ УБИЙЦИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook