Един от последните живи камикадзета: Никой от нас не искаше да умре доброволно

Снимка: lifebites.bg

Кадзуо Одачи е на 93 години. Истината обаче е, че той никога не е трябвало да доживее тази преклонна възраст. Няколко десетилетия той крие своята тайна – на 17-годишна възраст той става пилот-камикадзе, един от хилядите млади японски мъже, натоварени със задачата да дадат живота си в самоубийствени мисии в края на Втората световна война.

Докато изгражда семейство и кариера като полицай в Токио, той пази тайната си от почти всички, дори от съпругата си. Те знаят само, че той е служил като пилот на японския флот. Според него би било твърде трудно да обясни на обществото, което вижда камикадзетата като маниакални фанатици, какво всъщност е минавало през главата му. Но с течение на годините, когато сложните отношения на Япония с войната се променят, Одачи постепенно започва да споделя своята история с малка група приятели. През 2016 г. той дори публикува мемоари, разказвайки как е заспивал всяка вечер, чудейки се дали утре ще е неговият ред да умре за загубена кауза.

Одачи, вече 93-годишен, един от последните живи членове на група, която никога не е трябвало да оцелее. Той се надява, че Япония ще запомни пилотите като млади мъже, чиято храброст и патриотизъм са били използвани. „Не искам никой да забравя, че прекрасната държава, в която Япония се превърна днес, е построена в основата на смъртта им“, казва той в интервю за The New York Times.

Камикадзето е най-мощният символ на войната в Япония. Тези мъже са ярък пример за опасностите от пламенния национализъм и бойния фанатизъм. Но докато поколението, което е преживяло войната, изчезва, противоположните политически страни на Япония се борят да преосмислят ролята на камикадзето в общество, което все още разделено по отношение на наследството на конфликта.

Крайнодесните смятат, че камикадзето е символ на традиционните добродетели и дух на саможертва, който според тях отсъства в съвременна Япония. За левицата те са част от поколение, унищожено от японския милитаризъм, и мощно напомняне за важността на поддържането на следвоенния пацифизъм в страната.

„Камикадзето като исторически факт и като символ има много мощен потенциал да се използва и от двете страни в този аргумент“, казва М.Г. Шефтал, професор в университета Шизуока и автор на книга, събрала множество интервюта с пилотите.

Кадзуо Одачи не се интересува много от политика. В днешно време той приветства посетители в дома си в предградията на Токио, където ярко пресъздава стари военни сцени, натиска въображаеми самолетни педали и яростно се вживява в това, че лети.

Неговата история се противопоставя на простите стереотипи, често използвани от японските консерватори и либерали. Той се включва във война, която вярва, че страната му няма да спечели. Той бе готов да умре, за да защити онези, които обича, но не и да пожертва живота си напразно.

Днес Одачи е напълно против войната и смята, че пацифистката конституция на Япония е добра такава, каквато е. И все пак той остава силен защитник на правото на страната на самозащита. Той не съжалява за решението си да се включи в редиците на камикадзе пилотите и посещава светилището Ясукуни няколко пъти в годината, където поколения загинали японски войници са включени възпоменати редом до някои от най-известните военни престъпници, за да утеши душите на приятелите си, загинали в битка.

Израснал в село близо до авиобаза, Одачи отдавна е бил очарован от самолетите, а когато войната започнала, той решил, че един ден ще лети с тях. През 1943 г. той се записва във въоръжените сили на Япония и се присъединява към Йокарен, елитна група тийнейджъри, които са били обучавани като военноморски пилоти.

Йокарен, обяснява Одачи, се различавали от другите камикадзе, ученици, които били изтръгнати от училище и изпратени на сигурна смърт с малко подготовка или обучение. И все пак младите мъже в програмата на Кадузо бяха подготвени да умрат във въздушни боеве дори преди Япония отчаяно да призове за самоубийствени мисии.

Кадетите били сравнявани с красивите черешови цветове, чиято красота се подчертава от краткото им съществуване. Дори копчетата на униформите им, с черешовите цветове, служат като напомняне за скорошната им смърт в битка.

„Всички знаехме, че за нас няма „заживели щастливо до края на живота си“, пише Одачи в книгата си „Мемоари на камикадзе“. „Не ни беше отредено да живеем дълго.“

Когато Кадузо пристига в окупирания от Япония Тайван през август 1944 г., войната навлиза в своя краен етап.

Японските сили са сковани от американското технологично превъзходство и огромния производствен капацитет на американската военна машина. Съюзническата победа изглеждаше все по-неизбежна и японската тактика започна да изисква още по-голяма човешка жертва. Във въздушни битки пилотите били инструктирани да „се стремят да издълбаят врага със собствените си витла“, пише Одачи. „Разбира се, смъртта беше сигурна, ако това се случи, но поне щяхме да вземем врага със себе си.“

Успехът на тактиката зависеше от убеждението, че японските пилоти са по-склонни да умрат от враговете си.

Силата на това убеждение беше подложена на изпитание през октомври 1944 г., когато военноморският флот на Япония реши да заложи всичко, за да спре американската атака срещу своите сили във Филипините, по време на това, което ще стане известно като Битката при залива Лейте.

Японските офицери обясняват на Одачи и неговата кохорта плана, който включва тяхното самоубийство. След това питат, дали има доброволци. Призивът им е посрещнат с гробна тишина. Едва когато офицерите започнали да ги тормозят, първите няколко мъже се съгласили с плана. „По същество бяхме принудени да се самоубием“, спомня си той.

На 25 октомври Кадузо става свидетел на първата успешна мисия от самоубийци, която излита от Филипините. Но Одачи и неговите колеги скоро се оказаха притиснати в островната държава, тъй като американските бомбардировачи унищожиха много от останалите самолети на неговата ескадра.

Месеци по-късно той и колегите му избягали в Тайван, където на 4 април 1945 г. той получил заповед за първата мисия от 10-месечния си престой като пилот-самоубиец. Самолетът на Одачи е натоварен с 1100-килограмова бомба, тежаща толкова много, че би било невъзможно да надхитри врага с добри маневри. Но когато американските бойци го забелязват, той изхвърля бомбата си в океана и успява да избяга.

При следващото си излитане групата му не успява да намери своята цел. Следващите шест мисии също завършват неуспешно.

След всеки опит мъжете чакат със седмици за нови поръчки. Всяка вечер офицерите съобщават кой ще лети в битката на следващия ден. „Чувствах се все едно присъствам на отсъждане на смъртно наказание и стомахът ми се обръщаше“, пише той. Но след няколко седмици мъжете „станали безразлични към въпроса за живота и смъртта. Единственото ни притеснение беше да изчислим последния момент. “

Този момент обаче така и не идва. По време на последната им мисия самолетите се готвят да излетят, когато член на наземния екипаж изтичава на пистата, викайки и махайки на ескадрилата да спре. Императорът току-що бил обявил капитулацията на Япония. Одачи щеше да се прибере у дома.

На връщане, когато влак го прекара през бомбардираните останки на Хирошима, той наистина разбира, че войната е приключила. В дома си в Токио той взима церемониалния къс меч, отбелязващ статута му на камикадзе, и го хвърля в огъня в камината си, където той се стопява до стоманена буца.

Единствените му сувенири от войната са шепа снимки и подарък от млада жена, която срещнал в Тайван: копринен шал, направен от парашут, извезан с черешови цветове и синя котва – символът на Йокарен.

Одачи така и не разкрива самоличността на жената. Това е едно от малкото неща, случили се по време на войната, за които той все още отказва да говори.

Хората, казва той, често са отбелязвали, че камикадзето „не оценява собствения си живот“. Той се надява, че мемоарите му ще им напомнят не само за саможертвата по време на конфликта, но и за хуманността на младите мъже, чийто живот е бил пожертван за това.

„Бяхме на същата възраст като днешните ученици в гимназията и първокурсниците“, казва той. „Нямаше нито един човек сред нас, който сам е решил, че иска да умре.“

източник: dnes.bg

Вижте още:

Броят на самоубийства в Япония само за месец е по-голям от жертвите на COVID-19

10 откачени исторически факта за Япония

Обаждане от дълбините на океана, продължило два дни и струващо 28 живота

„Изпаряващите се хора“ на Япония – истински истории от изчезнали японци

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook