Жените, които убиха хиляди други жени

pixabay.com

„Търсим здрави работещи жени на възраст между 20 и 40 години за работа във военен обект“, гласи обява в немски вестник от 1944 г. Тя обещава добра заплата и безплатен пансион, както и осигуряване на облекло. Обявата обаче умишлено пропуска да спомене, че осигурените дрехи са униформи на „Шуцщафел“ (SS) – голяма паравоенна организация, ключова за Националсоциалистическата партия в Германия. А работното място е не просто военен обект, а концентрационният лагер за жени Равенсбрюк.

Днес от лагера не е останало почти нищо, разказва ВВС. На негово място има празно каменисто поле, разположено на около 80 км северно от Берлин. Там все още са разположени масивни постройки с дървени капаци и балкони, които представляват нацистка версия от 40-те години на средновековните немски вили. Това е мястото, където са живели жените надзирателки, някои дори с децата си. „Това беше най-красивото време в живота ми“, разказва една от тях десетилетия по-късно. От верандите надзирателките са се наслаждавали на гледка към близката гора и красиво езеро пред нея. Но от спалните си са  виждали окованите затворнички и комините на газовите камери, в които са ги изгаряли.

„Много посетители, които идват да разгледат, питат за жените тук. Няма толкова много въпроси за мъжете“, разказва Андреа Генест, директорка на музея в Равенсбрюк. „Хората не предполагат, че жените могат да бъдат толкова жестоки.“

pixabay.com

Много от жените надзирателки в концентрационния лагер са произхождали от по-бедни семейства, напускали училище рано и са имали ограничени възможности за развитие. Работата там им е гарантирала по-високо заплащане, настаняване в комфортни условия и финансова независимост. „Било е по-привлекателно от работата във фабрика“, допълва д-р Генест.

Мнозина от тях са били и част от младежки нацистки групи, като са вярвали в националсоциалистическата идеология . „Чувствали са, че подкрепят обществото, като правят нещо срещу враговете му“, разказва още тя. Около 3500 жени са работили като надзирателки в концентрационните лагери и всички те са започнали в Равенсбрюк, а по-късно да били прехвърляни на места като Аушвиц и Берген. Много от жените първоначално не са били наясно къде отиват да работят, но са оставали в лагерите на смъртта.

„Те бяха ужасни хора“, 98-годишната Селма ван де Пер, политическа затворничка.

„Вероятно им харесваше, защото им даваше власт. Даваше им много власт над затворниците. Някои затворници бяха третирани ужасно. Бити, “ разказва тя пред ВВС от дома си в Лондон.

Селма работела нелегално в окупираната от нацистите Холандия (бел. р.: Нидерландия), за да помага на еврейските семейства да избягат. Родителите и сестра й са убити в лагери, затова тя посвещава живота си на това да разказва за ужасите. С надеждата, че няма да се повторят отново.

pixabay.com

Равенсбрюк е бил най-големият женски лагер в нацистка Германия. Там са били затворени над 120 000 жени от цяла Европа. Много от тях – част от съпротивата или политически опоненти. Други са считани за „негодни“ за нацисткото общество: евреи, лесбийки, проститутки или бездомни жени. В лагера смъртта си са намерили поне 30 000 жени – някои са загинали в газовите камери или са били екзекутирани, други умират от глад и болести. Селма си спомня, че жените надзирателки са се отнасяли брутално с тях – биели са ги, измъчвали са ги и са ги убивали. А затворниците им давали прякори, като „кървавата Бригида“ или „револверът Анна“.

След войната, по време на процесите за нацистки военни престъпления през 1945 г., една от тях – Ирма Грезе, е наречена от пресата „Красивият звяр“. Млада, руса и привлекателна, Ирма е призната за виновна  и осъдена на смърт. С нея се свързва и образът на русата садистична жена в нацистка униформа, култова фигура във филми и комикси (няма как да не споменем и героинята на Кейт Уинслет в „Четецът“). Всъщност само 77 от хилядите надзирателки в лагерите са изправени на съд, а осъдените са само няколко.

Образите им присъстват и до днес в литературата и киното, понякога са представяни като жертви, а друг път – като садистични чудовища. Но реалността е по-ужасяваща – те не са били необикновени чудовища, а обикновени жени, способни на необикновена жестокост.

източник: momichetata.com

Вижте още:

Детските животи и надежди, погубени в Аушвиц и не само

997 тийнейджърки са първите евреи, отведени в Аушвиц. Неколцина оцелели

Доклад Вецлер-Върба или протоколите на Аушвиц

1944: Смях в „Аушвиц“ – как се забавляват офицерите в лагера

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook