Има ли някъде там копие на моето Аз? (част 1)

pixabay.com

Повечето от нас са свикнали да гледат на пространството като на нещо стабилно, а на времето като на река, която тече само в една посока. Реалността е тук и сега и каквото се е случило, случило се е… А сега си представете, че в момента една друга ваша версия не чете недоверчиво тези редове, защото се забавлява на Карибите с чаша „Куба Либре”, трета ваша версия пък не чете, защото всъщност е написала тази статия. А в четвъртата реалност изобщо не четете… просто защото там вие никога не сте се раждали.

Представете си плеяда от безброй светове, където се разиграват всички „ако”, които никога не са имали шанс да се случат в нашата реалност. Безчет варианти, по които нещата са можели да се развият тук, всъщност не са били загубени, а са осъществени от някое ваше копие. Паралелни вселени, които се различават съвсем малко от тази, в която живеем – там например президент на САЩ може би щеше да бъде Хилари Клинтън, а друго ваше Аз щеше да е милионер, просяк, да работи и живее в друга държава…

Някъде там, безкрайно близо и далеч,

Шекспир никога не се е занимавал с писане,

хората все още не са открили парния двигател, динозаврите все още владеят Земята или пък още по-радикално – физичните закони изцяло се различават от нашите, прословутото „пи” е равно точно на 3 или пък материята отсъства и навсякъде царуват разнообразни превъплъщения на електричеството… И за капак на всичко тези места съществуват едновременно и са не по-малко реални от това, която ние споделяме.

Идеята може да изглежда абсурдна или в най-добрия случай просто дъвка за ума и поле за изява на писателите фантасти. За някои учени обаче това не е дива хипотеза, а напълно реална възможност, с която може да се намери отговор на въпроси за раждането на Вселената, за тайната на нейните механизми или пък какво се е случило преди Големия взрив.

Господ играе на зарове…

През 1954 г. американският физик Хю Еверет смаял колегите си с една безумно радикална теория – нашата Вселена и нашата реалност не са единствени и уникални. Според изследователя това, в което живеем, е просто разклонение, вариант, възможност, една алтернатива сред безкрайни други вселени и реалности, втъкани една в друга. Нещо повече – всяка секунда от всяко наше решение, дори от самия акт на наблюдение се раждат плеяди от светове, в които се разиграват всички „ако”, всяка възможност, която не се е реализирала тук и сега.

Еверет базирал теорията си на квантовата физика, която се занимава с необяснимото поведение на най-малките частици, от които е изградена материята. Същата тази квантова физика, която накарала великия Алберт Айнщайн скептично да заяви, че Бог не играе на зарове.

През 1927 г. Вернер Хайзенберг, един от създателите на квантовата механика, формулира принципа на неопределеността, според който не е възможно в един и същ момент да бъдат измерени точно местоположението и скоростта на един електрон. Защото електроните, обикалящи около ядрото на атома, всъщност не обикаляли… Те сякаш били размити и разтеглени по цялата си траектория и според това дали са директно наблюдавани или не, демонстрирали поведение ту на частици, ту на вълни. В действителност не ставало дума толкова за движение, а

сякаш отделният електрон се намирал на няколко места едновременно.

Физикът Нилс Бор дал интересно обяснение за случващото се. Според него на квантово равнище частиците не съществуват в едно или друго състояние, а във всичките си възможни форми и състояния едновременно – тъй наречената суперпозиция. Също така самият акт на наблюдение върху тези частици прекъсвал това състояние и ги карал да „изберат” един вариант – дали да бъдат вълна или частица и къде да се намират.

Хю Еверет бил съгласен с идеята за суперпозицията, но не и с това, че наблюдението променяло квантовия обект. Наблюдението, смятал той, променяло самата Вселена и я разделяло на няколко варианта, които да удовлетворят всички възможности по отношение състоянието на обекта. Например, ако учен се опита да изследва обект в квантовата сфера, той

неволно ще създаде две паралелни вселени,

като в едната обектът ще бъде измерен като частица, а в другия –  като вълна. Още по-просто казано – едно хвърляне на масата на прозаично шестстенно зарче ражда поне шест вселени, за всяко едно от възможните числа, и както би добавил Тери Пратчет, поне още една, където хвърленото зарче изобщо не пада на масата, защото в този момент е решило да се подиграе с гравитацията.

Отделно от шегата с гравитацията, ако вярваме в теорията на Еверет, би трябвало да съществуват толкова вселени, че да удовлетворят всички възможни състояния, по всяко време, на всяка своя частица…Смразяващо.

На практика това означава, че редом със света, в който вие четете тези пасажи, се намират милиарди и милиарди други, в които ваши копия разлистват страниците, или където никой не е чувал за хартията, или където никога не е имало хора, или Земя, или пък Големия взрив…А щом самият акт на наблюдение променя света, то едва ли не всяка човешка мисъл и действие всяка секунда раждат нови и нови разклонения в безкрайното дърво на мултивселената.

Безкрайност + 1…

В материал за списание “Сайънтифик Американ» физикът Макс Тегмарк, професор в Масачузетския технологичен институт, дава един сравнително лесен за възприемане вариант – паралелни вселени съществуват, и то не в някаква квантова фиеста, а тук, в „родното” пространство. На теория дори бихме могли да ги достигнем, без да ни е необходима някаква машина, която отваря пространствено-времеви портали, а с кораб със свръхсветлинен двигател.

източник: obekti.bg

Вижте още:

Осъзнатият сън – същност, видове и техники

Резонансът на Шуман и Гея: Връзка между мозъка ни и планетата

Предполага се, че във Вселената едновременно съществуват няколко паралелни свята

Сънят – най-бързата връзка с паралелния свят

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook