Интересни факти от днес, 11 януари

1610 г. италианският математик и астроном Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Ганимед. Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система, радиусът му е по-голям от този на Меркурий и от Плутон.

532 . в Константинопол избухва въстанието Ника. Недоволството е насочено срещу високите данъци и корупцията при император Юстиниан I. Флавий Петър Сабатий е роден през 483 г. и е от селски произход. Името Юстиниан получава, след осиновяването му от чичо му Юстин.

Бунтовете започват, след като през 531 г. няколко души са арестувани за убийство при сблъсъци между партиите на сините и зелените след надбягвания с колесници на константинополския Хиподрум. Арестуваните трябвало да бъдат обесени и повечето от тях са екзекутирани, но на 10 януари 532 г. двама от тях, син и зелен, успяват да избягат и се укриват в една църква, обградени от подкрепяща ги тълпа. Император Юстиниан I се съгласява на отстъпки и заменя смъртната присъда със затвор, но тълпата настоява за пълно помилване.

На 13 януари на Хиподрума се провеждат надбягвания в присъствието на императора, към края на които обединените привърженици на зелените и сините нападат намиращия се в съседство императорски дворец с викове „Ника!” („Победа”). Тълпите обсаждат двореца в продължение на няколко дни, а започналият пожар разрушава патриаршеската катедрала „Света София” и църквата „Света Ирина”.

Някои сенатори подкрепят бунтовете, обявявайки се за намаляване на данъците и уволнение на високопоставени служители като префекта Йоан Кападокийски и квестора Трибониан. На петия ден от бунта те обявяват за император Ипатий, племенник на бившия император Анастасий I.

Юстиниан обмисля възможността да напусне града, но е разубеден от съпругата си Теодора. На 18 януари правителството успява да овладее града с помощта на редовна войска, водена от пълководците Велизарий и Мундо. Много бунтовници са обкръжени в Хиподрума и избити, като според Прокопий жертвите достигат 30 хиляди души. Ипатий е убит, а негово имущество и това на сенаторите, подкрепили бунта, е иззето.

След убийството на Ипатий в църквата Света Неделя заповядва на градския префект Теодот Тиквеника да разследва случая. В резултат на разследването част от виновниците са заловени и наказани. Но тогава Юстиниан решава да обвини Теодот в отровителство и магьосничество. Изстръгва с изтезания самопризнания от приближените му и на тяхно основание и поради застъпничеството на квесторът Прокъл избягва смъртното наказание и е заточен в Ерусалим въпреки невинността си. До края на живота си се крие от убийците на Юстиниан в манастир.

Веднага след потушаването на въстанието Юстиниан се съсредоточава първо към завладяването на Кралството на вандалите в Северна Африка. Въпреки предупрежденията на военачалниците, че логистичните проблеми за едно такова начинание са твърде големи, имперският съвет взима решение за покоряването на Вандалското кралство.

Повод за обявяване на война Юстиниан получава, когато близкият на Константинопол крал Хилдерик е свален от трона и заедно със семейството си е хвърлен в тъмница.

1477 г. състои се битката при Нанси. Сражението е част от войната между Швейцария и Бургундия.

В началото на 13 в. по време на войната за власт в Свещената Римска империя Нанси е бил превзет от император Фридрих Втори и опожарен. След като градът бил възстановен, той се превърнал в столица на херцогството на Лорейн. След пълното възстановяване на града той бил защитен от новопостроен нов замък. По време на управлението на херцог Фери Трети, Нанси изиграва важна роля в историята на Лорейн. По това време градът получава първия си устав.

В края на 15 в. Нанси е изправен пред заплахата на загуба на независимостта си и включването му във владенията на могъщите херцози на Бургундия. Един от тях, Карл Смели, превзел Нанси през 1476 г. В прочутата битка за Нанси през 1477 г. той загива след като е победен от швейцарско-лорейнските войски.

Тази битка слага край на дългогодишната борба на френските крале с херцозите на Бургундия, които се противопоставяли на обединяването на френските владения. След битката за Нанси владенията на Карл Смели били разделени, като херцогство Бургундия станали владение на френския крал, а Холандия станала част от владенията на династията на Хабсбургите.

В края на 16 в. Нанси се развил като индустриален град. Бил построен новият град, който граничел с обособилия се стар град. По това време в града и околностите се изграждат много вили на аристократи.

До 1660 г. градът остава под контрола на кралските войски. През 1697 г. херцогството на Лорейн отново получава своята независимост. През 1729 г. тя отново я изгубва. След като умира и последният херцог – Станислас, херцогството се превръща във френска провинция.

1567 г. в Лондон става тегленето на печалбите в първата държавна лотария.Първите записани признаци на лотария датират от времето на китайската династия Хан между 205 и 187 г. пр.н.е., от когато са намерени кено фишове. Смята се, че тези лотарийни игри са подпомагали с финансиране големи държавни проекти, като Великата китайска стена.

Първите известни европейски лотарии са били организирани по време на Римската империя и са се провеждали като забавление на вечерни партита. Всеки от гостите получавал билет, а наградите – за всеки притежател на билет, били луксозни предмети. Всъщност този вид лотария не е бил нищо повече от правене на подаръци от и за богати благородници. Най-ранните записи за предлагането в свободна продажба на лотарийни билети е лотария, организирана от император Август Цезар. Част от средствата били за ремонти в Рим, а победителите получавали предметни награди с различна стойност.

Любопитен факт е, че лотариите станали популярни сред хората и се приемали като безболезнена форма на данъчно облагане. Холандската държавна лотария Staatsloterij е най-старата работеща лотария. Първата отбелязана в историческите документи лотария в Италия пък се ровела на 9 януари 1449 г. в Милано. Средствата от нея били предвидени за финансиране на войната с Република Венеция.

Френският цар Франсоа I разбира за лотариите по време на походите си в Италия и решава да организира лотария и в царството си като средство за подпомагане на държавната хазна. Първата френска лотария, Лотария Роял, се провела през 1539 г. Тя обаче се оказала пълен провал, тъй като билетите били прекалено скъпи и хората негодували срещу това.

Първата официално узаконена лотария в Англия била изготвена от кралица Елизабет I през 1567 г. Всеки притежател на билет спечелил награда, а общият награден фонд бил равен на набраните средства. В по-късните години, държавата продала правата върху лотарийните билети на брокерите, които на свой ред използвали външни агенти и куриери, за да ги продадат.

Първата голяма лотария на германска земя се провела през 1614 г. в Хамбург. В Австрия първата лотария е изготвена през 1751 г. по време на царуването на императрица Мария Терезия – Лото ди Женова се играла със 90 числа.

1610 г. италианският математик и астроном Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Ганимед. Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система, радиусът му е по-голям от този на Меркурий и от Плутон.

Носи името на най-красивия между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването му.

Най-голямата забележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio, както и поредица концентрични хребети, остатък от древен кратер. С помощта на телескопа „Хъбъл” беше открита тънка атмосфера, състояща се от кислород, за която се предполага, че се е формирала под въздействието на слънчевия вятър и заредени частици от магнитното поле на Юпитер.

Любопитен факт е, че апаратът „Галилео” откри наличието на магнитно поле на Ганимед, за което се смята, че се поражда или от процеси в металното ядро, или в соления му океан под повърхността. Ганимед е единственият спътник в Слънчевата система, за който е известно, че има собствена магнитосфера.

1787 г. английският астроном Уилям Хершел открива два естествени спътници на Уран – Титания и Оберон. Всъщност за Уран са известни 27 естествени спътника.

Титания е най-големият естествен спътник на Уран. Името, както и имената на четири други естествени спътника на Уран, са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел, през 1852 г. Любопитен факт е, че всички спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир и Александър Поуп. Титания е името на царицата на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ”.

Оберон пък носи името на царя на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ”. Той е най-външният от големите спътници на Уран. Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро, обвито от ледена мантия. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят, е оформена от сблъсъци с астероиди и комети.
Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата „Вояджър 2”, който посети урановата система през януари 1986 г.

1909 г. в САЩ се провежда първото женско автомобилно състезание. Първото автомобилно състезание в историята се провежда на 22 юли 1894 г. между градовете Париж и Руан във Франция. То е организирано от парижкото списание „Пьоти Журнал” и е рекламирано като „конкурс за коли без коне”, които са „безопасни, лесни за каране и евтини за пътуване”.

През 1895 г. се организира Париж-Бордо-Париж, първото състезание, при което всички участници стартират едновременно. Малко по-късно автомобилният спорт започва да се разпространява и извън Франция, като първото състезание в САЩ е проведено в края на 1895 г. в Чикаго. Първото редовно автомобилно състезание започва да се провежда в Ница през 1897 г. Първото международно състезание, Гордън Бенет Къп, в което се надпреварват национални отбори, а не индивидуални участници, пък започва да се провежда през 1900 г.

Тогава се появяват и първите писти. Най-старата от тях е Милуоки Майл в САЩ, която е построена за конни надбягвания, но се използва за състезания с автомобили от 1903 г. Брукландс в Англия, първата писта, предназначена специално за автомобилни състезания, е открита през 1907 г.

През 1911 г. за първи път се провеждат две от най-известните състезания, съществуващи и в наши дни – 500-те мили на Индианаполис и Рали Монте Карло. Някъде между тези събития се появява и първото автомобилно състезание за жени.

Женското авторали е по маршрут Ню Йорк – Филаделфия – Ню Йорк. Но всъщност жени и преди това са вземали участие в надпревара с коли, но заедно с мъжете. Още през 1901 г. в автопробега между Париж и Берлин участва Камила дю Гас – тя изминава 1100 км и се класира на 32-о място от участвалите 122 състезатели.

През 1920-те години на авторалитата се откроява чехкинята Елизабет Юнек Хасвова, по известна като Елишка Юнкова. Тя е носител е на 56 победи, спечелени само за четири години.

1919 г. Румъния анексира унгарската историко-географска област Трансилвания плюс част от Банат. Така Букурещ поставя пред свършен факт другите страни-победителки в Първата световна война и при сключване на Трианонския мирен договор в Париж на 4 юни 1920 г. областта официално е включена в границите на Румъния.

Присъединяването на Трансилвания към Румъния става в условията на разпадането на Австро-Унгария. На 1 декември 1918 г. започва работата иницииран от Букурещ конгрес на румънците от Трансилвания в град Алба Юлия. На него делегатите издигат искане за присъединяване на територията им към Кралство Румъния. Искането им е удовлетворено.

Обединението е улеснено от избухналия комунистически метеж в Унгария, оглавен от Бела Кун, който провъзгласява създаването на Унгарска съветска република. Отделно от това избухва Чехословашко-унгарска война. През 1919 г. в Трансилвания е открит румънско-унгарски фронт, а през лятото на същата година, румънците достигат Будапеща. Комунистическото правителство на Унгария е свалено, редът в Унгария е възстановен от румънската армия, а след подписване на Трианонския договор присъединяването на Трансилвания към Румъния е узаконено и де юре.

Според този мирен договор Унгария се лишава от 2/3 от територията си, която е разпокъсана между Румъния (102 000 кв.км територия), Чехословакия (61 000 кв.км), Сърбия (42 000 кв.км), Австрия, Полша и Италия. Унгария остава едва с 93 000 кв.км територия.

Договорът от Трианон откъсва около 3,3 милиона етнически унгарци от родината-майка; половината от тях остават да живеят в граничните райони (предимно в южна Словакия), а останалите са разселени във вътрешността на съседните на Унгария държави – най-вече в северната част на Трансилвания в Румъния и във Войводина (Северна Сърбия). Предприети са мерки част от придадените територии да се заселят от неунгарци.

Унгарският народ е потресен и шокиран от клаузите на договора, които откъсват от страната региони, принадлежали на кралство Унгария от 11 в. Девизът на тогавашните унгарци е „Не! Не! Никога!”.

С анексирането на Трансилвания Румъния действа агресивно, водена от прекомерно шовинистични амбиции. Румънската историография не признава друга етническа история на Трансилвания, освен румънската, като извежда корените на румънската държавност от времето на дака (трака) Децебал. Като следствие от тези схващания Трансилвания се разглежда като част от изконната румънска земя, която 800 години е окупирана от унгарците.

1922 г. в Торонто, Канада, за първи път успешно е използван инсулин при лечение на 14-годишно момче, болно от диабет. Три десетилетия медицински изследвания достигат кулминацията си, когато канадците Фредерик Бантинг и Чарлс Бест, които работят в Университета в Торонто, откриват лечение на диабета с откриването на инсулина – хормон от панкреаса, който се секретира естествено от тялото и е същностно важен за усвояването на храната.

Експериментите върху кучета показват, че отстраняването на панкреаса причинява диабет, или невъзможност на организма да регулира нивата на кръвната захар.

Всички опити да бъде установено веществото от панкреаса, което отговаря за регулирането на нивата на кръвна захар, са неуспешни преди физикът Бантинг да прочете доклада на един лекар, в който се казва, че „островчетата”, които произвеждат инсулин в панкреаса, остават непокътнати дори и след изсъхването на останалата част от органа. Екипът изолира хормона инсулин, който овладява диабета, когато бъде инжектиран на животни, страдащи от болестта.

Техният колега – биохимикът Джеймс Б.Колип установява начин за пречистване на инсулин. Бантинг и Бест първо го инжектират себе си, за да се уверят, че е безопасно.

През януари 1922 г. екипът лекува 14-годишно момче, което е близо до крайната диабетна кома. Състоянието му се подобрява и случаят е записан като първата овладяна диабетна криза при малолетен.

Това важно постижение печели признание. Бантинг и Дж.Дж.Р. Маклауд, директор на лабораторията в Торонто, получават Нобелова награда за медицина през 1923 г. Бент, който не е получил дипломата си по медицина, е пренебрегнат, но Бантинг настоява, че той заслужава дял от честта и дава на Бест половината от паричната награда.

Любопитен факт е, че инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар, а при недостига му в организма настъпва болестно състояние – диабет.

На медицински език инсулинът,  белтък с молекулна маса 5734, изграден е от 51 аминокиселини, повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите, и превръщането й в гликоген.

1957 г. съветското правителство взема решение за създаване на балистична ракета.Първата балистична ракета A-4, по-известна като Фау-2 (V-2), е разработена в Нацистка Германия през 30-те и 40-те години под ръководството на Валтер Дорнбергер. До края на Втората световна война през май 1945 г. са изстреляни над 3000 такива ракети.

Полетът на балистичната ракета се състои от три етапа. През първия етап двигателят работи и ускорява ракетата. Това може да продължи от няколко десетки секунди до няколко минути. Управлението на ракетата се извършва само в първия етап от полета. Вторият етап е на свободен полет и той е най-дълъг. Третият етап представлява навлизането на ракетата обратно в атмосферата на земята.

Първата междуконтинентална балистична ракета в света е Р-7. На запад е известна под натовското означение SS-6 Sapwood, а в номенклатурата на ГРАУ – 8K71.

Р-7 е съветска двустепенна ракета с дължина на полета 8000 км, способна да носи 3000 кг полезен товар. Дължината на самата ракета е 33 м, диаметър 2,95 м, тегло 278 т. Първата й степен е снабдена с четири двигателя РД-107, а втората степен – с един двигател РД-108. Няколко стартови комплекса на Байконур и четири стартови площадки на космодрума Плесецк.

На 4 октомври 1957 г., носен от специално модифицирана ракета Р-7, е изстрелян първият изкуствен спътник „Спътник-1”. С това се бележи първата стъпка на човечеството в Космоса. Създадена е като междуконтинентална балистична ракета от конструкторското бюро на Корольов.

Ракетата е снета от въоръжение през 1968 г., като са установени множество недостатъци. Огромният полезен товар, предназначен да пренася ранните термоядрени бойни глави, става излишен след разработването на по-леки и малки водородни бомби. Подготовката за изстрелване трае повече от 20 часа, а самата ракета не може да бъде заредена с гориво повече от един ден, заради спецификата на криогенното ѝ гориво. Затова Р-7 е изместена от военна употреба към космически изследвания.

1961 г. започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци. С постановление на Министерския съвет още през 1956 г. се създава комбината на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на завода започва през 1960 г.

През 1963 г. влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 г. започва производството на агломерат, а до 1969 г. – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо.

През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).

1966 г. в СССР е създаден център за подготовка на космонавти. Научно-изследователският изпитателен център за подготовка на космонавти e създаден като военна част 26266 със заповед на главнокомандващия Военновъздушните сили на СССР. Намира се в Звездното градче в Московска област. Любопитен факт е, че центърът носи името на Юрий Гагарин – първият човек в историята на човечеството, който лети в Космоса.

Първият отряд на космонавтите на СССР е сформиран през февруари-април 1960 г. Официалното му име е „1960 Группа ВВС №1”. Изборът за бъдещите космонавти бил поверен на група специалисти от Института по авиационна медицина. До началото на март 1960 г. е сформирана група от 20 бъдещи космонавта.

На 7 март 1960 г. в първия отряд на космонавтите са зачислени 12 души: Иван Аникеев, Валери Биковски, Борис Волинов, Юрий Гагарин, Виктор Горбатко, Владимир Комаров, Алексей Леонов, Григорий Нелюбов, Андриан Николаев, Павел Попович, Герман Титов и Георгий Шонин. По-късно към тях се присъединяват Евгений Хрунов, Дмитрий Заикин, Валентин Филатиев, Павел Беляев, Валентин Бондаренко, Валентин Варламов, Марс Рафиков и Анатолий Карташов.

През лятото на 1960 г. е сформирана група от шестима космонавти, която продължава подготовката за първия полет на човека в Космоса. Екипът се състои от Юрий Гагарин, Герман Титов, Андриян Николаев, Павел Попович, Григорий Нелюбов и Валерий Биковски. На 17 и 18 януари 1961 г. тези космонавти успешно изпитват първия полет в Космоса. На 12 април Гагарин извършва първия полет в Космоса, резервен пилот е Герман Титов, резервен космонавт – Григорий Нелюбов.

1982 г. Астурия става автономна област на Испания. Автономните области в Испания са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност.

Астурия се намира в северната част на страната – между Галисия, Кантабрия и Кастилия и Леон. Това е силно планински регион, известен с планинския масив Лос Пикос де Европа.

Овиедо, основан от краля на Астурия Фруела I през 781 г., е столица на автономната област. През 10 в. столицата е преместена в Леон и градът започва да запада. Откритият в град Компостела в западната част на Испания, гроб на светеца Свети Яков и възникналия поклоннически маршрут дотам (Пътят към Сантяго), дава нов живот на града, тъй като Овиедо става важна спирка по пътя.

През 1388 г. крал Хуан I Кастилски основава Принципата на Астурия и прави Овиедо негова столица. Оттогава до днес, титлата Принцът на Астурия се отнася за наследника на испанската корона. Настоящият Принц на Астурия е Фелипе Испански.

2001 г. в американския щат Орегон се ражда първата генетически модифицирана маймуна. Тя е наречена Анди – абревиатура от четири английски думи, прочетени отзад напред, означаващи „въведена ДНК”.

До 2001 г. бяха генетично модифицирани и други животни – мишки, овца, но никой не беше успял да вкара нов ген в примат – класа бозайници, който включва и човека.

Допълнителният ген в организма на Анди се казва зелен флуоресцентен протеин и е взет от медуза. Той се използва като маркер, тъй като със специален микроскоп може да се види как блещукат съдържащите го клетки.

При обявяването на резултатите от експеримента си учените от Регионалния изследователски център за изучаване на примати, увериха, че благодарение на натрупания опит, ще се ускори работата върху препарати за лечение на многобройни заболявания, от които хората страдат.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook