Интересни факти от днес, 13 септември

1996 г. оригинал на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Той оставя ръкописът, увит във вестник, при секретарката на директора на музея Божидар Димитров.

335 г. император Константин Велики и представители на православното духовенство освещават църквата Възкресение Христово в Йерусалим. Църквата е построена на мястото, където според преданието е разпнат, погребан, а сетне и възкръснал Исус Христос. В Храма ежегодно се провежда церемонията по слизането на Благодатния огън.

Още ранните християни почитали мястото на разпятието и погребението на Исус Христос, което тогава се е намирало извън чертите на Стария град. Първата църква на Божи гроб, който се намира в този храм, е издигната по инициатива на откривателката на Животворния кръст и майка на Константин Велики света Елена. Строена е под надзора на патриарх Макарий Йерусалимски заедно с частично запазената базилика във Витлеем.

Любопитен факт е, че освен Божи гроб, в храма се намира и предполагаемото място на Голгота и мястото, на което според преданието е открито Дървото на живота.

Първият и величествен за времето си храм на Възкресението на мястото е осветен в присъствието на император Константин Велики и представители на православното духовенство на 13 септември 335 г. В чест на това събитие Православната църква на този ден отбелязва празнично обновлението на Храма.

1902 г. във Великобритания за първи път като доказателство за вина са използвани пръстови отпечатъци, снети от мястото на престъплението. Дактилоскопията е метод за идентификация на човека, само по отпечатъците от пръстите, основан на уникалната рисунка на човешката кожа, обясняват експертите.

Методът е използван за първи път от британеца сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на 19 в. е полицейски служител в Британска Индия.

През 1902 г. в английския град Епсъм сред голям брой задържани крадци-рецидивисти попаднал и един тип, който се кълнял, че никога не бил изправян пред съд, а кражбата била непозната за него. Когато полицейските инспектори му съобщили, че се казва Бенджамин Браун, родом от Бирмингам, и че има купища присъди, той процедил през зъби: „Проклети отпечатъци, знаех си, че въпреки променената ми самоличност някога ще ме провалят”.

Но още през 1894 г. в Англия заедно с измерването на частите на човешкото тяло по метода на Бертийон била въведена и регистрацията на папиларните рисунки на пръстите на престъпниците. След 7 години методът се прилагал в почти цяла Европа.

Съществуват признаци, по които безпогрешно може да бъде разпознат всеки човек дори дълго след неговата смърт, ако на пръстите на ръцете му се е запазило поне малко парченце кожа. Такъв един признак е рисунъкът на папиларните линии, който винаги остава един и същ, независимо от възрастовите и физическите промени в тялото. Този рисунък на линиите е незаличим. Всички опити за неговото деформиране дават временен, краткотраен ефект. Поради тази причина отпечатъците на пръстите са по-сигурен начин за идентифициране на заподозрени, отколкото други способи.

Днес специалистите-дактилоскописти изследват отпечатъците, като ги увеличават и класифицират по 1024 т.нар. главни класове в зависимост от формата на линиите, разположени в средната част на папиларните изображения.

Всъщност обаче се смята, че Дания е първата страна в света, която използва пръстовите отпечатъци за установяване на самоличността на престъпници още на 18 април с.г. Но най-първият случай да се открие извършител на убийство по следа от пръст, оставена на местопрестъплението, датира от 1892 г. в Аржентина.

В съхранени полицейски протоколи се споменава за извършено двойно убийство, жертва на което станали две извънбрачни деца. Тяхната майка Франсиска Рохас хвърлила вината върху някой си Веласкес. Когато й показали през лупа отпечатъка на големия й пръст, тя загубила самообладание и признала, че ги е убила, защото пречели да се омъжи за младия си богат любовник.

1907 г. французинът Пол Корню осъществява първия свободен контролируем вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята.

Първият патент на хеликоптер е регистриран в Англия през 1859 г. от Хенри Брайт. Състои се от два противоположно въртящи се аксиално разположени винтове, на които едно над друго са закрепени витлата. В средата на 19 в. такава машина не може да полети, поради липсата на подходящ по мощност и тегло двигател.

Най-ранният полет с хеликоптер е извършен през 1907 г. от французина Дюи. Малко по-късно братята Луис и Жак Бреге създават жироплан с двигател, движещ четири независими един от друг винта. Полетът е неконтролируем, като за запазване баланса на машината са използвани четири въжета, придържани от асистенти. Полетът трае около минута и е достигната височина 60 см.

Първият свободен контролируем вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята, е осъществен от французина Пол Корню на 13 септември 1907 г. Година по-късно, през 1908 г., братята Бреге създават нов модел на хеликоптер с монтиран двигател „Рено” (55 к.с.) и два противоположно въртящи се винта. Полетът е извършен на 22 юли 1908 г., като е постигната височина 4,5 м.

Първият успешен полет е извършен на 9 януари 1923 г. в Испания с автожир „С-4”, конструиран от Хуан де Ла Сиерва и пилот Алесандро Спенсър. Машината се издига на няколко метра и успешно се приземява. Малко по-късно със същата машина е извършен първия полет по маршрут с дължина 4 км и средна скорост 60 км/ч.

1922 г. в либийския град Ал Азизия е измерена най-високата температура на сянка в света – 57,8 ° градуса по Целзий. Температурата е била измерена  с военни уреди в една италианска военна база, която се е намирала на това място.

Любопитен факт е, че през септември 2012 г. Световната метеорологична организация обяви за невалиден стария рекорд и го коригираха на 56,7° градуса по Целзий. Така за най-гореща точка на планетата беше определена Гринланд Ренч (Долината на смъртта) в САЩ, където на 10 юли 1913 г. е измерена температура от 56,7° градуса по Целзий.

В статия в американско специализирано списание екип учени обясни, че измерената през 1922 г. температура винаги е изглеждала съмнителна за специалистите, поради което през 2011 г. екип от метеоролози направил задълбочено изследване на резултата и методите, чрез които е бил регистриран. Ревизирането на резултатите започва през 2010 г., но тогава режимът на Кадафи не позволява на екипа да работи нормално, а самият той се явил по телевизията и заявил, че „САЩ са обявили война на Либия и искат да й отнемат климатичния рекорд”.

След падането на режима работата била продължена и завършила с конкретни резултати. Така били установени пет сериозни пропуска, които хвърлили съмнение и върху крайния резултат: потенциално проблематични уреди; замерване от млад и неопитен наблюдател на климатичната обстановка; нерепрезентативен микроклимат на мястото за наблюдение; несъответствие между локалната екстремална температура и тази от други места наоколо; и несравнима разлика между тази температура и регистрираните впоследствие температури на същото място.

Любопитен факт е съществуването на данни, че на Земята има и по-горещи места, но те не са регистрирани от метеоролозите. Според сателитни снимки в различни пустинни райони вероятно е имали и по-високи температурни рекорди. На снимка от американски метеорологичен спътник се вижда, че през лятото на 2012 г. в пустинята Лут в Иран температурите са достигали дори до 70 градуса по Целзий.

1962 г. за дванадесети път Елвис Пресли оглавява британския хит-парад с песента „She is Not You”. Песента е написана от Док Пумос в сътрудничество с Лейбър и Столър и е издадена от „Gladys Music”.

„She is Not You” достига номер 5 на Billboard Hot 100 и номер 13 на класацията за R&B. Във Великобритания, където успява да се изкачи до първата позиция, остава хит номер едно три седмици.

1965 г. в САЩ се появява сингъла „Yesterday” на групата „Бийтълс”. Песента е включена в петия британски и деветия американски албум на групарите, озаглавен „Help!”. Тя е написана от Пол Макартни. Пианото, на което той композирал парчето, беше продадено през март 2014 г. на търг в Лондон.

През 1999 г. „Yesterday” бе обявена от BBC Radio 2 за най-добрата песен на 20 в., а само година по-късно – за най-доброто поп парче от MTV и сп. „Rolling Stone”.

Парчето освен това оглави и класацията, изготвена от сп. „Rolling Stone”, на парчетата с най-много кавъри, правени някога. Песента вече има над 3000 кавър версии. Някои от най-големите имена на световната музикална сцена, сред които Франк Синатра, Елвис Пресли, Майкъл Болтън и Бласидо Доминго, са само част от музикантите, записали своя версия на парчето.

1993 г. Израел и Организацията за освобождение на Палестина подписват договори, инициирани от Норвегия, като част от мирния процес в Израелско-палестинския конфликт.

Договорите от Осло са няколко споразумения, сключени между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която действа като представител на палестинския народ. Официално те са наричани Декларация на принципите.

1996 г. оригинал на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Той оставя ръкописът, увит във вестник, при секретарката на директора на музея Божидар Димитров.

Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” потвърждава, че това е оригиналът – авторски препис на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов. След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа през 1997 г. президентът на България Петър Стоянов (1997-2002) и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир.

На 12 януари 1998 г. на церемонията по предаването на историческия ръкопис присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев. Игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес „История славянобългарска” се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи.

Скандалът, свързан със Зографския препис на „История славянобългарска”, започва през 1991 г. след завръщането на министър-председателя на България Димитър Попов (1990-1991) от посещение в Гърция, в рамките на което посещава българския манастир „Св. Георги Зограф” в Атон.

В отговор на неговата молба към светогорските монаси да позволят оригиналът на „История славянобългарска” да бъде изложен за поклонение в България, бившият шеф на ефория „Зограф” в София Петър Митанов публично заявява, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон в Света гора през 1988 г. В продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на българското разузнаване.

инфо: dariknews.bg

If you enjoyed this article, please help us make it more popular using the sharing buttons below.

Thank you.

Please follow us on Facebook