Интересни факти от днес, 16 октомври

Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара.

1793 г. в Париж е гилотинирана Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара.
Тя е родена в двореца Хофбург (Виена) като ерцхерцогиня Мария-Антония Жозефа-Йохана фон Хабсбург-Лотарингия – дъщеря на император Франц Стефан и императрица Мария Тереза.

На 16 май 1770 г. във Версай Мария-Антоанета се омъжва за френския престолонаследник. На 11 юни 1775 г. Луи е коронован за крал на Франция, под името Луи XVI, а Мария-Антоанета получава титлата кралица на Франция.

По време на управлението на съпруга й, кралицата играе активна роля в управлението на страната. Разкошният и разгулен живот, който кралицата води, я прави изключително непопулярна сред французите. Огромните разходи на кралицата на фона на постоянния бюджетен дефицит ѝ спечелват прякора Мадам Дефицит. След избухването на Френската революция през 1789 г. Мария-Антоанета полага усилия срещу приемането на конституция и ограничаването правата на съпруга й в управлението на страната. Но, спечелвайки това право, тя започва да оказва натиск върху съпруга си да използва правото си на вето срещу популярни парламентарни актове. Общественото мнение се настройва изключително остро срещу „госпожа Вето”.

Революционните власти поставят под домашен арест Мария-Антоанета и семейството й в двореца Тюйлери и им забраняват да напускат столицата и страната. На 21 юни 1791 г. кралското семейство прави опит да избяга от Франция, но е заловено при Варен и е върнато в Париж. На 31 юли 1791 г. Националното събрание обявява краля за детрониран, а на 31 септември монархията официално е отменена, след което кралят и кралицата са затворени под строга охрана.

На 21 януари 1793 г. Луи XVI e гилотиниран след като е признат за виновен по обвинение в измяна. Срещу овдовялата Мария-Антоанета, наричана вдовицата Капет, е организиран процес по обвинение в измяна и блудство с малолетния ѝ син. Якобинският съд я признава за виновна и я осъжда на смърт. На 16 октомври 1793 г. бившата кралица също е гилотинирана. Тялото й е погребано в необозначен гроб в гробището Маделин (Париж). Едва през 1815 г. телата на Мария-Антоанета и Луи XVI са препогребани в гробницата на френските крале в катедралата Сен Дени в Париж.

1813 г. започва четиридневната битка при Лайпциг, известна и като Битката на народите. Това е най-голямото сражение по време на Наполеоновите войни и най-голямата битка в световната история до началото на Първата световна война – в нея участват над 500 000 души.

Прусия въстава срещу французите след катастрофалната кампания на Бонапарт в Русия, довела до унищожаването на голяма част от френската армия. На 28 февруари 1813 г. е сключен съюз между Русия и Прусия, насочен срещу Франция.

Силните антифренски настроения в цяла Европа довеждат до образуването на Шестата коалиция, включваща Руската империя, Австрия, Прусия, Швеция, Великобритания, Испания, Португалия и някои от немските княжества. За германците това е освободителна война.

Френският император Наполеон Бонапарт претърпява поражение от обединените сили на Шестата коалиция. Сражението се води на територията на Саксония, близо до град Лайпциг, и включва германски войски, както от едната, така и от другата страна (част от армията на Наполеон е от войски от неговите съюзници от Рейнския съюз). Битката има решаващ характер за последвалите военни и политически действия – тя води до нахлуването на коалиционните сили във Франция през януари 1814 г. и до първото оттегляне на Бонапарт от престола.

1843 г. Уилям Роуън Хамилтон измисля кватернионите – система на хиперкомплексни числа. Според собствения му разказ той се разхождал със съпругата си по Роял Канал край Дъблин, когато в ума му внезапно проблеснала формулата i² = j² = k² = ijk = -1. Притеснен, че може да забрави решението, Хамилтон нервно го надраскал с джобното си ножче върху страничен камък в северозападната част на моста Бруум бридж.

Днес на това място има паметна плоча с надпис, който гласи:

Тук, както се разхождаше
на 16 октомври 1843
сър Уилям Роуън Хамилтон
в проблясък на гениалност
откри фундаменталната формула
за умножение на кватерниони
i² = j² = k² = ijk = -1
и я изчерта върху камъка на този мост.

В трудовете, писани преди 1901 г. по темата за кватернионите, се разглеждат класическите представи за тях. По това време кватернионният анализ представлявал самостоятелна математическа система, която изграждала свои собствени понятия за скалари, вектори и кватерниони и връзките между тези математически обекти.

1853 г. Турция обявява война на Русия. Кримската война е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графството Насау. Войната е част от дълъг конфликт между главните европейски сили за влияние върху териториите на западащата Османска империя.

Любопитен факт е, че Кримската война се разглежда като първата „модерна война” с използване на технологични новости като железници и телеграф. Тя и е първата война, широко документирана с фотографии.

Към средата на 19 в. Англия и Франция изместват Русия от близкоизточните пазари и поставят Османската империя под свое влияние. Император Николай I не успява да се договори с Англия за разделяне на сферите на влияние в Близкия Изток и затова прибягва към пряк натиск върху Турция, за да запази своите икономически интереси на Черно море и да укрепи влиянието си на Балканския полуостров. Англия и Франция от своя страна способстват за изострянето на конфликта, разчитайки на откъсването на Крим и Кавказ от Русия.

Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над светите места в Йерусалим. За да укрепи своята власт след преврата на 2 декември 1851 г., френският император Наполеон III иска от Турция да го признае за суверен на светите земи. Позовавайки се на Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., Русия оспорва френските искания.

Когато през май 1853 г. Портата отговаря с отказ на искането на руския посланик княз Александър Меншиков за признаване правата на гръцката църква върху светите места, а също за привилегиите на православните християни в Турция, император Николай I заповядва на руските войски да завземат васалните на султана дунавски княжевства Молдова и Влашко „като залог, докато Турция не удовлетвори справедливите искания на Русия”.

На 3 юли руските войски влизат в дунавските княжества. Англия отговаря с изпращане на военен флот в Дарданелите, където вече има френски кораби. Във Виена се провежда дипломатическа среща с цел да се предотврати войната, но тя се проваля и султанът официално обявява война през октомври 1853 г.

1912 г. българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин. Авиаторът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев със самолет „Албатрос” в започналата Балканска война извършват първия разузнавателен полет. Тогава двамата авиатори излитат от полевото летище на километър югоизточно от Мустафа паша, днес Свиленград, за да разузнават обсадения Одрин.

Самолетът, с който е извършен полетът, е „Албатрос F-2”. Това е модифицирана версия на френския двуплощник „Фарман” с гондола за екипажа и редови двигател „Аргус” вместо оригиналния ротационен двигател.

По-късно този полет предизвиква големи спорове. В дневника за бойните действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня.

1964 г. Китайската народна република детонира първото си ядрено оръжие и става петата ядрена сила в света. Кодираното наименование на опита, проведен на тестовата площадка Лоп нур, е 596.

Веднага след края на Втората световна война един млад инженер-емигрант от Ханчжоу – Цян Сюесън, работи по договор с Пентагона в Лабораторията за ракетни двигатели в Пасадена. Интуицията на пионер в космическата и балистичната област са високо ценени в американските ВВС. Армията толкова му се доверява, че го изпраща в Германия да разпита Вернер фон Браун – мозъка на германската балистична програма. Маккартизмът променя блестящата траектория на младия инженер: обвинен в комунизъм през 1950 г., поставен под домашен арест, Цян е депортиран в маоистки Китай през 1955 г.

Напразно Даниел Кимбол, зам. държавен секретар по военноморския флот, заявява, че този „гений”, дипломиран в Масачузетския технологически институт, струва „сам по себе си между три и пет дивизии” и че би предпочел „да го види по-скоро мъртъв, отколкото депортиран”, но нищо не помага. Последиците са съвсем логични – посрещнат от Мао Цзедун, Цян се поставя в услуга на режима и изгражда от нула първата китайска програма за балистични ракети.

През 1966 г., две години след основополагащия ядрен опит, инженерът-чудо ръководи първото изстрелване на ядрена ракета-носител в пустинята Синцзян. Именно на него се дължи успешното изстрелване на 24 април 1970 г. на първия китайски спътник „Дун Фан Хун” (ДФХ-1), който през 26-те дни на престоя си в орбита излъчва непрекъснато патриотичната песен „Изтокът е червен”.

1969 г. Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия и Чили създава общност на държавите, през през чийто територии преминават Андите – Андска общност.

През май представители на петте правителства провеждат среща в Картахена, Колумбия, за да обсъдят реализацията на икономическата интеграция в малките региони. На 26 май в Богота е подписано „Споразумението за икономическа интеграция на Малкия регион”, по-късно познато като „Споразумението от Картахена”. Споразумението влиза в сила на 16 октомври с.г. като всички членки са държави намиращи се по склона на планиската верига Анди.

На 13 февруари 1973 г. Венецуела се присъединява към Общността. На 30 октомври 1976 г. Чили се оттегля от организацията. През септември 1996 г. Перуанското правителство обявява пълното присъединяване на държавта към Андската интеграционна система, поемайки всички отговорности полагащи се на една държава-членка.

На 5 септември 1995 г. на седмата среща на Съвета на президентите на Андската група, решават да създадът Андска интеграционна система. На 9 май 1996 г. името на организацията е променено на сегашното – „Андска общност”.

1971 г. състои се официалната церемония по откриването на кулата „Азади” в иранската столица Техеран. Кулата е построена по повод честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийското царство.

Кулата е построена от исфахански бял мрамор и се състои от 8000 каменни блока. „Азади” е проектирана от архитекта Хосейн Аманат, който печели конкурса през 1969 г. Тя е комбинация от ислямската архитектура и ранния стил Сасанид.

Първоначално името на монумента „Азади” е било Кулата на Шахияд – кулата на шаховете. През 1979 г., след местната революция, която е променила всичко, което може да напомни за предишния режим, архитектурният паметник е получил името, с което е известен днес.

Любопитен факт е, че кулата е нариана и „вратата на Техеран”, тъй като този забележителен обект е първото нещо, което се набива в очите на хората, идващи от националното летище Мехрабад.

1978 г. кардинал Карол Юзеф Войтила, архиепископ на Краков, е избран за папа с името Йоан Павел II. Служи като папа до смъртта си на 2 април 2005 г. Той е първият папа славянин и първият папа неиталианец от последните 456 години.

Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша. Той е третото дете в семейството на полския офицер от запаса Карол Войтила и жена му Емилия.

Отначало той е искал да се занимава с театър и литература. След като завършва гимназията, Войтила отбива военната си служба като строителен работник. После се премества в Краков заедно с баща си. Войтила учи по-късно в Ягелонския университет. Там изследва средновековна и модерна полска поезия, литературни текстове, чете пиеси и романи, учи руски, църковнославянски, латински. Той е интелектуален водач, рецитира стихове, играе в театъра.

По време на Втората световна война обстановката в Краков и Полша е неблагоприятна. Тогава Войтила чете усилено, учи френски, задълбочава се в Стария завет. Четири години работи като копач в каменна кариера, а по-късно и в химическа фабрика, за да не го депортират в Германия. 60 младежа са разделени на четири групи от по 15-има човека, като сред тях е и Войтила. Те започват да се занимават незаконно с религиозна дейност.

Когато настъпва краят на Втората световна война, Войтила подновява курсовете си във факултета по теология в Ягелонския университет. На 1 ноември 1946 г. той е ръкоположен за свещеник.

През лятото на 1947 г. изпълнява свещеническа мисия сред полските емигранти във Франция, Белгия и Холандия. В началото на юли 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша. Той е викарий на различни енории в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1 септември 1951 г., когато продължава изучаването на философия и теология.

На 4 юли 1958 г. папа Пий XII го назначава за помощник-епископ. На 28 септември е ръкоположен за епископ от архиепископ Еугениуш Бажяк във Вавелската катедрала, Краков. Папа Павел VI го номинира за архиепископ на Краков на 13 януари 1964 г., а на 26 юни 1967 г. той е вече кардинал.

От началото на своето папство, което започва на 16 октомври 1978 г., Папа Йоан Павел II е направил 102 папски посещения извън Ватикан и над 140 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии. Издал е 14 енциклики, и е написал 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook