Интересни факти от днес, 23 юни

2004 г. в Япония е разрешено клонирането на човешки ембриони за изследователски цели.

930 г. в Исландия е учреден най-старият парламент в света. Алтинг е най-старият управляващ орган в света, съществуващ и до днес.

Традиционно се смята, че първият заселник на остров Исландия е скандинавският вожд Ингоулвур Артнаршон. Според историята той хвърлил две резбовани дървени дънери през борда и се заклел да се засели там, където дънерите спрат. Корабът му пътувал по бреговете, докато двете резбовани дървета не са открити на югозападния полуостров, днес познат като Рейянескаги. Там се заселва със семейството си през около 874 г. на място, наречено Рейкявик (залив на пушека) заради геотермичните пари, издигащи се от земята.

Ингоулвур е последван от много други скандинавски вождове, техните семейства и роби, които се заселват трайно по всички територии на острова през следващите десетилетия. Тези хора са основно от норвежки, ирландски и шотландски произход като повечето от тях са роби на скандинавските вождове.

През 930 г. управляващите вождове създават събрание, наречено Алтинг. Тази ранна форма на парламент се свиква всяко лято в Тингветлир, където представителните вождове променят и поправят закони, решават спорове и назначават съдии. Законите не се записват, а вместо това са запаметявани от избран говорител.

Алтингът се смята за най-старият парламент в света. Важно е да се спомене, че няма централизирана изпълнителна власт, тоест законите са прилагани само от самите хора. Това води до кървави вендети, които дават предостатъчно материал за писателите на исландските саги.

По време на тези мирни години Исландия се радва на непрекъснат растеж и укрепване. Колонии от този период са открити по югоизточните брегове на Гренландия и Източна Канада, а сагите като Айрикс и Гренлендинга говорят за приключенските изследователски пътешествия на заселниците.

1860 г. в САЩ са създадени секретните служби за охрана и борба с особено тежките престъпления. Секретното подразделение е създадено към Министерството на финансите за борба с фалшификаторите на пари.

На 5 юни 1865 г. е преобразувано в Секретна служба към Министерството на финансите, чиято задача е борбата с направата и разпространението на фалшиви пари и ценни книжа. Две години след това (1867 г.) службата получава правото да провежда разследвания на всички престъпления, извършени против държавата: незаконно произвеждане на спиртни напитки, ограбване на пощи, контрабанда и други нарушения на федералните закони.

В нейната сфера на дейност влизат разследванията на машинации с федерални землени участъци, нарушаване на закони от големи нефтодобивни компании, дейността на Ку-клукс-клан, ограбване на пощенски дилижанси, а по-късно и на влакове.

През 1883 г. Секретната служба е призната като самостоятелна организация. А от следващата година тя започва да охранява и президента на САЩ. От 1917 г. поема и членовете на неговото семейство. В годините на Първата световна война Службата охранява и ръководителите на държавите-съюзници, пристигащи в САЩ на преговори.

Сега във функциите на секретната служба влиза осигуряването на сигурността на президента, на вицепрезидента и членовете на техните семейства, а също така на избраните, но още не встъпили в длъжност президент и вицепрезидент. Службата охранява и бившите президенти и техните съпруги и деца, кандидатите за поста президент и техните съпруги 120 дни преди изборите, намиращите се в САЩ на посещения глави на държави и на правителства.

На Службата е възложена охраната на Белия дом, сградите на чуждите дипломатически представителства във Вашингтон и други места. Нейно задължение е да блокира опитите за влизане в САЩ на лица, свързани с терористична дейност, тяхното издирване, депортация и съд.

1868 г. Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина. Патентованият от него и Самюъл Соул и Карлос Глидън модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка.

Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил. През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт пък патентова машина, която той нарича типограф. Именно тази машина в Музея на науката в Лондон е определена като първата пишеща машина.

През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини. През 1845 г. – Чарлз Търбър (САЩ), след няколко патента създава христографа. През 1855 г. италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното. През 1861 г. бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от император Педру I.

През 1864 г. австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща машина, която никога не е изработвана за масова употреба. През 1865 г. датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена „Пишещото кълбо на Хансен”, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.

От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче е именно патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс. Пет години по-късно фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.

Любопитен факт е, че сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред. При работа с неговата машина напечатаният текст можел да се види едва след изваждане на листа от устройството.

На първите пишещи машини, изобретени от Шоулс, буквите върху клавишите били подредени по азбучен ред в две редици. Можело да се печата само с главни букви, а цифрите 0 и 1 изобщо ги нямало – вместо тях се ползвали буквите I и О. С течение на времето скоростта на печатане ставала все по-голяма и тези машини започнали да показват проблеми: отделни бутони не можели да се върнат на своето място и постоянно се смесвали един с друг. Много често при опити да се разделят бутоните се стигало до разваляне на пишещата машина.

Това се случвало, защото в английската азбука имало много съседни букви, които често се използвали една с друга, за да се образува дума (например P-R, N-O и т.н.). Така съседните клавиши се притискали един в друг и лесно се чупели. Тогава производителите на пишещи машини проучили въпроса и разработили клавиатура, при която често срещаните букви в текста били поставени далеч една от друга. Така се появила т.нар. QWERTY клавиатура.

1894 г. основан е Международният олимпийски комитет. Международният атлетически конгрес, събрал се в парижкия университет Сорбона, одобрява предложението на френския общественик и спортен ентусиаст барон Пиер дьо Кубертен да бъде възродена традицията на древногръцките олимпиади и веднъж на четири години да се провеждат „съревнователни игри” с покана да участват всички тогавашни народи. Същия ден е създаден комитет за изпълнение решенията на конгреса, в който влизат представители на 12 страни участнички.

На 6 април 1896 г. в Атина са открити първите възродени Олимпийски игри. В Атина пристигат 311 спортисти от 13 страни в света – Австралия, Австро-Унгария, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, САЩ, Франция, Чили, Швейцария и Швеция.

На реконструирания мраморен стадион се събират 80 хиляди зрители. В програмата на игрите влизат 9 вида спорт – класическа борба, колоездене, гимнастика, плуване, стрелба, тенис, тежка атлетика и фехтовка. Специално място в Олимпиадата се отрежда на маратонското бягане, предложено в програмата от френския историк Мишел Бреал в памет на гръцкия войник Фидипидис, възвестил на атиняните победата във войната с персийския цар Дарий.

В състезанието вземат участие 46 бегачи. Пръв до финала достига 23-годишният Спиридон Луис от градчето Маруси, сега предградие на Атина. Самият крал надява на врата му най-висшия орден на Гърция. Подаряват му двуетажна къща, 10 крави и 30 овни. Става национален герой на Гърция.

След успеха на първата Олимпиада игрите се провеждат редовно във всяка високосна година.

Сега Международният олимпийски комитет (МОК) е най-голямата и най-уважавана в света спортна организация. Седалището на комитета се намира в Лозана. Членове на МОК са 205 национални олимпийски комитета. Не може да участва в работата му само Ватикана.

1956 г. Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет. Той наследява на поста Мохамед Нагиб.

Насър е считан за един от най-важните арабски лидери в световната история и най-ярък пример за арабския национализъм през 50-те и 60-те години на 20 в. Той е роден през 1918 г. в Александрия, а младежките му години минават в Кайро, където живее с чичо си.
Насър е сред основателите на Движението на свободните офицери, чиято цел е свалянето на подкрепяния от британците крал Фарук I. На 23 юли 1952 г. именно това движение осъществява военен преврат и обявява ген. Нагиб за президент. Реалната власт обаче е в ръцете на Насър, който става вътрешен министър.

През 1954 г. Нагиб е обвинен, че подкрепя организацията „Мюсюлманско братство” и е арестуван. Последвалата битка за властта е спечелена от Насър, който през 1956 г. е единствен кандидат за президент и печели формалните избори.

По време на 14-годишното си управление той централизира държавата, струпва много власт в ръцете на президента, национализира промишлеността, започва аграрна реформа и полага началото на мащабни проекти като язовира в Асуан. Насър обаче бързо губи подкрепата на Запада и дори стига до открита конфронтация през лятото на 1956 г., когато национализира Суецкия канал и предизвиква суецката криза. През последвалите години той лавира между Запада и СССР. Насър умира от сърдечен удар през 1970 г. и е наследен на президентския пост от Ануар Садат.

1959 г. осъденият по „Проекта Манхатън” шпионин Клаус Фукс е освободен. Той престоява в затвора осем години, след което му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност.

Емил Юлиус Клаус Фукс е немски физик, обвинен в доставянето на информация относно английските и американските разработки за създаване на атомна бомба на Съветския съюз. Фукс е член на Комунистическата партия на Германия и при идването на нацистите на власт през 1933 г. успява да избяга в Англия. През 1937 г. защитава докторат по физика в Бристолския университет и е поканен да продължи с научните си занимания в Единбург.

Когато избухва Втората световна война, като немски гражданин, Фукс е интерниран в лагер в Квебек, Канада. Проф.Макс Борн от Единбургския университет се застъпва за него и в началото на 1941 г. Клаус Фукс се завръща в Единбург, където е привлечен от Рудолф Пайерлс към британската програма за създаване на ядрено оръжие.

През 1942 г. получава британско поданство. В края на 1943 г. Фукс е прехвърлен в Колумбийския университет в Ню Йорк, където започва работа по Проекта Манхатън.

През 1945 г. с посредничеството на Хари Голд предава подробна информация за проекта на руснаците. През 1947 г. дава сведения за разработката на водородната бомба. През 1948 г. обаче е установено изтичането на информация по проектите и през 1949 г. (след като съветските кодове са дешифрирани), Фукс е задържан от служители на разузнаването в Англия. Разпитан е и е обвинен в шпионаж.

През януари 1950 г. Фукс прави самопризнания, съден е на 1 март 1950 г. и на следващия ден получава присъда 14 години затвор (максималната присъда за издаване на военни тайни на приятелска нация). На 7 март 1950 г. СССР прави официално изявление, в което отрича, че Клаус Фукс е бил съветски шпионин. Показанията на Фукс пред британските и американските служби довеждат до процесите срещу Дейвид Грийнглас и Юлиус и Етел Розенберг в САЩ.

На 23 юни 1959 г. Клаус Фукс е освободен от затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност. Той умира на 28 януари 1988 г. на 76-годишна възраст в Източен Берлин.

1961 г. влиза в сила Антарктическият договор. Според документа цялата територия на Антарктида е обявена за свободна за изследване и е постигнато съгласие, че всяка държава може да построи там изследователска база.

За целите на договора Антарктика се определя като цялата земна площ и ледения шелф на юг от 60-ия паралел. Договорът, влизащ в сила през 1961 г. и в момента подписан от 49 страни, разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на този континент. Този договор е първото споразумение относно контрола на оръжията, установен по време на Студената война.

Основният договор е подписан на 1 декември 1959 г., първоначално от 12-те държави, участвали в Международната година на геофизиката (1957-1958) в Антарктика – Аржентина, Австралия, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, Съветския съюз, САЩ, Франция, Чили, Южна Африка, Япония. Влиза в сила на 23 юни 1961 г. Той е израз на практическа и научна съвместна дейност, постигната „на леда”.

2004 г. в Япония е разрешено клонирането на човешки ембриони за изследователски цели. Клонирането е процес на получаване на организъм (клонинг) или клетка чрез безполово размножаване.

През 1996 г. изследователите от института Розлин в Шотландия клонират успешно овцата Доли. Тя е първият клониран бозайник. Тя боледува от рак на белия дроб и има артериални кризи. Посмъртното изследване на Доли показва, че с изключение на двете заболявания, организмът й е функционирал нормално. Доли е майка на шест агнета, родени по обикновения начин. Световната организация за интелектуалната собственост при ООН дава на института изключителното право да клонира всички живи организми (без да изключва и хората). Правата на института важат до 2017 г.

След 1997 г. успешно клониране при различни животни е осъществено в редица развити страни – Франция, Великобритания, Япония, Корея и др. Клонирането на човек обаче се отрича от световната общност по етични причини и поради невъзможността тази дейност да бъде контролирана.

Въпреки това през август 2004 г. изследователи от университета в Нюкасъл, Великобритания получават разрешение да извършат терапевтично клониране, като използват човешки ембриони за извличане на стволови клетки, които могат да бъдат използвани за лечения на болестта на Алцхаймер, на Паркинсон и на диабет.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook