Интересни факти от днес, 25 февруари

1992 г. Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров. Мавзолеят в центъра на столицата е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия лидер. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта му и е построен е за рекордния срок от шест дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.

1570 г. папа Пий V отлъчва английската кралица Елизабет I от Англиканската църква. Кралица Елизабет I е всепризната за най-бележития монарх в английската история.

Нейното 45-годишно управление се характеризира с икономически просперитет, голям разцвет на литературата, а Англия се издига на първо място сред световните морски сили. Оставила зад себе си времето, когато английските монарси са само декор, на Елизабет с право се полага значителен дял от заслугата за постигнатото през английския Златен век.

По времето на Кралица Мери I английските протестанти са подложени на гонения и около 300 са избити. Самата Елизабет е задържана и заточена в Лондонската кула. Макар и освободена по-късно, известно време животът й е в опасност. Когато Мери умира (1558) и Елизабет се възкачва на трона, народът празнува и ликува.

Младата кралица е изправена пред много проблеми: война с Франция, напрегнати отношения с Шотландия и Испания, финансови затруднения и на всичко отгоре – ожесточеното религиозно разделение в самата Англия.

Елизабет се заема най-напред с последното. Малко след като поема управлението, се приемат два закона (1559), с които англиканската църква става официална в Англия. Това задоволява умерените протестанти, но пуританите искат по-радикална реформа. Въпреки съпротивата на пуританите, от една страна, и на католиците, от друга, през цялото си царуване Елизабет поддържа твърдо компромиса от 1559 г.

Религиозните проблеми се усложняват заради шотландската кралица Мери. Тя е принудена да напусне Шотландия и да потърси убежище в Англия. Там скоро се озовава в затвора по искане на Елизабет. Постъпката на Елизабет не е произволна. Мери е римокатоличка и има претенции да я наследи на английския трон. Това означава, че при успешно въстание или ако Елизабет бъде убита, Англия отново ще има кралица католичка.

По време на деветнайсетгодишното затворничество на Мери стават няколко заговора срещу Елизабет, зад които според ред доказателства стои шотландската кралица. Накрая в 1587 г. Мери е умъртвена. Елизабет подписва с неохота смъртната й присъда. Министрите и повечето членове на парламента са искали Мери да бъде екзекутирана много по-рано.

Религиозният конфликт несъмнено носи опасности за Елизабет. В 1570 г. папа Пий V я отлъчва от църквата и иска отстраняването й; а в 1580 г. папа Григорий XIII заявява, че няма да бъде грях, ако Елизабет бъде убита.

1836 г. Самюъл Колт получава патент в САЩ за револвер. Патентът, който оръжейният конструктор получава практически е за прототипа на револвера с барабан.

Основното в това изобретение е, че пистолетът се превръща от устройство за еднократно изстрелване на куршум в многократно стреляща машина. През 1830 г. Самюъл Колт конструира прототип на револвер с отворен скелет и въртящ се барабан. Този револвер се зареждал отделно: барутът и куршумът откъм цевта, а гилзата отзад. Колт регистрира патентите след редица подобрения на принципно новото оръжие.

Още през 1836 г. Колт създава в Патерсън компанията „Патент Армс Манюфекчъринг”, която започва производството на патентования от него револвер. Първите револвери са с 5-гнезден барабан. Поради бавното зареждане на барабана, фирмата продавала продукта с резервен барабан.

През 1839 г. Колт патентова револвер, който се зарежда без сваляне на барабана, но през 1842 г. фирмата му фалира. През следващите пет години Колт изоставя бизнеса с оръжия.

1932 г. Адолф Хитлер, който е гражданин на Австрия, получава германско гражданство. Семейството на Хитлер произхожда от областта Валдфиртел в северната част на Австрия.

Неговият баща, Алоис Хитлер, е незаконнороден и до 39-тата си година носи фамилията на майка си, Шикългрубер. В свидетелството му за раждане не е посочен баща. През 30-те години Уилям Патрик Хитлер, племенник на Адолф Хитлер, се опитва да го изнудва със сведения за родословието му.

По този повод Ханс Франк, виден юрист от Националсоциалистическата партия, провежда разследване и по-късно твърди, че е открил писма, според които майката на Алоис Хитлер е работила като прислужница при еврейско семейство в Грац, и 19-годишен член на семейството, Леополд Франкенбергер, е неговият баща. Тази хипотеза не се потвърждава от други доказателства, освен твърденията на Ханс Франк, а и самият Франк е заявявал, че чистият арийски произход на Адолф Хитлер е очевиден.

Твърденията на Франк са приемани от мнозина през 50-те години, но през 90-те са поставени под сериозни съмнения от много историци.

Версия, различна от тази на Франк и по редица доводи смятана за по-достоверна, твърди, че Адолф Хитлер е резултат от пряко кръвосмешение. Според нея дядо на Адолф е Йохан Непомук Хидлер, брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от Мария Ана Шикългрубер, откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф.

Майката на Адолф Хитлер, Клара Пьолцл, внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря Терезе от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер. Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца – Алоис младши и Ангела.

На 20 април 1889 г. на митническия инспектор Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син, когото два дни по-късно кръщават Адолф Хитлер. Той е четвъртото от шестте деца в семейството. През 1892 г. те се преместват на Капуцинерщрасе №5 в Пасау, Германия. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент.

Германското си гражданство Хитлер получава в град Брауншвайг. През март 2007 г.  социалдемократите там поставиха въпроса може ли Хитлер да бъде лишен от това гражданство. Инициаторът на кампанията Изолда Залман обясни инициативата с това, че е нужно градът да се дистанцира от нацистката идеология в нейния минал и сегашен вид. Според германски юристи, обаче, шансът кампанията да успее е равен нула.

1956 г. в своя реч на 20-ия конгрес на КПСС съветският ръководител Никита Хрушчов осъжда култа към личността на неговия предшественик Йосиф Сталин. 

По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКБ(б) от декември 1949 г. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.

Сутринта на 6 март 1953г. – жителите на СССР научават за смъртта на съветския лидер Йосиф Сталин. Страната не е преживявала такова нещо от 30 години и то няма да се повтори още толкова – до смъртта на Леонид Брежнев през 1982 г.
Цяло едно поколение е израснало без да познава друг лидер. Няколко поколения израстват в ужаса на непрекъснатите му репресии, погубили милиони. Личният му подпис стои под 357 списъка за разстрел.

Особено след победата във Втората световна война името му придобива почти митични размери и влиянието му се простира от маоистки Китай през съветските сателити в окупираната от Червената армия Източна Европа и компартиите в Западна Европа до левицата в САЩ и Латинска Америка.

Тялото на вожда е балсамирано и подготвено да бъде поставено до това на Владимир Ленин в мавзолея на Червения площад. Преди това то ще бъде изложено в Колонната зала в Дома на съветите в столицата. Всички знамена са спуснати наполовина и с добавена траурна лента, по улиците афишите за спектакли и филми за облепени с бяла хартия.

Тялото на Сталин е положено в мавзолея, където престоява до 31 октомври 1961 г. Тогава по заповед на Хрушчов то тайно е изнесено и препогребано през нощта пред кремълската стена. В мемоари на участници се разказва, че лидерът на партията и държавата наредил да се отреже от униформата звездата Герой на Съветския съюз, копчетата и пагоните от мундира. Войниците обаче отказват да отрежат пагоните на бившия главнокомандващ.

Макар десталинизацията вече да е в ход, Хрушчов толкова се опасявал от протести, че Червеният площад дни преди това е затворен под предлог, че се репетира за парада на 7 ноември, а по време на самата акция в двата края на площада са разположени въоръжени роти.

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 г. и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964 г. Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на 20-ия конгрес на КПСС през февруари 1956 г.

На 25 февруари, малко преди полунощ, всички чуждестранни гости и ръководители на комунистически партии от други страни били помолени да напуснат залата. Точно в нула часа Хрушчов се качил на подиума да говори пред 1400-е съветски делегати. Твърди се, че речта му предизвикала потрес у всички присъстващи.

Според американския журналист, който първи разпространява новината на Запад, речта продължила четири часа и в нея Хрушчов описал подробно ужасните престъпления на Сталин – човекът, боготворен от милиони комунисти по света.

Според общоизвестни слухове Хрушчов обвинил Сталин в избиването на милиони хора. Някои шушукат, че много делегати плачели, докато слушали речта, и скубели косите си; имало припаднали, имало инфаркти, а след тази нощ поне двама се самоубили.

Но в съветските медии не е публикувана и дума от разкритията на Хрушчов. Из Москва се носят слухове, части от речта се четат при затворени врати от членовете на върховните партийни органи. Но пълният текст се пази, сякаш е държавна тайна.
Любопитен факт са твърденията, че ЦРУ предлагало награда от 1 млн. долара за текста на речта. Смятало се, че публикуването на текста в разгара на Студената война между Запада и Съветския блок можело да доведе до политически сътресения сред комунистическите държави и да предизвика небивала криза.

Стотици милиони комунисти във и извън Русия сляпо боготворели Сталин. Изобличаването на неговите престъпления можело да разруши вярата им и евентуално да доведе дори до разпадане на Съветския съюз. Но всички усилия да се доберат до речта се оказват напразни и тя си остава загадка.

В речта си Хрушчов осъжда култа към личността на човека, възвеличаван като „Слънцето на народите”. Разкрива насилственото изселване на цели етнически групи в Съветския съюз, довело до безброй жертви; разказва за „големите чистки” (1936-1937), когато милион и половина комунисти са арестувани, а 680 000 от тях са екзекутирани. По заповед на Сталин от 1966-мата делегати на 17-ия конгрес на партията са екзекутирани 848 души, същото е сторил и с 98 от 138-те кандидат-членове на Централния комитет.

Хрушчов разказва и за така наречения Лекарски заговор – фалшиви обвинения срещу няколко еврейски лекари, които уж направили заговор да убият Сталин и други съветски лидери.

1986 г. във Филипините, след 20-годишно управление, президентът Фердинад Маркос е победен на избори от Кори Акино. Мария Корасон „Кори” Акино е не само първата жена президент на Филипините, но и първата жена президент в Азия.

В периода 1980-1983 г. емигрира в САЩ със съпруга си Бенинго Акино, който е журналист и лидер на опозицията срещу президента Фердинанд Маркос. През 1983 г. Бенинго Акино е убит при завръщането си във Филипините и Корасон Акино поема лидерството на опозицията.

Въстанието, което оглавява през 1986 г., сваля със „силата на народа” край на репресивния 20-годишен режим на диктатора Фердинанд Маркос. При обявяване на официалните резултати от президентските избори на 7 февруари 1986 г. за президент е преизбран Фердинанд Маркос. Акино обявява изборите за фалшифицирани и започва мирно гражданско неподчинение. На 25 февруари семейството на Маркос е принудено да напусне страната, а Акино полага клетва като президент.

По време на управлението й се въвежда нова конституция. Това става през юли 1987 г. Реформите, които предприема не се осъществяват под действието на комунистическо въстание в планините в северната част на Лусон и Минданао, както и забавянето им от страна на едрите земевладелци. По време на управлението ѝ са предприети седем опита за преврат.

През 1986 г. Акино бе избрана от сп. „Тайм” за „жена на годината”. През 1999 г. списанието я включи в списъка на най-влиятелните личности в Азия през 20 в. Акино умира през 2009 г. на 76 години.

1992 г. Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров. Мавзолеят в центъра на столицата е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия лидер. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта му и е построен е за рекордния срок от шест дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.

На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища.

След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на девет години се водят дебати за съдбата на сградата. Защитниците на правото на нейното съществуване лансираха всякакви идеи – от художествена галерия или пантеон на загиналите във войните софиянци до дискотека. Надделява мнението, че мавзолеят трябва да бъде разрушен, за да не се превърне в символ на тоталитаризма и място за комунистически поклонения.

Мавзолеят е разрушен по заповед на вицепремиера и министъра на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС Евгений Бакърджиев на 21 август 1999 г. след проведен национален дебат.

Първият взрив е извършен в 14.37 ч. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.

Любопитен факт е, че в днешно време има пет съхранявани в специални сгради мумии на политически вождове от близкото минало. От тях четири са на комунистически лидери – на Мао Дзедун (в Пекин), на Ким Ир Сен (в Пхенян), на Хо Ши Мин (в Ханой), и този на Ленин (в Москва). Мавзолеят на Кемал Ататюрк в Анкара всъщност е просто величествена гробница, защото всъщност тялото на Ататюрк не е балсамирано. Петият подобен мавзолей в света е също в Китай, в град Нанкин, където се пази тялото на основателя на съвременен Китай Сун-ят Сен.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook