Интересни факти от 11 ноември

Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край френския град Компиен.

1572 г. датският астроном Тихо Брахе открива свръхнова в съзвездието Касиопея.По негово време се смятало, че освен небесните сфери (планетите), останалите обекти на звездното небе не се променят. Тогава смятали, че това тяло е на по-ниска орбита от тази на Луната, но след месеци наблюдения, Брахе открил, че всъщност тя не си сменя местоположенията като планетите.

Той предположил, че това не е планета, а новопоявила се звезда. Това откритие толкова го развълнувало, че предопределило избора му на професия – астроном. Той описал точното и местоположение в книгата си „Stella Nova”, а измерванията му показали, че звездата е разположена далеч отвъд Луната. Това от своя страна противоречало драстично на традицията, установена още от Аристотел, че тези далечни звезди са непроменливи, и доминирала в продължение на 2000 години.

Неговото откритие и доклад за свръхнова от 1572 г. му донасят признание, а наблюденията му над кометата от 1577 г. доказват, че тя се движи в орбита между планетите, оборвайки гръцката представа, че кометите са явления в земната атмосфера.

През 1576 г. крал Фридрих II му дава остров Вен, където Брахе създава обсерваторията Уранибор, където разполагал с най-точните ъгломерни инструменти. Счита се, че Тихо Брахе е бил най-великият наблюдател в дните преди телескопите, правейки най-точните измервания на позициите на звездите и планетите за онези времена.

Брахе изготвя таблица за движението на Слънцето и определя продължителността на годината до по-малко от секунда. Прави и необходимата календарната реформа от 1582 г. Премества се в Прага през 1599 г., където започва работа с Кеплер, който наследява неговите наблюдения.

Именно точните наблюдения на планетите на Брахе помагат на немския астроном и математик Йохан Кеплер да докаже, че планетите обикалят около Слънцето по елиптични орбити.

1880 г. в Австралия е обесен прочутият разбойнически Нед Кели. 26-годишният тогава Едуард „Нед” Кели бил един от най-прочутите разбойници и главатар на банда крадци в Мелбърн през 19 в.

Нед е роден през юни 1854 г. във Виктория, Австралия. Син е на ирландски затворник. Майка му се занимавала с контрабандно варене на уиски и още на 15 години дала сина си да стажува при конекрадци. Още през 1870 г. той е арестуван за грабеж. Освобождават го след четири години в затвора, но непрестанно го следят, тъй като властите са предубедени към неговата етническа общност.

Твърди се, че отначало той се опитва да изкарва хляба си почтено, но семейството му отново е подложено на гонения. Съзнавайки, че няма какво да губи, Нед Кели окончателно прекрачва закона.  През 1878 г. събира група приятели в банда и започват шеметен живот. Същата година той оцелява в тежка престрелка с полицията. Само за две години бандитите се прочуват из целия континент. При две сблъсквания Нед убива трима полицаи.

Бандата на Нед ограбва няколко банки, като на всеки бандит се падат по 16 000 австралийски долара. Нед поделя плячката между роднините си. Властите обявяват награда от 8000 британски лири за намирането му – най-голямото възнаграждение, предлагано в Британската империя по онова време.

Тъй като полицията засилва търсенето, бандата си изработва железни доспехи, непроницаеми за куршумите. На 28 юни 1880 г. полицията ги обгражда в щата Виктория. Един от бандата е застрелян, а двама са изгорени живи. Нед Кели е прострелян в краката. Арестуват го и го обесват за извършените убийства въпреки призивите на населението в негова подкрепа. Тялото му е хвърлено в общ гроб и останките му са препогребани в друг затвор през 1929 г.

Любопитен факт е, че макар от мнозина Нед Кели да е смятан за хладнокръвен убиец, други го считат за народен герой и символ на ирландско-австралийската борба срещу британското господство. Славата му на народен защитник го превръща в икона за австралийците, той е главен герой в историята, фолклора, литературата, изкуството и киното на Австралия.

1918 г. приключва Първата световна война. Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край френския град Компиен. Войната официално спира в 11.00 ч. (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец).

За Антантата под документа стои подписът на маршал Фердинанд Фош, шеф на съюзното командване, а от германска страна на Матиас Ерцбергер, представител на остатъците от правителство в Германия.

Преговорите за примирие се водят от началото на ноември, когато в Берлин вече е ясно, че Централните сили са загубили войната, а германските съюзници един по един са се предали.

Германският главнокомандващ Паул фон Хинденбург изпраща на 7 ноември телеграма на Фош с искане за среща. Той бърза да уреди примирието, тъй като в Германия тлее революция, а Мюнхен, Берлин и други градове са на ръба на бунта. Германската делегация прекосява фронтовата линия с пет коли, прекарана през опустошените зони в Северна Франция, за да стигнат до Компиен, където ги чака Фош.

По време на тридневните преговори той се появява само два пъти – отначало, за да попита германците какви са исканията им, и накрая, за да подпише договора. Всъщност реални преговори няма, а едва няколко от германските искания са приети. Те дори са притиснати допълнително с новината, че кайзер Вилхелм II е абдикирал. Ерцбергер протака преговорите до максимално договорения предварително срок от 72 часа, но в края на краищата на 11 ноември сутринта полага подписа си и примирието става факт.

1930 г. Алберт Айнщайн получава патент за проектирания от него през 1926 г. рефригенератор (хладилник). Изобретението е въведено под номер 1 781 541 в патентното ведомство на САЩ. Заедно с прочутия физик носител на авторското право е и Лео Сцилард – негов бивш студент, който години по-късно става знаменит ядрен физик и изобретател на електронния микроскоп.

Сцилард и Айнщайн разработват уреда през 1926 г. Идеята възникнала след публикация в пресата за инцидент, при който берлинско семейство се отровило след изтичане на серен диоксид, какъвто използвали тогава в технологията на охлаждане.

За да елиминират подобна опасност, Сцилард и Айнщайн предложили нов дизайн и различен начин на замразяване. В техния вариант уредът няма компресор и подвижни части, а работи с постоянно налягане. В този хладилник няма движещи се части и за охлаждане се ползват сгъстени газове.

В хладилника на Айнщайн и Сцилард се ползва смес от амоняк, бутан и вода, като се ползва свойството на течностите при по-ниско налягане да кипят при по-ниска температура. От едната страна е изпарителят – съд, съдържащ бутан. При намаляване на налягането се снижава температурата му на кипене и като се изпарява, той понижава околната температура.

Така тандемът усъвършенствал оригиналния хладилник на шведските изобретатели Балтазар фон Платен и Карл Мюнтерс от 1922 г.

За няколко години Айнщайн и бившият му студент получили 45 патента на тяхно име за три различни модела замразители в няколко държави. Сред купувачите на ноу-хауто била шведската компания „Електролукс”, която придобила някои от най-обещаващите патенти, а по-късно пуснала в производство и еко хладилника на Айнщайн-Сцилард.

Впоследствие обаче технологията била изоставена през 50-те години заради по-ефективните компресори и фреоните.

1940 г. в хода на Втората световна война се води битката при Таранто. За първи път в световната история се осъществява удар срещу голямо морско съединение само със силите на палубната авиация. Атаката е проведена от авиацията на Кралския британски флот, а целта й е флотът на Италия, който стои на котва в италианския град Таранто на Средиземно море.

Тази битка е началото на края на епохата на тежките кораби с големи оръдия като основна ударна сила на флота и заместването им със самолетоносачи.

Операцията е наречена „Правосъдие” и е основната част от по-голяма операция, известна като „Операция MB8”. Тя трябва да осигури безпрепятственото достигане на няколко морски конвоя с доставки до британските пристанища в Египет и до Гърция, нападната междувременно от Италия.

Бавноходните самолети-торпедоносци Фейри Суордфиш развиват максимална скорост от 222 км/ч и притежават боен радиус от 880 км. Те са въоръжени със стандартни торпеда със скорост 27 възела (около 50 км/ч). Оборудвани са с нови взриватели „Дуплекс”, които се активират от магнитното поле на кораба, когато минават под дъното му. Проблемът е, че новите взриватели са много чувствителни и при силно вълнение се активират преждевременно, но англичаните не се опасяват от такова в тихите води на залива на Таранто.

По план операцията е предвидена за 21 октомври (денят на битката при Трафалгар), но при окачването на допълнителни горивни резервоари на един от самолетите Фейри Суордфиш, които ще нанасят удара, става авария и в хангара на Иластриъс избухва пожар, при който са унищожени два самолета. Атаката е отложена с десет дни, но на 28 октомври Италия напада Гърция, което налага въздушна охрана на превозваните войски от Египет към Гърция.

В крайна сметка акцията е осъществена на 11 ноември. Сутринта самолет Фейри Фулмар излита от Иластриъс и донася от Малта последните снимки от въздушното разузнаване, на които се виждат пет линейни кораба. В 18.00 ч. Иластриъс се отделя от главните сили, съпровождан от четири крайцера и четири ескадрени миноносеца, и се отправя към Таранто. След около час от разузнавателен самолет пристига съобщение, че в базата е пристигнал и шести линеен кораб. Основните сили на италианския флот вече са събрани на едно място.

Малко преди 21.00 ч. от самолетоносача излита първата вълна Фейри Суордфиш в състав 12 самолета – 6 от тях са въоръжени с торпеда, 4 с бомби и 2 с фугасни и осветителни бомби. Втората вълна от девет броя Суордфиш излита след 50 минути (5 с торпеда, 2 с бомби и 2 с фугасни и осветителни бомби).

Италианското разузнаване проспива маневрирането на английските кораби (въздушното разузнаване ги открива късно на следващия ден), а и италианците са спокойни в добре защитената база. Впоследствие се оказва, че много от поръчаните противоторпедни мрежи не са поставени, а голяма част от заградителните аеростати са повредени от скорошна буря.

Появата на английските самолети над Таранто е съвсем неочаквана за италианците, но те бързо се окопитват и откриват плътен преграден огън от противовъздушните си оръдия.  Нападението над базата в Таранто се превръща в изключителен успех за британците. Половината от италианските линейни кораби са извадени от строя и минава много време докато се върнат обратно в него.

1965 г. в Турция е съставено правителство начело със Сюлейман Демирел.

Демирел влиза в политиката през 1961 г., когато е избран в турския парламент от Партията на справедливостта. Три години по-късно застава начело на Партията на справедливостта. През 1965 г. Демирел става най-младият министър-председател на Република Турция. Налага политика на още по-тясно сближение на страната си с НАТО. Същевременно въвежда редици програми за развитие на турското селско стопанство.

През есента на 1979 г. отново е посочен за министър-председател на Турция. През септември 1980 г. е извършен военен преврат. Сюлейман Демирел е свален от поста и получава забрана да се занимава с политическа дейност.

През 1987 г. Демирел става председател на Партията на верния път и в качеството си на такъв през ноември 1991 г. става отново министър-председател на страната си. През 1993 г. е избран за президент на турската република и е такъв е до 2000 г.

1966 г. НАСА изстрелва пилотирания космически апарат „Джемини 12”. Това е 18-ти космически полет за САЩ и 26-ти в света. Основните цели на полета са сближаване и скачване с мишената Аджена GATV-5001A, повдигане на нейната орбита до височина 555,6 км и излизане в открития космос.

Програмата на полета е изпълнена частично. При сближаването с мишената Аджена GATV-5001A излиза от строя радара на „Джемини”. Окончателното сближаване се осъществява по методика, разработена в доктората на Едуин Олдрин в Масачузетски технологичен институт.

Олдрин осъществява три космически разходки с обща продължителност 5 часа и 30 минути. По време на тези излизания, астронавта успява да се прехвърли на Аджена GATV-5001A и да закрепи 30-метрово въже за нейния корпус. С помощта на това въже е проведен успешен експеримент за гравитационна стабилизация на комплекса „Джемини – Аджена”.

Второстепенните задачи включват 14 различни експеримента, отработване на маневри за скачване и автоматично кацане. Кацането е осъществено на автоматичен режим. На 15 ноември 1966 г. „Джемини-12” се приводнява на 4,8 км от разчетената точка.

С тази мисия приключва програмата „Джемини”. САЩ повеждат в космическата надпревара и на фона на блестящите резултати постигнати при втората им космическа програма, стъпването на лунната повърхност изглежда все по-реално.

1973 г. с подписване на примирие между Израел и Египет приключва четвъртата Арабско-израелска война. Известна още като войната на Йом Кипур започва на 6 октомври 1973 г. Тя се води между Израел и коалиция от арабски държави, водени от Египет и Сирия. В основата на причините за войната е стремежът на арабските държави, преди всичко на Египет, за реванш след позорно загубената Шестдневна война през 1967 г.

През това време Гамал Насър умира и властта в Египет е поета от Ануар Садат. За него войната е по принуда, за да излезе от общата криза на египетското общество – икономическа криза, безработицата и недоволството на населението от израелската окупация на Синай и сектора Газа.

Войната е против волята на САЩ (подпомагащи Израел) и СССР (подкрепящ арабите), тъй като неизбежно ще ги противопостави и освен това и ще им струва колосални разходи. На среща с Никсън през юни 1973 г. Леонид Брежнев изразява тревога от възможна война – според него, ако Израел не се изтегли в границите от преди 1967 г., египетската атака ще е въпрос на време.

След съкрушителния разгром на арабите през 1967 г. в Израел се формира мнение, че скоро няма да има нова война. Израел е сигурен в превъзходството си над арабските армии, като главна опора за това превъзходство се считат ВВС. Израел предприема мерки преди всичко за отбрана. През 1968-1969 г. е изградена отбранителната линия Бар-Лев по източния бряг на Суец на стойност около 500 млн. долара, която трябва да осигури на държавата 24 часа за извършване на мобилизация.

Минни полета, бодлива тел и картечни гнезда покриват периметър от 200-300 м около тези укрепления. Задачата им е да сигнализират за евентуална египетска атака, както и да насочват артилерийския огън.

Линията Бар-Лев обаче не оправдава надеждите. Комбинацията от египетската стратегическа изненада, смазваща огнева мощ и 450 водни помпи се справят с нея за по-малко от ден. Оказва се, че пет помпи с бензинов двигател вършат работата на 60 сапьори, 300 кг експлозив и един булдозер, при това два пъти по-бързо.

Войната започва в 14.00 ч. на 6 октомври 1973 г. Странният час не е избран случайно. По време на празника Йом Кипур до залеза на слънцето се пости, включително не се яде и не се пие дори вода, не се пътува с кола, не се ползват ел. уреди или телефон и т.н. Моментът на атаката е разчетен така, че израелците да са гладували и жадували максимално дълго, когато се наложи да се сражават.

Важен фактор е и отсъствието на голяма част от войниците и офицерите, пуснати в отпуска за празника. Не работят практически всички частни и държавни предприятия, общественият транспорт, пощите и медиите; броят на дежурните е сведен до минимум. Израелците по традиция просто не включват радиото или телевизията на този ден, което прави известяването на войната и мобилизирането на резервистите още по-трудно.

2000 г. 155 скиори и сноубордисти загиват, след като релсов лифт се подпалва в тунел в Алпите край австрийския град Капрун.

Капрун е едновременно зимен и летен курорт, но е най-известен със ски съоръженията си. Намира се в окръга Цел ам Зее в провинцията Залцбург в подножието на глетчера Кицщайнхорн.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook