Криониката – билет за безсмъртие или капан за наивници?

Когато през есента на 2002 г. водещото научнo списание New Scientist обяви конкурс с условието, че победителят ще получи наградата само след смъртта си, обществеността реагира с шок. Всъщност предложението не беше толкова страшно, колкото звучеше на пръв поглед. Според условията на конкурса спечелилият получаваше правото да бъде замразен след смъртта си при много ниска температура (около -196 градуса по Целзий) и изпратен в базата със замразени тела на американската организация Cryonics Institute (Институт по крионика).

Там неговото тяло ще очаква времето, когато медицината и технологиите напреднат дотолкова, че да могат да го върнат към живот.

Това странно течение в науката, наречено крионика (от гръцката дума kryos, която означава „леденостуден”), съществува от няколко десетилетия, а фирмите, занимаващи се със замразяване на хора, вече приютяват над 200 души. Около 1500 пък са онези, които са дали заявка телата им да бъдат съхранени по този начин след края на живота им.

Всъщност криониката не обещава нищо на никого. Тя само дава надеждата, че дори и смъртта да е неизбежна днес, след време това може да се промени. Развитието на медицината, генетиката и нанотехнологиите поне теоретично може един ден да ни осигури безсмъртие и дори да открие начини за съживяване на човешки същества. Ако това стане реалност, криониката може да се окаже билет към утрешния свят.

Едва ли някой би се изненадал, че идеята за замразяването на хора и последващото им съживяване се появява първо в научната фантастика. Почти няма уважаващ себе си космически филм, в който

поне един герой да не е замразен с цел да запази възрастта си по време на далечните пътувания на звездолетите, продължаващи стотици години. Като основополагаща за науката крионика (с уговорката, че все още много експерти не я смятат за сериозна наука) се сочи книгата „Перспективите на безсмъртието“ от американския физик Робърт Етинджър, в която за първи път концепцията се описва подробно от научна гледна точка. Трудът е публикуван през 1964 г., а три години по-късно Етинджър основава Института по крионика – най-старата организация, занимаваща се с такава дейност, която функционира и в момента. Същата година е извършено и първото замразяване на човек, чието тяло се съхранява и до днес. Това е 73-годишният (тогава) професор по психология Джеймс Бедфорд.

Във всички досегашни случаи на дълбоко замразяване на хора това е ставало непосредствено след тяхната смърт и от правна гледна точка всички „клиенти“ на компаниите, занимаващи се с крионика, се водят мъртви. А местата, на които се съхраняват замразените тела, имат правния статут на гробища.

Всъщност криониката отдавна се използва успешно при замразяването на отделни клетки или клетъчни линии, което се практикува от много  научни центрове по света. При тях рисковете са много по-малки и последващото размразяване е възможно, но невинаги успешно. Проблемите при третирането на човешки тела или други по-големи организми обаче са много по-големи – от предотвратяването на образуване на ледени кристали в човешкото тяло при много ниски температури, което би довело до увреждания на тъканите, през проблема със замръзването на кръвта, до редица въпроси от етичен характер. Сред фундаменталните въпроси, които все още нямат отговор, е дали изобщо е възможно индивидуалното човешко съзнание да бъде запазено само защото мозъкът е дълбоко замразен,

има ли след това начин той да бъде „рестартиран“. Ако пък това се случи – дали „възкресеният” ще е същият човек или просто работеща система от неврони без спомени и индивидуалност?
Етапите, на които се подлагат безчувствените „клиенти“ на крионичните компании, включват източването на кръвта (за да бъде предотвратено нейното замръзване), замяната й с течност, която издържа на ниска температура, преминаване през процедура по обработване на тъканите със защитно вещество, наречено „криопротектор“, както и последващия бавен процес на замразяване до -196 градуса по Целзий.

Под въпрос е също какво точно очакваме да постигне науката, за да съживи човек, подложен на крионични процедури. Днес най-често към този метод прибягват хора, които се стремят към вечен живот, или пациенти, страдащи от нелечими болести. Редица научни сфери – от медицината през генетиката до молекулярното инженерство, прокламират, че в бъдеще ще могат да решат тези проблеми. Д-р Обри де Грей, който провежда експерименти в сферата на вечната младост и твърди, че удължаването на живота до 1000 години е по силите на науката. Нанотехнологиите от своя страна може да се развият дотолкова, че човечеството наистина да разполага с армии от молекулярни роботчета, невидими за простото око, които да влизат в телата ни и да ги поправят, премахвайки последиците от болестите и стареенето. На този етап обаче това са все още само добри пожелания. Никой не знае кога (и дали) науката ще напредне достатъчно, за да видим как екип от лекари връщат към живот някой от „крионавтите”, докато неговите (или нейните) прапраправнуци стоят отвън с букети цветя и плакати „Добре дошъл в бъдещето!“.

Ако все пак има добра новина около криониката, тя е, че днес тази надежда за вечен живот далеч не е запазена територия за най-богатите.

Цената на една такава процедура е между 30 хил. и 150 хил. долара, което я прави по джоба на всеки, който разполага с някакъв недвижим имот със сравнима стойност. Съвсем отделен въпрос е за кого мечтата за вечен живот е толкова мотивираща, за да даде тези пари, като между другото лиши наследниците си от тях.

Освен вече споменатия Институт по крионика в САЩ тази дейност се предлага от фондациите Alcor (Alcor Life Extension Foundation) и American Cryonics Society (Американското общество по крионика), както и от компаниите Trans Time и Suspended Animation. В тях се съхраняват както тела, така и мозъци на пациенти, тъй като някои учени смятат, че е достатъчно да бъде съхранен мозъкът, за да се запази съзнанието. А според много футуристи в бъдеще тези самотни мозъци ще могат безпроблемно да бъдат „оборудвани“ с нови тела – биологични или технологични.

До неотдавна услуги в тази сфера предлагаха само компании от САЩ, но от 2005 г. заработи и първата организация извън тази страна – руската KrioRus. Едва ли е изненадващо, че именно в страната на олигарсите бизнесът с безсмъртие е намерил благодатна почва. В комплекса на компанията край Москва вече са замразени 17 човешки тела на местни граждани, както и няколко животни.

Вероятно тепърва предстои появата на крионични хранилища в страни като Китай, Индия и западноевропейските държави. Безспорно е обаче, че сериозният тласък в тази екзотична индустрия ще се случи едва тогава, когато науката покаже първите сериозни резултати в постигането на безсмъртие или поне в съживяването на тела, съхранявани при ниска температура.

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Безсмъртието на Даши-Доржо Итигелов озадачи науката

Безсмъртието ще е възможно с ъплоудване на мозъка в компютър

Безсмъртието – заветната цел на супербогатите

Жив или мъртъв е първият криогенно замразен човек?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook