Легендарните загубени градове, неоткрити и до днес (Част II)

Търсенето на Ел Дорадо – загубения златен град

В продължение на стотици години иманяри и историци търсят загубения град Ел Дорадо. Идеята за град, пълен със злато и богатства, изкушавала хората от различни страни и броят на желаещите да намерят най-голямото съкровище и най-древното чудо не намалява. Независимо от многобройните експедиции из Латинска Америка обаче златният град остава легенда. Следи от неговото съществуване не са открити.

Историята на Ел Дорадо води началото си от разказите на племето муиска. След две миграции – едната през 1270 г. пр.н.е. и другата между 800 и 500 г. пр.н.е. – племето муиска заело областите Кундинамарка и Бояка в Колумбия. Според легендата, описана в Ел Карнеро на Хуан Родригес Фрейле, за всеки нов цар муиските практикували ритуал със златен прах и други ценни съкровища.

Новият цар бил отвеждан на езерото Гуатавита, където го покривали със златен прах. Свитата начело с царя, покрит със злато и скъпоценни камъни, се отправяла към центъра на езерото. Царят измивал златния прах от тялото си, а свитата хвърляла парчета злато и скъпоценни камъни в езерото.

Смисълът на този ритуал било принасянето на жертва на бога на муиските. За муиските Ел Дорадо не е град, а цар, когото те наричали „този, който е позлатен“.

Макар че смисълът на „ел дорадо“ е съвсем друг, названието е станало синоним на загубения златен град.

През 1545 г. конкистадорите Лазаро Фонте и Ернан Перес де Кесада искали да пресушат езерото Гуатавита. Те открили злато по бреговете, което разпалило подозренията на златотърсачите за наличието на съкровища в езерото. Те работили три месеца, като по верига предавали кофи с вода, но не така и не стигнали до дъното.

През 1580 година Антонио де Сепулведа направил още един опит. И отново на бреговете били открити златни изделия, но съкровищата останали скрити в дълбините на езерото. На Гуатавита са провеждани и други издирвания. Според оценките в езерото има злато за $300 млн.

Търсенето спряло през 1965 година, когато правителството на Колумбия обявило езерото за резерват. Това не е спряло издирването на Ел Дорадо. Легендите за племето муиска и риктуалната жертва във вид на съкровища с времето се е превърнала в днешната история за Ел Дорадо – загубения град от злато.

Загубените градове на Дубай: погребаната история

Дубай поддържа имиджа на ултрамодерен град с впечатляваща архитектура и лесно богатство. Но в пустинята са скрити забравени градове и скрита история, които показват как ранните жители на пясъците са се адаптирали и преодолявали рязкото изменение на климата в миналото.

Един от най-известните загубени градове на Арабия е средновековният Джулфар. Историците знаят за неговото съществуване от писмени свидетелства, но не успели да го открият. Родина на арабския моряк Ахмед ибн Маджид и на измисления Синдбад Моряка, Джулфар процъфтявал в продължение на хиляда години, докато не се превърнал в руини и не изчезнал от човешката памет за почти два века.

За разлика от други пустинни места Джулфар бил процъфтяващо пристанище и център на търговията в южната част на Персийския залив през Средновековието. Той бил разположен на брега на Персийския залив, северно от Дубай, но действителното му местоположение било открито от археолозите през 60-те години. Следите, открити на мястото, датират от VI век.

Жителите на пристанището търгували редовно с Индия и Далечния изток. X–XIV век били златни за Джулфар и арабската търговия на далечни разстояния, когато арабските мореплаватели редовно пътували до другия край на света.

Арабите плавали до европейските води дълго преди европейците да успеят да преплават Индийския океан и да попаднат в Персийския залив. Джулфар играл важна роля в морските авантюри повече от хиляда години. Арабските търговци смятали за обичайни 18-месечните морски пътешествия до Китай. Асортиментът на предлаганите по онова време стоки може да удиви дори съвременните търговци.

Джулфар привличал постоянното внимание на конкуриращите се държави. През XVI век португалците взели контрола над пристанището. По това време в Джулфар живеели повече от 70 000 души.

Столетие след това го завладели персите, но през 1750 година го загубили. Старият Джулфар постепенно почнал да запада, докато не забравили за неговите руини, разположени насред пясъчните дюни.

Днес голяма част от Джулфар по всяка вероятност продължава да е скрита под пясъците северно от Рас ал-Хайм.

инфо: megavselena.bg

Вижте още: 

МЕСТАТА С ПОЛОЖЕТЕЛНА И ОТРИЦАТЕЛНА ЕНЕРГИЯ В ГРАДОВЕТЕ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook