Между вътрешния и външния регион на ранната Слънчева система е имало огромна празнина

Нови доказателства показват, че преди около 4,5 млрд. години в протопланетарния диск, от който Земята и останалите планети в Слънчевата система са се образували, е имало огромна празнина. Тя вероятно е положила основите на днешния астероиден пояс. Идеята за подобна празнина не е нова, но сегашните доказателства я подкрепят доста по-категорично, отколкото предишните спекулации.

Наблюденията на изключително младите звезди ни показват как вероятно е изглеждала ранната Слънчева система за външни наблюдатели. В много от протопланетарните дискове има големи празни пространства. Първоначално астрономите смятат, че те представляват местата, където планетите вече са се кондензирали извън диска (и в някои случаи това наистина е така). Други празнини обаче се появяват твърде рано в развитието на диска и този сценарий не е правдоподобен.

Въпреки че астрономите не са съвсем сигурни какво точно образува тези празнини, няма как да не се запитаме дали и нашата собствена система не е имала нещо подобно в своя протопланетарен диск и ако да, то къде точно? Ново изследване, публикувано в Science Advances, използва метеоритния магнетизъм, за да защити тезата, че на около 3 астрономически единици (1 АЕ е равна на разстоянието от Земята до Слънцето) от Слънцето е съществувал подобен „каньон“, около който днес откриваме огромна концентрация на метеори.

Драматичните различия между скалистите планети във вътрешната част на Слънчевата система и газовите гиганти във външната кара астрономите допълнително да смятат, че при образуването им е имало някакво много категорично разделение. Дори преди сегашното проучване планетарните учени забелязват модел в метеоритите, който изглежда подкрепя идеята за съществуването на първична протопланетарна бариера, разделяща двата вида планети. Съотношението на алуминиевите изотопи в повечето метеорити изглежда попада в два отделни класа. Т.е. говорим за изотопна дихотопмия, което от своя страна подсказва, че астероидите са се образували в отделни една от друга зони.

Заключенията от подобни наблюдения обаче въобще не са чак толкова категорични. Проф. Бенджамин Вайс от Масачузетския технологичен институт ръководи екип, който специализира в измерването на намагнитването на миниатюрните прахови зрънца, наречени хондрули, които запазват данни за магнетичните състояния, при които са се образували.

Вайс и неговите колеги измерват магнитните полета в хондрулите от два въглеродни метеорита от Антарктика при 101 микротесла. В предишно проучване те откриват, че типичните магнитни полета за невъглеродните хондрули е около 50 микротесла (т.е. наблюдава се сходство със сегашното магнитно поле на Земята).

Откритието е изненадващо, тъй като досега астрономите смятаха, че въглеродните метеорити са се образували на около 3-7 АЕ от Слънцето – близо до Юпитер, докато невъглеродните – може би на по-малко от 3 АЕ от Слънцето. Въпреки това става ясно, че именно нашата собствена звезда е източникът на магнитното поле, оформило тези метеорити, което кара учените да предполагат, че във външните райони на Слънчевата система полето се разпада.

Съществува връзка между силата на полето и степента на акреция и авторите успяват да разрешат тази аномалия само ако приемат, че във външните региони на Слънчевата система масата се е акрецирала около 25 пъти по-силно, отколкото във вътрешните. Екипът се опитва да открие как би могла да възникне подобна разлика (посредством модели) и установява, че най-вероятният виновник е празнина в диска. Подобно нещо би редуцирало газа и прахта, от който са се образували метеоритите във вътрешната част на Слънчевата система

„Празнините са често срещано явление в протопланетарните системи и сега ние показахме, че и в нашата Слънчева система е имало такава – казва Кауи Борлина, студент от Масачузетския технологичен институт. – Това обяснява и тази странна дихотомия, която наблюдаваме в метеоритите, и доказва, че празнините засягат състава на планетите.“

Съществуват няколко обяснения за празнината. Ако в момента, в който хондрулите са се кондензирали, Юпитер вече се е бил образувал до голяма степен, неговата изключително силна гравитация вероятно е издърпала материал от обхвата му. Не е изключено и развиващото се магнитно поле на Слънцето и слънчевия вятър да са изхвърлили материал навън (или пък ветровете да са образували първоначалната празнина, която впоследствие е била дооформена от Юпитер).

източник: obekti.bg

Вижте още:

Откриха космически „супермагистрали“ за бързо пътуване през Слънчевата система

Съществува девета планета в нашата Слънчева система

10 странни феномена от нашата Слънчева система

Ще оцелее ли Слънчевата система след смъртта на Слънцето?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook