Мистериозната смърт на цар Борис ІІІ

Разследване на шефа на тогавашната Държавна сигурност сочи, че е отровен в италианската легация на 23 август 1943 г.

Докладът на проф. Ханс Епингер, извикан заради заболяването на монарха, изчезва, когато е призован на Нюрнбергския процес

Симеон Сакскобургготски се срещнал през 70-те години с другия лекар Рудолф Зайц, но той не му съобщил нищо

Още през 1943 г. тогавашната Държавна сигурност започва разследване на мистериозната смърт на цар Борис III. С тази задача се заема самият шеф на службата Павел Павлов.

Лично той е съобщил тази секретна информация на семейството на Иван Дреников. В официалния протокол не са посочени имена. Според данните от това разследване монархът е отровен и фаталната смес е сипана в кафето му след вечерята на 23 август 1943 г. в италианската легация.

„Тогава е съществувала малка група от елитни готвачи и сервитьори, които били ангажирани от различните дипломатически мисии в София при подготвянето на обеди, вечери и приеми. Би могло да се допусне, че някой от тях е поставил въпросната отрова.” Това твърди Иван Дреников, син на полк. Георги Дреников, шеф на летище Враждебна и ръководител на учебните части на Въздушните сили. Това било мнението и на асистента на министъра на народното здраве проф. Александър Станишев – д-р Димитър Ковачев, сърдечен хирург. С него бащата на Дреников лежал в концентрационния лагер “Росица” през 1946 г. Двамата са си говорили за странната смърт на царя. Подобно становище изказал и Светослав Поменов, царски съветник, който подписва на 7 септември 1940 г. в Крайова споразумението с Румъния за връщане на Южна Добруджа.

През 1963 г. в Пловдив била издадена книга “Бележникът “Сампа” (тогава това била марка тефтери – бел.ред.). В нея журналист разказва за срещата си с о.з. генерал от комунистическата Държавна сигурност. Генералът проучвал смъртта на цар Борис ІІІ и стигнал до заключението, че той е бил отровен. Според него – от нацистите или от англичаните. Но щом като германските лекари са отказали да приемат тезата за естествена смърт, остава по думите на генерала втората възможност. Тази книга обаче скоро след публикуването й е изтеглена от пазара неизвестно защо.

Проучване за смъртта на цар Борис е правил и неговият приятел д-р Хелмар Шахт. Той е директор на германската банка до 1939 г. и е оправдан от Нюрнбергския съд. Според данните на германците не са замесени в смъртта на българския владетел. Братът на Иван Дреников е чул лично това твърдение от устата на Симеон Сакскобургготски.

Радио “Лондон” (по-късно Би Би Си – бел.ред.) първо съобщава след кончината на монарха, че Гестапо го е отровило. Германците обаче обвиняват английското разузнаване Интелиджънт сървисис.

“Кой имаше политически интерес от това? Единствено Йосиф Сталин, за да може да се разположи в България. Ако цар Борис ІІІ беше жив, нямаше да позволи руски крак да стъпи у нас”, казва Иван Дреников.

Германският професор историк Щефан Апелиус, изследовател на архивите на Третия райх, пише през 2008 г. статия за смъртта на българския монарх. Там той говори, че лекарите са открили отрова, „най-вероятно с азиатски произход, която бавно е спряла дейността на сърцето“. Апелиус изказва предположението, че „царят на българите е отровен или от англичаните, или от руснаците“.

Как се развиват събитията в последните дни от живота на монарха?

На 16 август 1943 г. на софийското летище каца самолетът на Хитлер с царя на борда след паметната среща с фюрера. Полк. Дреников го посреща с думите: “Ваше Величество, добре дошли, как премина летенето?” Монархът изразява пълно задоволство от полета. Нищо във външния му вид не изглежда съмнително. Той е свеж и бодър по думите на полковника, разказал това на сина си. Пилотът – подполковник Бауер, също рапортува, че не са имали проблеми във въздуха. Самолетът е летял на височина 4000-5000 метра над морското равнище.

След като се връща от срещата с Хитлер, царят прекарва 2 дена в София. На 18 август изкачва Мусала с княз Кирил и няколко приятели. Привечер отсяда в двореца “Царска Бистрица” на Чамкория, където остава на 19 и 20 август. В събота, 21 август, отива на лов за елени. В неделя, 22 август, дава аудиенция на военния министър Никола Михов за намерението си да свика военни маневри по долината на река Марица и около столицата София след няколко дни.

Morkadis

В понеделник, 23 август, се завръща в София. Същата вечер е поканен на вечеря в резиденцията на италианския пълномощен министър в София. Отива със съветника си Йордан Севов. Предполага се, че там е бил отровен.

На 24 август адютантът, обезпокоен, че монархът не го вика сутринта, какъвто е навикът му, го намира припаднал след повръщане в банята.

Същия ден пристига д-р Рудолф Зайц с германски военен самолет. Чрез германската легация дворецът вика проф. Ханс Епингер от Виена, специалист по вътрешни болести и по-специално чернодробни. На 25 август сутринта германският военен аташе в София полк. Карл-Аугуст фон Шонебек съобщава по телефона, че на летището ще пристигне военен самолет от Виена с проф. Епингер на борда. Същия ден следобед от двореца нареждат на Дреников да изпрати авион до Цариград да доведе известен лекар от индийски произход, специалист в областта на отровите. Вероятно той е извикан по препоръка на проф. Ханс Епингер.

Тримата германски лекари – проф. Епингер, д-р Зайтц и индиецът, отказват да подпишат смъртния акт. В него се казва, че кончината е настъпила вследствие на “запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка”. Под документа се подписват само български лекари.

Когато проф. Ханс Епингер трябва да се яви на Нюрнбергския процес през 1946 г. и да представи доклада си за смъртта на царя, той най-неочаквано умира, а документите изчезват. Има предположения обаче, че професорът се е самоубил, защото е участвал в нацистки експерименти с пленници в концлагерите. Какво се е случило със заключенията му за кончината на българския монарх, е неясно.

Около проф. Епингер има още един любопитен факт – през 1936 г. той пътува до Москва, за да лекува лично Йосиф Сталин.

Симеон Сакскобургготски се срещнал с другия лекар от комисията – Рудолф Зайц, през 70-те години, но той не пожелал да му каже нищо повече за мистериозната кончина на баща му.

Че смъртта на цар Борис е неестествена, свидетелства и френският историк Морис Бомон, професор от Сорбоната, член на Академията на моралните и политическите науки. Той е един от първите, които получават достъп до германски секретни документи за смъртта на царя. В лични разговори и в кореспонденция с брата на Иван Дреников – Кирил, французинът е потвърдил своето убеждение, че смъртта на царя е неестествена.

Запазено е писмо на Кирил Дреников до проф. Бомон, в което го пита дали има нови сведения по този въпрос. И допълва, че цар Симеон Втори смята слуховете за германска връзка в отравянето на баща му за пропаганда или целятят да се скрият истинските виновници.

Слуховете

След смъртта на монарха тръгват всякакви легенди.

Първата се появява 5 г. след това във в. „Фигаро“. В статии на 14 и 15 декември 1948 г. пише, че има доклад на пилота на Хитлер до германската легация в София. Там се изказвало предположението, че царят може да е починал заради дефектна кислородна маска по време на полета. Според Иван Дреников обаче личният пилот на Хитлер не е имал задължение да пише такъв доклад до дипломатическата мисия. Бауер е военен и е на лично подчинение на щаба на фюрера.

Освен това по думите на Дреников царят е имал отличен опит със самолетите, летял е доста и е могъл да разбере, ако кислородната маска не е изправна. А с него е пътувал и личният му адютант Станислав Балан, който е щял да се намеси, ако има проблем. Третият мотив да се отхвърли тази версия е, че монархът е щял веднага да потърси лекарска помощ при завръщането си при разхерметизирана кислородна маска, но нищо подобно не се е случило. Напротив, два дни след това се изкачва на връх Мусала.

Друг от слуховете е, че цар Борис страдал от ангина пекторис. Според различни източници той е известен като запален планинар, радвал се е на добро здраве, не е пушил никога.

Трета легенда, която се върти из пространството, спекулира с негови уж собствени думи. Твърди се, че когато уведомили царя, че са повикали д-р Рудолф Зайц, бил казал: УНищо няма да помогне. Аз имам атеросклероза, явява се емболия и пневмония и готово.Ф А монархът е бил в безсъзнание от началото, когато го намират. Фантазия според Дреников е историята, че на 27 август летец наблюдавал от тоалетна на летище Божурище как свалят на носилка царя почти умрял от самолета.

„Измислиха история, че сестрата на Нейно Величество принцеса Мафалда фон Хесен има пръст в тая работа. Но тя не е била в София, когато царят умира. Той се спомина на 28 август, а тя пресича границата с Румъния на 30 август“, разказа още Иван Дреников.

инфо: 168chasa.bg

Вижте още:

Pевност съсипвала писатели и политици. Ангел Каралийчев се прострелял

Как умря княгиня Мария-Луиза

Любовните истории на аристокрацията

Как са изглеждали жените в София преди близо 100 години (СНИМКИ)

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.