Най-големият български остров – от световна сензация до непростим грях

Със сигурност в препълненото от туристи Южно Черноморие има и хора, които се замислят защо никой не обръща поглед към най-големия ни остров – Свети Иван, намиращ на километър северно от Стария Созопол. И е по-добре да обръщате взор към това обрасло с бурени, свещено място, което можеше днес да бъде центърът на поклонническия туризъм у нас, пише „Флагман“.

Някои българи може би помнят сензацията от 2010 година, когато екип от археолози, воден от проф. Казимир Поптомов при разкопки се натъкна на мощите на Свети Йоан Кръстител.

Находката в запечатан реликварий от алабастър, съдържащ зъб, парчета от кости на ръка и лицева част направи сериозен пробив не само в българската, но и в световната библейска археология, след като бе доказано с лабораторни анализи в Оксфордския университет, че са останки на библейска личност.

Целият процес по изследване на тези мощи бе щателно документиран от National Geographic. Филмът прикова вниманието на милиони зрители по света и предизвика поклоннически наплив към църквата „Св.св.Кирил и Методий“ в Стария Созопол, където мощите са изложени и до днес.

В следващите няколко години интересът към острова расте и Община Созопол прави постъпки държавата да прехвърли собствеността. Постепенно обаче ентусиазмът стихва, а след кончината и на най-големия радетел за превръщането на България в дестинация за поклоннически туризъм – проф. Божидар Димитров, темата минава напълно в глуха улица.

През 2012 година, по Великден, бе извършен и тежък грях с реликвария. Светите мощи бяха посрещнати в Сливен с благословението на свиленския митрополит Иоаникий като самият владика внесе в храма „Св.Димитър“ святото ковчеже. Два дни преди реликвата да се завърне в Созопол, се разчу, че части от костите са откраднати. Владиката призова този, който е отнесъл костицата, да я върне обратно чрез свещеник, защото това е непростим грях. След това злодеяние жителите на Созопол апелираха светинята никога повече да не се изнася от града им.

След 2012 година, ковчежето с мощите е поставено завинаги в църквата „Св.св.Кирил и Методий“.

За него обаче отдавна не се говори, а островът тъне в забвение и бурени, въпреки че това е било светилище на траките още през VII век пр.н.е. Тогава е бил издигнат храмов комплекс с бронзова статуя на бог Аполон Лечител. В средата на V век там е построена раннохристиянска базилика и е изграден храмът „Света Богородица“, свързан с голям манастирски комплекс. През 10-ти век островът е активен книжовен център, като книги от него се съхраняват и до днес във Ватикана.

източник: pochivka.blitz.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook