Общ звезден култ между Древен Египет и Комагена?

Планината Немруд. Снимка: pixabay.com

От самото им откриване, древните текстове биват постоянно подложени на разшифроване и чрез тях виждаме света през очите на нашите предци. Ценната информация, която ни носят те обаче, може да се окаже още по-ценнта, когато ги съпоставим. Такова едно съпоставяне именно между Номосът от Немруд и Розецкият камък предполагащо общ звезден култ между Древен Египет и Комагена сме разгледали в настоящата статия.

Звезден култ

Ново проучване показва изумителни сходства между Розетския камък, обясняващ астро-религията на древен Египет и по-малко известният Номос от Немруд, разказващ ни за астро-религията на древния Комагена. И в двата текста са споменати важни събития и ритуали от културата на цивилизациите, които се определят не от друго, а от астрономически явления и местоположение на звездите. С голяма точност са опоменати дати и дори часове, които могат да се изчислият само по нощното небе. Въпреки че Розетският камък предхожда Номоса от Немруд, сходствата между двете могат да се окажат свидетелство за нещо много по-значимо от просто ориентирането на тези цивилизации по звездите – още по-древен общ звезден култ, който вероятно е дал основата на последващите го.

Номосът от Немруд

Комагена било независимо и богато царство, намиращо се на територията на днешна Турция и просперирало през II-I век при.н.е. Най-бележитият цар на това анатолийско царство бил Антиох I. Дълбоко вярващ в елинската форма на зороастризма и в знак на поклонничество към боговете, той построява храм на планината Немруд, който днес се  превърнал в културно-историческо наследство, оставено ни от тази епоха. Върху огромните статуи, съставляващи религиозния комплекс, е изписано завещанието на Антиох, в което той описва как и кога трябва да почитаме великите богове, отправяйки посланието си към всички негови съвременници (и богати, и бедни, защото считал, че всички човешки същества са равни, различаващи се само по съдбата да се родят в богато или бедно семейство), както и към бъдещите поколения. На гърба на статуята на Зевс били издълбани буквите Н, О, М, О, които правят комплекса известен като Номосът от Немруд.

Розетския камък

Египетските свещенници прославяли птолемейския цар и обожествяват култа към него, провъзгласявайки свещени текстове. Най-известният текст е плочата от Розета, защото тя позволява разчитане на египетските символи, благодарение на гръцкия текст, изписан на нея заедно с египетския. Указът е издаден през 196 г. пр. н.е. от цар Птолемей V, за да отбележи коронацията му девет години преди това през 204 г. пр. н.е.

Звездният календар

Древните цивилизации нямали представата за време и дати така, както я възприемаме ние. Най-първичният начин за ориентация били фазите на Луната. Затова и повечето древни календари започвали като лунни календари. Те обаче били полезни само за планиране на краткосрочни събития и древните бързо открили циклите на други нощни светила, които да им служат за ориентация. Те вече знаели, че планетите имат непостоянен курс, затова насочили поглед към звездите. Звездите са видими и невидими по фиксиран годишен модел. Например звездата, която служела за селскостопански маркер, имала цикъл на видимост, който съвпада със земеделския сезон в определени райони. Така календарите започнали да определят според звездите и дори на някои  места (например Йемен) се използват и до днес. Това дало предпоставка за зараждането на звезден култ още в дълбока древност.

Древните египтяни имали богати астрономически познания и преди четири хиляди години съставят звезден календар, базиран на циклите на звездата Сириус. Поради разположението на тяхната цивилизация, валежите били изключително малко и те разчитали за напояването на посевите си изцяло на наводняването на река Нил. За тях това било толкова важно, че имали нужда от изключително точно определяне на времето, защото в противен случай били обречени на глад. Два феномена на Сириус били от изключителна важност. Годишното наводнение на Нил съвпадало с годишното повторно появяване на звездата. (След почти 70 дни отсъствие Сириус можело да бъде видян отново. Седемдесет дни отнемало и мумифицирането на починалия.) Призори на 18 юли Сириус се появява от изток, предвещавайки потопа. Това явление е известно като привидно сутрешно появяване. Изчезването на Сириус дава началото на обработването на напоената земя, а след появата му на 28 ноември от запад започва сезонът на засаждане.

Другият звезден маркер била звездата Регулус. По нея се ориентирали за отглеждане на основната си култура – ечемикът. 25 януари бил деня на последното видимо установяване на Регулус, съвпадащо с периода на засяване януари-февруари. Прибирането на реколтата през юли-август се ознаменявало от последния ден, в който Регулус бил видим на 14 юли.

Това било началото на създаването на звезден календар, определян от нуждите за оцеляване и систематизирането на природните феномени. В последствие започнали да го свързват и с религиозните събития, създавайки астро-религия, за която ни разказва Розетският камък.

Розетският камък и Номосът от Немруд

Изненадващо, двата текста имат изумителни сходства. Следват подобен модел на съставяне. Първо, общо представяне на краля, последвано от неговите постижения и завършващо с подробно описание на неговия култ. И двата текста са публично изложени и разпръснати из цялата територия на владенията им – съдържанието на розетата присъствало във всеки храм от първи, втори и трети ранг, а откъси от Номоса са били открити в светилища из цял Комагена. И двамата царе асоциирали себе си със звезди, а не с планети. В текста от Немруд, Антиох избрал за свой образ звездата Регулус. В открити негови каменни бюстове и монети с неговия лик, можем да видим звездата изобразена на короната му. А в Розетския камък Птолемей е сравнен със Слънцето. По този начин, свързвайки името си с това на звезда, те подчертават своята надеждност.

И в двата текста са отбелязани като важност датите на раждане и на коронация на кралете. И в двата текста се изтъква, че те трябва да бъдат празнувани както всяка година, така и всеки месец.

Освен поразителните прилики между текстовете, още по-впечатляващ е факта, че всички посочени дати кореспондират с астрономически явления. Това ни подсказва, че това не са истинските дати на събитията, а са церемониални. Те трябвало да се наблюдават от хората, като видима и полезна конфигурация на небесните тела.

Разгадаването

Днес, учените успяват да свържат посочените дати с конфигурациите по нощното небе, благодарение са астрономически компютърни програми, чиито изчисления дават картина на звездното небе преди хиляди години.

Избраната дата за коронация на Птолемей е 28 ноември 205г. пр. н.е. Този ден се оказва че съвпада с последното за годината явяване на Сириус. Освен това, рано сутрин, преди изгрев, са се наблюдавали свободно всички планети, включително Меркурий, който се вижда рядко, поради близостта си до Слънцето. Това специално събитие насърчавало благоволението на египетския народ и предвещава момента на изгряващото слънце, който съвпадал точно с часа на коронацията в Мемфис, около 6:10 местно време.

Връзките в астро-религията при комагенците, били още по-очевидни. Комплексът от пет статуи на планината Немруд, представлявал копие на конфигурацията на петте най-ярки звезди от съзвездието Лъв, както се виждат от планината през 109 г. пр. н.е. Според изчисленията този ден съвпада точно с годишното последно установяване на Регулус. В съвсем кратък момент звездата била заобиколена на нощния хоризонт от Юпитер, Марс и дори Меркурий. И това именно бил момента на коронация, изчислен 20:02 часа местно време.

Заключение

Приликите, които са открити, безспорно сочат, че двата текста са свързани. Нямаме данни дали комагенците са използвали египетския пример. Но в противен случай, обяснението е вероятно да бъде, че двете имат общ предшественик – по-древен от тях общ звезден култ, превърнал нощното небе във важна част от ежедневието, религията и устоите на древните народи.

източник: drevnite.com

Вижте още:

Българска следа в славата на Патара – древният град, който ще ви замае с история

Топенето на ледовете може да събуди вируси на древни екосистеми

Древни стенописи разкриха още от мистерията на Помпей

Древните стражи на зелените хълмове

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook