Отпечатъкът, който оставя израстването в нездравословна и дисфункционална семейна среда

pixabay.com

Хаотичната и дисфункционална семейна среда променя мисленето на човек и му изпраща погрешни послания, които по-късно му пречат да изгради здравословни взаимоотношения с останалите. Макар адаптирането към правилата в дома да е жизненоважно за оцеляването на детето, след години същите тези вече вкоренени навици не спират да му напомнят, че е било жертва, без да му дават възможност да продължи напред.

5 урока от детството, които пречат на човек да общува пълноценно

1. Трябва да простя и дори да игнорирам лошото поведение

Родителите и роднините, които толерират и оправдават недопустимо поведение сякаш казват на децата в семейството, че от тях се очаква също да го приемат и да простят на провинилия се:

„Тя ти е майка. Трябва да й простиш.“
„Чичо ти е участвал във войната. Не обръщай внимание на това, че пие и е агресивен.“
„Виж колко много правят те за теб, не бъди неблагодарен.“

Децата, които израстват в травматична семейна среда, се научават, че лошото и неприемливо поведение е неизбежно и е излишно да очакват извинение или съчувствие за всичко, през което преминават. Да, можем да кажем, че родителите дават най-доброто от себе си, най-доброто с наличните ресурси и умения. В същото време обаче дисфункционалният модел на съжителство внушава на малките, че насилието е норма, че няма нужда да се прощава каквото и да било. Хората, които се грижат за тях са такива, каквито са. Животът продължава.

2. Всяка връзка носи болка

Когато детето расте в среда, в която често се спори и всеки избягва комуникацията с другия, то приема, че конфликтите са неизменна част от живота и взаимоотношенията. Но, макар това да е донякъде вярно и сблъсъците с околните да са неизбежни, израстването в нездравословна семейна среда не го научава как да изглажда недоразуменията в живота си по ефективен начин, което в даден момент се превръща в проблем.

Сплотените и хармонични семейства съумяват да преодолеят различията помежду си с уважение и състрадание. Децата наблюдават поведението на възрастните и го приемат за еталон, след което прилагат наученото и в отношенията си със своите връстници. Ако са свидетели на унижения, избягване, непрестанни критики, жестокост и липса на състрадание към чувствата на другия, те неизбежно ще последват лошия пример.

3. Доверието във връзката не е гарантирано

Когато детето живее с възрастни, които не счита за надеждни, то се научава, че не може да разчита на тях в случай на нужда. Много малчугани, отгледани от родители, които са зависими от наркотични субстанции или често прекрачват закона, крият спестяванията си и други ценни вещи от страх да не им бъдат отнети от най-близките им хора. Липсата на сигурност и неприкосновеност на личното пространство прави детето уязвимо. Възрастните може да четат дневника му, да подслушват разговорите му, да влизат в спалнята му по всяко време, макар тя да е неговото убежище. Често нарушават обещанията си и не се опитват да се променят към по-добро. Всичко това се отразява на развитието му. Най-тежката емоционална травма за него е системното и преднамерено прекрачване на границите.

4. Вината е моя

Няма значение за какво става въпрос. В дисфункционалните семейства, особено тези, в които един или и двамата родители имат признаци на личностно разстройство, винаги има изкупителна жертва и това е детето. То е обвинявано за всички проблеми, което отклонява вниманието от истинския проблем всъщност и печели на възрастните симпатията на околните, но, за съжаление, има пагубен ефект върху неговото развитие.

В много общества да оспорваш мнението на възрастните се счита за проява на неуважение. Възпитанието обаче не е процес, съпроводен с обвинения и внушаване на чувство за малоценност.

5. Не е безопасно да търся помощ и подкрепа от семейството

Децата, израснали в травматична семейна среда, бързо разбират, че е по-добре да не се обръщат към родителите си за помощ. Те се страхуват да споделят за конфликт с връстник, проблеми в личните взаимоотношения или в училище, за да не бъдат упрекнати или дори наказани. В резултат те започват да излизат с по-възрастни от тях, заради чувството на сигурност, което им вдъхват. Често тяхното поведение е много по-зряло от характерното за възрастта им. Липсата на подкрепа често ги тласка към наркотици, алкохол, безразборни сексуални контакти или други форми на опасно поведение.

Важно е да се запомни, че детето се държи по този начин заради годините, прекарани в дисфункционално семейство, където може би е било жертва на тормоз. Уроците, които е научило там, всъщност не са правилни. То не се ражда научено кое е редно и кое – не и се вслушва в посланията, изпращани от възрастните. Експертите споделят, че повечето родители често не осъзнават, че вредят на децата си, докато не се вгледат в себе си и не преразгледат отношенията си с околните.

За щастие, грешките могат да бъдат поправени, а вредните навици – изкоренени. Попълването на дневник, членуването в група за взаимопомощ, консултациите с терапевт, себеопознаването и специализираната литература са много ефективни средства за повишаване на самооценката и постигането на по-добра самоосъзнатост в романтичните и платоничните взаимоотношения.

източник: psychology.framar.bg

Вижте още:

Как душата на детето избира своите родители?

Тези хора не бива да стават кръстници на детето ви – носи лош късмет

11 признака, че детето има форма на аутизъм

Ето как тровите живота на детето си, без да го осъзнавате

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook