Последното заточение на Сталин
В началото на 1913 г. Йосиф Сталин се завърнал в Санкт-Петербург от Прага, където се била състояла конференция на Руската социал-демократическа работническа партия (РСДРП). Едва пристигнал, младият революционер веднага започнал нелегална дейност в руската столица.
Революционерът Роман Малиновски убедил Сталин, чийто нелегален псевдоним бил „Коба“, да отиде на благотворителен партиен концерт, насрочен за 23 февруари. Именно тогава Коба бил арестуван. Александър Шотман, болшевик, който присъствал на събитието, описва подробно задържането на Сталин:
Сталин през 1902 г. Уикипедия
„В разгара на вечерта дойде другарят Сталин, който след пристигането си от чужбина се криеше в Санкт-Петербург, където ръководеше „Правда“ и болшевишката фракция в Държавната дума. Малиновски го убедил, като му гарантирал пълна сигурност, нарисувал му местоположението на стаите с аварийни изходи, през които можело да се излезе при най-малката опасност. Другарят Сталин беше арестуван, ако не се лъжа, около час след пристигането му. Не забелязахме веднага, че жандармски офицер се приближи до него отзад и като се наведе към него, тихо му каза нещо. Офицерът беше без обичайните дрънкулки и дори пагоните му някак не се хвърляха на очи. Другарят Сталин рязко се обърна и каза нещо гневно, което ние не разбрахме. После спокойно тръгна, придружен от жандармския офицер и заобиколен от множество шпиони“.
Сталин прекарал около четири месеца и половина в затвор в Санкт-Петербург. Едва през лятото, на 2 юли 1913 г., бил заточен в Туруханския край под надзора на полицията за период от 4 години.
Първо Коба трябвало да стигне до Красноярск. Около седмица той пътувал дотам с арестантски влак. На 15 юли поел към Туруханск. Тъй като Сталин вече имал опит с изтърпяването на присъда, за правоприлагащите органи било очевидно, че трябва да бъде наблюдаван много сериозно. Имало слухове, че се подготвя бягство. Началникът на Енисейското жандармско управление получил заповед да „въдвори Джугашвили при пристигането му в един от отдалечените пунктове на Туруханския край с установяване на полицейско наблюдение над него“.
През първата половина на август бъдещият лидер на Съветския съюз се добрал до село Костино, което за известно време се превърнало в неговото постоянно „местожителство“. Там Йосиф Висарионович не бил единственият болшевик. Сталин се срещнал в Костино с Яков Свердлов, който влязъл в историята като зловещия „черен дявол“ на болшевишката партия. Между двамата не се получили приятелски отношения. Тогава Свердлов пише: „Ние се познаваме твърде добре. Най-тъжното от всичко е, че в условията на изгнание, затвор, човек се проявява с всичките си недостатъци… Сега сме в различни квартири с другаря (Сталин) и рядко се виждаме“.
Описание на Джугашвили в информационна карта на полицията, около 1911 г. Уикипедия
Революционерите били посрещнати от суровия руски климат: снежни бури, кратко лято, комари, отдалеченост от останалия свят. Сталин се сблъскал с всичко това, описвайки го в писмо до Роман Малиновски: „Май, че никога не съм изпадал в толкова ужасна ситуация. Парите изчезнаха, започна някаква подозрителна кашлица заради студа (37 градуса под нулата), общото състояние е болезнено, няма запаси от хляб, захар, месо или керосин (всички пари отидоха за поредните разходи, дрехи и обувки). Тук всичко е скъпо. Трябва мляко, трябват дърва, но… пари, няма пари, приятелю. Не зная как ще изкарам зимата”.
На болшевишките събрания Ленин много пъти повдигал темата за организирането на бягството на Коба и Свердлов. Оказало се обаче, че освобождаването на заточения революционер е невъзможно, тъй като Малиновски, който отговарял за връзката между болшевиките и затворниците, бил доносник – съобщавал всичко на жандармерията. Затова започнали да наблюдават по-отблизо Сталин и Свердлов. Надзорът и охраната били засилени. През пролетта на 1914 г. революционерите били преместени в Курейка – селище, разположено в самия север на Туруханския край.
„Готвехме си сами. Всъщност, там нямаше какво да се прави, защото не работехме, а живеехме от средствата, предоставени ни от държавата: 3 рубли на месец. Партията също ни помагаше. Ловяхме риба. Ходехме и на лов. Имах куче, нарекох го Яшка. Свердлов миеше лъжиците и чиниите след вечеря, а аз никога не го правех. Ям, оставям чиниите на пръстения под, кучето облизва всичко – и всичко е чисто. А той беше чистофайник“ – описва Сталин живота си в Курейка.
Понякога Сталин пътувал до село Монастирское, където се провеждали събрания на политически затворници. Освен самия Джугашвили, имало още много болшевики.
През декември 1916 г. Сталин напуска Курейка – руските войници гинели по фронтовете на Първата световна война и правителството искало да попълни армията със заточениците. Така в края на декември отново се озовал в Красноярск. Но комисията заявила, че не подлежи на военна служба поради травма на ръката. Когато той дошъл на власт, митът, свързан с този епизод от биографията на вожда, бил активно разпространяван – уж смятали Йосиф Висарионович за невероятно опасен агитатор, чието появяване на фронта веднага би имало неблагоприятен ефект върху морала на руската императорска армия.
Тъй като до края на заточението му оставали само няколко месеца, Сталин решил да напише молба до властите за разрешение да изтърпи оставащия срок на мястото, където се намирал. Царските власти се смилили и му позволили да прекара останалите месеци в град Ачинск, недалеч от Красноярск. В края на февруари 1917 г. Сталин пристигнал в Ачинск, където се срещнал със заточени болшевики. Например, там бил Лев Каменев (Розенфелд). Няколко дни по-късно революционерите научили за февруарския преврат в Петроград.
След амнистията освободените болшевики отишли от Ачинск в Красноярск, а след това заминали за Петроград. Сред тях бил и Сталин, който прекарал в малкото градче само до 8 март. Това било последното заточение на бъдещия вожд на СССР.
източник: iskamdaznam.com
Вижте още:
Сталин – безсърдечният диктатор
Защо не повикаха лекари за Сталин?
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.