Сергей Ткач – Пологовския маниак

Сергей Ткач през 70-те и началото на 80-те години – атлетичното му тяло му помага както в работата, така и в спорта.

По своите думи бившият полицейски следовател убива и изнасилва повече от 100 жени за период от над 20 години

1953 г. е една от най-важните и повратни в историята на Съветския съюз. На 5 март, в резиденцията „Кунцево” в Москва, на 74-годишна възраст умира Йосиф Сталин – човекът, отговорен за живота и съдбата на милиони жители на Съветския съюз.

Половин година по-късно, на 12 септември, далеч от шумотевицата на Москва, в град Кисельовск в област Кемерово, се ражда Сергей Фьодорович Ткач. Макар че е е далеч от възможностите, размаха и историческата важност на Сталин, Ткач успява да почерни живота на стотици семейства в Русия и Украйна.

Още от казармените години серийният убиец показва любовта си към алкохола.

„Нормалният мъж”

Сергей Ткач води съвсем скучен и нормален живот – служи в армията като техник-геодезист, а след това е разпределен на работа като криминален фотограф в милицията в Кисельовск. Там показва завидно усърдие и потенциал, като постепенно се издига до експерт-криминалист в родния си град. Ткач толкова добре се справя с полицейската работа, че скоро постъпва с препоръки в Новосибирската школа на съветското Министерство на вътрешните работи, за да се обучава за по-висши постове в народната милиция.

Едва две години след като е приет в школата обаче, Сергей е изключен заради пиянство и служебна фалшификация. След като разбира, че идеите му за кариера в милицията няма да се осъществят, той се връща в родния Кисельовск и започва работа на железопътната гара. Отличното телосложение на Сергей Ткач му позволява както да работи в различни заводи, мини и колхози, така и да участва в тежкоатлетически състезания, където печели медали на областно ниво. В началото на 80-те години той окончателно се мести в Украйна, като последователно живее в Кримска, Днепропетровска и накрая в Запорожска област.

Сергей Ткач по време на полицейското разследване през 2007 г.

Независимо в кой град се установява (Кисельовск, Скворцово, Павлоград или Полог), той неимоверно оставя по една съпруга с дете и множество трупове. И докато за първите се знае всичко – Сергей Ткач има официално сключени три брака и четири деца, то за тъмната страна от неговия характер никой и не подозира. Напротив – въпреки любовта към чашката с водка, след злоупотреба с която понякога се случва и да удари по някой и друг шамар на законната си половинка, Сергей се вписва в образа на съвсем нормален руски мъж.

Нито на някоя от съпругите му, нито на съседите, които често оставят децата си на неговите грижи не им хрумва, че „нормалният” на пръв поглед мъж е извратен сексуален маниак и сериен убиец, който е по-жесток и смъртоносен дори и от Андрей Чикатило.

Извергът некрофил

Удобно скрит зад образа на нормалния семеен мъж, познаващ доста добре методите за разследване на своите бивши колеги криминалисти, Сергей Ткач извършва най-дългата във времето серия от убийства на територията на бившия СССР. Той се подвизава в период от цели 25 години, от 1980 до 2005 г. и убива, по своите думи между 70 и 100 момичета, като най-младата му жертва е на 8 г., а най-голямата едва на 18 години.

14-годишен през 2002 г., Яков Попович е един от невинните хора, попаднали в затвора за сметка на Ткач.

За първи път Ткач удушава и изнасилва момиченце в град Симферопол през 1980 г. Начинът му на действие е един и същ при всички многобройни престъпления – издебва жертвата в гръб, притиска сънната й артерия и я убива на място. Едва след това изнасилва безжизнения труп – за да не може жертвата да остави върху него следи от ноктите си. Като цяло Ткач действа обмислено и организирано: дебне момичетата в близост до магистралите и железопътните линии (понякога и в околните гори), води на скрити места, души ги в гръб и с ръкавици, а впоследствие сваля и прибира всички предмети, по които би могъл да остави своите отпечатъци.

След жестокото убийство, последвано от изнасилване, той си тръгва от местопрестъплението, ходейки по траверсите, за да не могат полицейските кучета да надушат следите му. Преди всяко престъпление изпива една чаша със „смес номер 3″ – водка с димедрол, а после си взима душ. На следващата сутрин маниакът отново е „нормалният семеен мъж”, който невъзмутимо отива на работа.

През декември 2008 г. Ткач получава доживотна присъда за убийството на 36 момиченца и жени. По неговите думи жертвите му са между 70 и 100.

Вероятно точно заради своята организираност Ткач не е заловен в продължение на цели 25 години, през които с точност на добре програмиран робот оставя след себе си трупове на териториите на Кримска, Днепропетровска, Запорожска и Харковска област в Украйна.

Но накрая „програмата“ дава на късо. През 2005 г. в Полог Ткач устройва засада на 9-годишната дъщеря на свой познат, която става неговата последна жертва. Деца, с които момиченцето си играе непосредствено преди да бъде отведено от изверга, го разпознават на погребението на жертвата. Само няколко часа след това Сергей Ткач е арестуван в дома си и признава много повече убийства от тези 36, в които го подозира полицията.

„Най-добрият сред убийците”

Съдебно-психиатричната експертиза също доизгражда образа на хладнокръвния и жесток сериен убиец: „Сергей Ткач не се нуждае от принудително медицинско лечение. За него са свойствени такива индивидуално-психически особености, като силно изразен егоцентризъм, емоционална хладност, обидчивост, уязвимост, отмъстителност, раздразнителност и агресивност.

Той е убивал, за да бъде най-добрият сред убийците. В психиатрията, когато човек извършва престъпление, за да се прослави, съществува понятието „синдром на Херострат”. Ткач е осъзнавал своите действия и не се нуждае от лечение. Подобно на болшинството маниаци, той е емоционално отчужден, озлобен, агресивен и проявява силно изразен егоцентризъм.

По време на досъдебното производство Сергей Ткач обяснява подробно на бившите си колеги криминалисти как е извършвал престъпленията си.

Именно тези черти на характера формират серийните убийци“, се казва в експертизата на съдебния лекар. Ткач е напълно съгласен и обявява на всеослушание в съда: „Аз съм животно, което заслужава смъртно наказание”. Заради желанието на Украйна да стане част на Европейския съюз обаче, смъртното наказание в страната е отменено и Ткач получава „само” доживотен затвор.

Невинните осъдени

Както и по времето, когато се води разследване за престъпленията, извършени от Андрей Чикатило, така и сега с Ткач, съветската милиция пипа с твърда ръка. В опита си да заловят поредния сериен убиец, който може да накърни сериозно образа на справедливото социалистическо общество, първо съветските милиционери, а после и „демократичните” украински полицаи вкарват в затвора точно 10 невинни човека, които са обвинени в някое от престъпленията, извършени от Сергей Ткач.

Сред тях е бащата на едно от загиналите момиченца, който заради мъката по загубата на детето си и несправедливата присъда се обесва в килията си. Сред „мнимите” убийци попада и 14-годишният Яков Попович, прекарал цели осем години в затвора и пуснат едва през 2011 г., след като излежава невинен 8 години от 15-годишната си присъда.

инфо: novinar.bg

Вижте още:

НОСИТЕЛ НА ЗВАНИЕТО „ЗАСЛУЖИЛ УЧИТЕЛ НА РСФСР“ Е ЕДИН ОТ НАЙ-СВИРЕПИТЕ ПЕДОФИЛИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook