Учени твърдят: „Нашият свят е Матрица, но не е цифрова симулация“?

Теорията, че нашият свят е Матрица, тоест виртуално, изкуствено създадено пространство, напоследък стана доста популярна, пише hiddentruth.site

По-специално, това се използва за обяснение на много странни и абсурдни явления, които хората наблюдават. Колко вероятно е тази теория да описва истината?

В четвъртата част на филмовата поредица „Матрицата“, хората играят ролята на „батерии“, отдаващи енергията си на машините. Но, роденият в Швеция философ Ник Бостром смята, че получаването на енергия едва ли е причината за създаване на мащабна симулация, тъй като поддържането на човешки организми би отнело много повече енергия, отколкото биха могли да генерират.

Изследователят предполага:

„По принцип, симулацията може да бъде създадена като лабораторно възпроизвеждане на реалността, с цел изучаване на някои исторически събития или социални проблеми.

Да предположим, че учените искат да видят какво въздействие ще има тази или онази икономическа реформа върху обществото. Те симулират правилната ситуация и изучават последствията.

Ако последствията не ги устройват, моделът се връща към първоначалните му параметри и се пише нова програма. Ако обаче приемем, че има много такива социално-исторически експерименти, тогава броят на „матричните интелигентни единици“, тоест обитателите на виртуалната реалност, непрекъснато ще се увеличава.

В крайна сметка той ще се окаже милиони пъти по-голям от броя на реалните хора.“

Следващият важен момент е техническата страна на симулация на реалността. За да не открият обитателите на симулацията „фалшификацията“, всичко трябва да бъде подредено възможно най-надеждно.

Тоест, човек не може да се ограничи до възпроизвеждане само на планетата Земя с нейната непосредствена среда. Така че звездите трябва да изглеждат като истински, а не просто светещи петна във виртуалното небе. В противен случай астрономите бързо ще разкрият тази измама.

Експертите са изчислили, че само в наблюдаваната Вселена има повече от сто милиарда Галактики. И има още повече звезди и планети …

За да се пресъздаде всичко това дигитално, са необходими огромни ресурси. Трябва да се вземе предвид фактът, че нашите технологии все още не са толкова съвършени, че да изследваме отблизо всяка звезда през телескоп.

Но дори и такава Вселена да бъде симулирана, ще са необходими нереалистичен брой оператори за обработка на информацията. Сложната структура на Вселената свидетелства по-скоро против съществуването на Матрицата, като цифрова симулация, отколкото в нейна полза.

Теоретичният физик Сабине Хосенфелдер от своя страна смята, че нашата „родна“ цивилизация просто не би могла да създаде такъв глобален модел. Следователно, трябва да има някаква друга интелигентна цивилизация.

Досега не са открити никакви научни доказателства, че не сме сами в обозримия свят (или поне не са съобщени официално …).

Но симулацията на човешкото съзнание е друг въпрос …

Хосенфелдер казва:

„Доколкото знаем, съзнанието е свойство на определени системи, които обработват големи количества информация.

В същото време не е толкова важно дали такава система е създадена на базата на биологичен мозък или компютърна платформа.“

Междувременно, експерти по мозъчни проблеми твърдят, че нашето съзнание е в състояние да създава модели на заобикалящата реалност само въз основа на входящата информация. И тъй като моделите на реалността са абсолютно индивидуални за всеки човек, не можем да добием обективна представа за света около нас, а само субективна.

От друга страна, виртуален модел може теоретично да възпроизведе реалността според някои алгоритми, вградени в него, които имитират законите на природата. Физиците многократно са се опитвали да симулират естествени процеси, но не са успели да постигнат идеални резултати.

Факт е, че е физически невъзможно да се симулират свойствата на всеки атом, участващ в определен процес.

Има обаче и друга концепция.

Академик Валери Рубаков предполага, че Вселената е възникнала от много малък регион на пространството и след това е започнала процес на разширяване. В този случай това е само част от „Голямата Вселена“.

Възможно е тази „джобна вселена“ да е създадена изкуствено и да не е единствена – може да има много такива светове.

Те могат да съществуват както за експериментални цели на висша цивилизация, живееща в „Голямата Вселена”, така и като „резервни реалности” в случай на някакви катаклизми, които застрашават живота на тази цивилизация.

Все още няма информация, която да докаже или опровергае една от теориите. Може би някога ще разберем …

източник: hiddentruth.site

Вижте още:

Д-р Тимен Тимев: Черните дупки и нашите мозъци са свързани и изградени по една и съща матрица

Измамата на „злия гений“: може ли светът да е Матрица?

Матрицата на Земята: батерии за извънземните

Загадката на матрицата: двойниците

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook