Хипатия – единствената жена учен в Средновековието и бруталното ѝ убийство

2

И до днес много учени се прекланят през делата на Хипатия, определяна многократно като първата жена учен. Тя се занимавала с физика, математика, философия и астрономия.

Хипатия била красива, интелигентна и не ѝ липсвала смелост да демонстрира уменията си във времена, когато всяка жена се страхувала до противоречи на мъжете. Родена е около 350 година в Александрия и е дъщеря на известния по това време математик Теон Александрийски.

Тя се развива не само в сферите на баща си, а използва връзките му за да обогати знанията си и по други предмети като например астрономията.

След като навършва пълнолетие, Хипатия става член на Неоплатоническата школа в Александрия, където се обучавал академичния елит на ранното Средновековие. Там споделя възгледите си за учението на Платон и лесно привлича публика.

Съвременниците ѝ отдават големи почести както на красотата ѝ, така и на нейните речи, с които лесно печелила респект.

3

Хипатия не само е била част от академична общност, в която преобладават мъже, но и лесно успява да се наложи сред тях. Идеите ѝ за коничните сечения я правят един от най-блестящите умове, живели някога.

Тя била напълно отдадена на науката и така не намерила време да си потърси съпруг. Много исторически източници казват, че е починала девствена и именно чрез целомъдрие умът ѝ е стигнал нечувани висоти.

Хипатия обаче имала нещастието да живее във времена, когато християнството се налага с пълна сила и в голяма част от случаите – насилствено.

Гъркинята по произход все още се прекланяла на езическите богове и отказвала да отстъпи вяра си.

Това стоварва върху нея гнева на християнските кръгове, а епископът на Александрия по това време – Кирил Александрийски, който по-късно е канонизиран за светец, нарежда да бъде влачена по улиците, за да се пречистят греховете ѝ.

Ритуалът по пречистване включвал още горене на кожата ѝ и бой с камъни. Когато и след тези мъчения Хипатия отказвала да предаде езическите си възгледи, било наредено крайниците ѝ да бъдат отделени от тялото до нейната смърт.

Монасите смятали тези действия за наложителни, защото само така можели да спасят грешната ѝ душа, оставяйки света без един от най-големите умове.

инфо: sanovnik.bg

Вижте още:

 

 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.