10 космически мисии на ръба на катастрофата

В историята на пилотираните космически полети има няколко тежки катастрофи, които никога няма да бъдат забравени – тези на совалките „Чалънджър“ и „Колумбия“, както и смъртта на Владимир Комаров на „Союз-1“. Оказва се, че космическите мисии, които са били на ръба на провала, далеч не са малко, но за тях не знаем много. Ето 10 космически полета, чиито екипажи са били с изключително малки шансове да се върнат невредими на Земята, но все пак успяват.

1

1. „Союз-33“

На 10 април 1979 година „Союз-33“ излита от космодрума Байконур с двама членове на борда – първият български космонавт Георги Иванов и руснака Николай Рукавишников, който е командир на мисията. Основната цел на „Союз-33“ е да се скачи със станцията „Салют-6“, както и да се проведат редица научни експерименти. Първият ден от полета минава по план, през втория започва подготовката за скачване със станцията. След приближаване и установяване на визуален контакт със „Салют-6“, внезапно отказва основният двигател на „Союз-33“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Очаквано, скачването е отменено, а екипажът на „Союз-33“ се връща на Земята.

2

2. „Союз Т-10-1“

При старта на „Союз Т-10-1“ на 26 септември 1983 г. от площадка на космодрума Байконур става пожар на ракетата-носител. Веднага от Центъра за управление на полетите се задейства системата за аварийно спасяване. Спускаемият апарат се отделя от ракетата и се приземява на безопасно разстояние от около 4 км от стартовия комплекс. Според мълвата двамата членове на екипажа – Владимир Титов и Генадий Стрекалов, изнервени от създалата се ситуация, псували толкова дълго и цветущо, че се наложило да бъде изключен гласовият рекордер в кабината им. Когато на мястото на инцидента пристигнали спасителните екипи, дали на двамата космонавти водка и цигари за успокоение на нервите.

3

3. „Apollo CSM-111“

На 17 юли 1975 година американският космически кораб „Аполо“ извършва орбитално скачване със съветския апарат „Союз“. Два дни по-късно – на 19 юли, е извършено и разкачването на двата апарата. Космическият кораб „Союз“ успява да се приземи безпроблемно на територията на Русия, екипажът на „Apollo CSM-111“ обаче няма такъв късмет. Няколко минути преди приземяването на американския кораб във водите на Тихия океан, тричленният екипаж открива, че в кабината има изтичане на силно токсичен газ. Той причинява дразнене в очите и задушаваща кашлица, а при вдишване на по-големи количества може да се окаже смъртоносен. Все пак един от членовете на борда успява да се добере до кислородните маски, което се оказало животоспасяващо за екипажа. След приземяването тримата космонавти били приети за няколко седмици в болница. Въпреки че резултатът бил почти фатален, всички астронавти успели да се възстановят напълно.

4

4. „Мъркюри 4“

Това е вторият пилотиран космически кораб на Съединените щати и третият в историята на човечеството. След няколко отлагания поради лошо време, стартът му се състои на 21 юли 1961 г. При приводняването в Атлантическия океан, люкът на кораба се отваря преждевременно и той започва да се пълни с вода. Пристигналият на място хеликоптер не успява да го извади ои „Мъркюри 4“ потъва в дълбините на океана. През това време астронавтът Върджил Грисъм за малко не се удавил, спасен е от дошлия на помощ втори хеликоптер. Ирония на съдбата е, че Грисъм загива при друг космически полет – в Аполо 1, пак заради проблеми с люка на кораба.

5

5. „Восход-2“

На 18 март 1965 г. космонавтът Алексей Леонов облича своя скафандър и се качва на космическия кораб „Восход-2“. Той става първият човек, излязъл в открития космос. Всъщност, докато е в космоса, Леонов не среща особени затруднения. Те настъпват в момента, когато трябвало да се прибере в кораба. Оказало се, че заради вакуума, скафандърът му се е раздул прекалено много и той не може да се побере в шлюза. Доста тревожен факт, тъй като космонавтът имал на разположение само 40 минути, преди въздухът му да свърши и той да се задуши. С много усилия Леонов успял едва-едва да се прибере в кораба, но премеждията му не свършили дотук. При кацането се оказало, че екипажът ще се приземи в Сибир, на хиляди километри от първоначалния план. Те кацнали в дива гора пълна с мечки и вълци, от които трябвало да се бранят цяла нощ, докато пристигнат спасителните екипи.

6

6. „Союз-5“

Корабът „Союз 5“ стартира от космодрума Байконур на 15 януари 1969 година. Два дни по-късно той се скачва с кораба „Съюз-4“. Това е първото скачване на два пилотирани космически кораба. Екипажите и от двата кораба осъществяват излизания в открития космос. След разкачването „Союз-4“ се приземява нормално, докато „Союз-5“ се разминава с почти фатален инцидент. При кацането, заради технически проблеми, „Союз-5“ навлиза в атмосферата не с топлинния щит, който единствено може да предпази капсулата от горещината, а с металния шлюз най-отпред. Вероятността уплътнителите на шлюза да се запалят и да изпълнят кораба с отровни газове била огромна. Все пак чудото се случва и повредената спускаема капсула успява да заеме правилната позиция. Следва кошмарно кацане, тъй като парашутите на кораба се отварят частично, което избива няколко зъба на единия астронавт. Все пак екипажът оцелява.

7

7. „Аполо 13“

Това е първият космически кораб, претърпял авария извън земна орбита и успял да се завърне благополучно на Земята, след обиколка около Луната. Корабът е изстрелян на 11 април 1970 година. По план „Аполо 13“ трябвало да влезе в орбита около Луната, а след това да последва и кацане на естествения спътник на Земята. В 14 часа и 07 минути на 13 април на борда на кораба е включен шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари. Шестнадесет секунди по-късно, експлоадира един от кислородните резервоари. Следва емблематично за мисията радиосъобщение: „Houston, we have a problem (Хюстън, имаме проблем)“. Поради невъзможността за продължаване на мисията, екипът в Контролния център на полета взима решение за прекратяването ѝ и завръщане на Земята. На 17 април “Аполо 13” се приводнява в Южния Пасифик.

Morkadis

8

8. „Джемини 6А“

Основната цел на полет „Джемини 6А“ е сближаването с пилотирания кораб „Джемини 7“. Двата кораба трябвало да извършат първия американски групов космически полет. Първият опит за старт обаче се оказва неуспешен. Той е направен на 12 декември 1965 г. Заради неправилно сработил датчик, компютърът изключва двигателите на ракетата-носител веднага след включването им. Командирът Уолтър Шира обаче, независимо от правилата, решава да не катапултира екипажа. Вторият опит се оказва успешен, а „Джемини 6А“ и „Джемини 7“ извършват съвместни маневри в продължение на 5 часа и 18 минути. Най-малкото разстояние, до което се доближават двата кораба е 30 см.

9

9. „Восток-1“

Първият космически апарат, издигнал човек на околоземна орбита. „Восток-1“ излита на 12 април 1961 година от космодрума Байконур. Корабът прави една обиколка на Земята с продължителност 108 минути, след което се приземява в района на село Смеловка, Саратовска област. Космонавт на борда е Юрий Гагарин. В края на полета спирачната система прави проблем и 10 минути преди навлизане в атмосферата корабът започва да се върти безпорядъчно със скорост 1 оборот в секунда. Когато „Восток-1“ навлиза в по-плътните слоеве на атмосферата, апаратът се загрява до такава степен, че външната температура достига 3000-5000°C, а по стъклата започват да се стичат струи разтопен метал. Гагарин катапултира, космонавтът обаче едва не се задушава, тъй като е прекъснат достъпът до въздух в скафандъра му. В крайна сметка пилотът успява да се приземи успешно край бреговете на река Волга.

10

10. „Колумбия“ – мисия STS-1

На 12 април 1981 година от космическия център Кенеди е изстреляна совалката „Колумбия”. В открития космос совалката изпълнява много и разнообразни мисии. Това е първият в историята на американската космонавтика орбитален полет на космически кораб, който лети с хора на борда, без преди това да е проведен успешен тестов безпилотен космически полет. В крайна сметка се появяват проблеми на совалката. Например – около 16 от покривните плочки на „Колумбия“ са изгубени, а още 148 са увредени, това довело до сериозни опасения за увреждане на апарата. За щастие до фатален инцидент не се стига и мисията STS-1 на „Колумбия“ се приземява успешно.

инфо: 10te.bg

Вижте още:

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!  

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.