10 теории, които обясняват защо сънуваме (част 2)

продължение от част 1

6. Еволюционно надрастване на защитния механизъм „правя се на умрял“

Тази теория се базира на изследванията, които намират здрави връзки между животните, които се правят на умрели, и хората, които сънуват. Според нея сънищата може би се базират на древен защитен механизъм – привидната смърт. Когато сънувате, мозъкът ви се държи така, сякаш сте будни. Съществува обаче една ключова разлика – химикали, като допамина, свързани с движението и активацията на тялото, са напълно изолирани. Това се наблюдава и при животни, които изпадат във временна парализа, за да заблудят хищника и да го накарат да си мисли, че са мъртви. Поради тази причина е възможно първоначално сънищата да са възникнали като защитен механизъм, който нашите тела са запазили в процеса на еволюция.

7. Симулация на заплаха

Предходната теория си пасва отлично с друга еволюционна теория, развита от философа и неврохирург Анти Ревонусуо от Финландия. Според него „биологичната функция на сънищата е да симулират застрашаващи събития“, да изпълняват ролята на своеобразна репетиция, която да ни помогне по-лесно да се справим с тях, когато ни се наложи. Хората с подобни сънища ще се справят по-добре с кризисни ситуации, когато са будни, тъй като вече са ги преживели през нощта. В резултат на това хората, които сънуват подобни неща, са по-предразположени към оцеляване и съответно – предават своите гени на следващото поколение. Тази теория обаче не обяснява постоянните сънища, в които сънуваме, че отваряме хладилника и ядем всевъзможни лакомства – от сладкиши през големи, вкусни и сочни пици.

8. Разрешаване на проблеми

Медицинският изследовател Деидре Барет от Харвард предполага, че сънищата са като театрална сцена, на която успяваме да разрешим проблемите си по-ефикасно, отколкото когато сме будни. Отчасти това се дължи на факта, че когато сънуваме, нашето съзнание прави връзки много по-бързо, отколкото когато е будно. Тази идея се базира отчасти на експеримент, проведен от Барет, при който тя кара хората да разрешат даден проблем, след като „преспят“, осмисляйки го. Онези, които го сънували, били по-добри в разрешаването му.

9. Онейричен Дарвинизъм

Може би теорията, според която разрешаваме проблеми в съня си, представлява своеобразен дарвинистки процес. Ето защо сънуваме според Марк Блехнер:

„Сънуваме, за да създадем нови идеи чрез, отчасти, произволна генерация. Впоследствие те могат да бъдат съхранени, ако се преосмислят по разумен начин… Сънищата въвеждат произволни вариации във физическия живот, както и вътрешни наративи. Те произвеждат „мисловни мутации“. Впоследствие нашите съзнания могат да започнат да подбират между тези мутации и вариации и да произведат нови типове мисъл, въображение, самоосъзнаване и други типове физични функции.“

На практика излиза, че сънищата представляват естествен отбор на идеи. Тази теория може да се разпростре и до емоционално ниво. Според някои изследователи ние преживяваме различни ситуации в сънищата си и се опитваме да изберем най-подходящата емоционална реакция, с която да подходим към тях. Психологът Ричард Къртис смята, че това е един от начините, посредством които ние се опитваме да открием най-добрия вариант, по който да подходим към дадена ситуация емоционално. Това обяснява и защо често се чувстваме добре относно болезнени теми в момента, в който се събудим.

10. Обработване на болезнени емоции посредством символични асоциации

Докато Дарвинисткия модел за сънищата да предполага, че ние мутираме идеите си по агресивен начин или пропъждаме неподходящите емоции, друг модел предполага, че процесът протича по-скоро като терапия, а не като еволюция. Ние не подбираме агресивно най-адаптивната идея или емоция – не просто пребягваме през тези идеи и емоции и ги поставяме в по-широк психологически контекст. Често мозъкът прави това, като асоциира една емоция със символ.

Психиатърът и експерт по разстройствата на съня Ърнест Хартман нарича всичко това Съвременна теория на сънуването:

“Когато е налична една ясна емоция, сънищата обикновено са наистина прости. Поради тази причина хората, преживели някаква травма – например са избягали от горяща сграда, някой ги е нападнал или изнасилил – те обикновено сънуват нещо от сорта: „Лежах на плажа и приливната вълна ме помете.“ Това е парадигматичен случай. Очевидно е, че сънуващият не сънува истинското травматично събитие. Вместо това той си представя емоцията. „Ужасен/а съм, чувствата ме смазват.“ Когато това емоционално състояние не е толкова ясно или присъстват няколко емоции наведнъж, сънищата стават по-комплексни. Разполагаме със статистики, които показват, че подобни напрегнати сънища се срещат по-често и са по-интензивни след преживяването на травма.“

Хартман спекулира, че тези асоциации между емоции и символ ни позволяват да „овладеем“ емоциите и да ги вплетем в нашата лична история. Вероятно въпросната символична асоциация представлява еволюционна адаптация, която е помогнала на нашите предци да се справят с травма в свят, в който всекидневно са ги грозели много повече животозастрашаващи събития, отколкото днес.

И така стигаме до разказваческия елемент на сънищата. Изглежда използваме тези странни изображения и идеи, за да осмислим събитията от ежедневието. За да превърнем произволните нервни импулси в нещо разбираемо и дори да разберем как трябва да се чувстваме след това, което ни се е случило. Без съмнение сънищата играят основна роля в мисловните ни процеси. Въпросът обаче дали са еволюционна адаптация или нещо, което се е случило случайно, остава.

инфо: http://www.obekti.bg/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook