10-те най-(с)бъркани думи в българския език

pixabay.com

Българският език не е лесен. Българският език е труден. Българският език е толкова труден, че има цял институт към БАН, в който учените с пот на челото се опитват да въдворяват някакъв ред в него.

Но битката е неравна и с променлив успех, защото, както пееше Бичето в един от великолепните си опуси – „…не мога да пиша, тежко чета“ и в тези до болка правдиви рими, се оглежда голяма част от нашето общество.

На десето и девето място намираме не просто думи, а граматически конструкти, които объркват страшно много народ и не ми е лесно да призная, но понякога и мен.

Започваме с мистерията на множественото число. Батерий, хавлий, дори ютий… еми съжалявам, но това са простотий…

Следва пълниЯТ член. Да, доказано той носи повече наслада от краткия и може би затова така широко се използва, където трябва и не трябва. И то не само от жените.

На 8-ма позиция е думата „висше“. По някаква граматическа ирония, масово я бъркат точно хората, които се стремят към нея. Имам предвид тези, които довчера са броили до 12, а днес искат учат „вишо“ или „више“.

Надолу с една позиция е любима дума в някои областни градове, възпети с вечното: „чайки и гларуси там де летят“. Говорим за думата „анцуг“. Вярно, че е чуждица – означава „костюм“ на немски, но не е анцунг, антцуг или анцук. Някак не е редно да носиш гордо костюма си Адидас, а да не знаеш как се пише.

6-то място. ОтверТка. Поголовно бъркана дума! Професорите от БАН сериозно са напът да развеят бялото знаме и да приемат за правилно масовото „отверка“. Аз лично, нямам нищо против.

На петата позиция ще направим малко отклонение и ще погледнем към смесването на диалект с граматика. Това е нещо като дует на поп-фолк звезда с оперен певец, ако ми позволите аналогията. Говорим за „мекането“. „ХодимЕ“, „говоримЕ“, „правимЕ“. Ами ОК, говорете си така, но когато пишемЕ, това „е“ трябва да отпадне.

Надолу – 4. Скулптор. Да, нелесна дума. Да, относително рядко се използва, но все пак…

Номер 3. Козунак. Тук е страшно. Виждал съм по Великден табела за „козенаци“. Но явно се е прокраднало съмнение в автора и го беше поправил на „козанаци“. Видял е, че и там нещо куца и беше завършил с „козонаци“. Все пак, по-важно е да са вкусни, нали?

На върха е голяма конкуренция. След безсънна нощ, на 2-ро място поставих „абитуриент“. Безспорно сложна дума. Корените и са от латинското „abituriens“, което значи – „който си отива“. Е, ходи обяснявай, особено на по-възрастните, че не е абитьорент, абитюрент или нещо подобно.

Преди карах френска кола и редовно се сблъсквах с производни на нашия номер едно – „акумулатор„. Даже по едно време развих нездрав интерес и всеки път, като отворя обява някъде в нета, предвкусвах новите попадения. Акому, акумо, акомо, дори и понякога „латур“. Висока топка и до ден днешен.

Ами, това е. Не е лесно. Питайте Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН.

източник: 10te.bg

Вижте още:

Думите с най-силен мутагенен ефект

10 арабски думи, които ежедневно използваме

Енергията на думите: 6 разрушителни фрази, привличащи нещастие и беда

10-те най-използвани думи по света

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook