16 февруари 1937 г. – Уолъс Каротърс патентова найлона

1937 г. Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон е патентован от фирмата „Дюпон”. Любопитен факт е, че името на найлона съвсем не е случайно. То идва от съкращението на Ню Йорк (NY) и първите букви на Лондон (LON), тъй като е продукт на съвместна разработка на американски и английски учени от американската компания Дюпон.

Съществува история, че истинският изобретател на найлоновите чорапи всъщност е Джулиан Хил, който работел за лабораторията, ръководена от Уолъс Каротърс. Хил бил изследовател и работел с екипа си за откриване на заместител на коприната.

Учените търсели заместител на коприната и един ден през 1935 г. открили, че чрез изтегляне на нагорещен прът, смес от каменовъглен катран, вода и спирт може да се създаде нишка от материал който е силен, прозрачен и с вид подобен на коприна. По-нататъшните изследвания довели до първите синтетични влакна, които скоро станали  известни с името „полимер 6.6”. Две години по-късно било патентовано първото синтетично влакно.

Легендата гласи, че на откритието се зарадвали всички освен Каротърс, който не можел да си представи за какво би могла да се използва новата материя.

Каротърс бил много добър химик, но страдал от депресия. През 1937 г., малко след като жена му му съобщила, че е бременна, той се самоубил като погълнал голямо количество цианид. Като знак на почит към неговата работа, от Дюпон решили, че той трябва да се приветства като изобретател на полимер 6.6. Така „Дюпон” го затрупва със слава, посочвайки го като „изобретателя на найлона”.

Откриването на найлона довежда след себе си и една от най- големите революции в женския гардероб. Появяват се найлоновите чорапи. Преди революционното откритие жените носели вълнени или копринени чорапи. Вълнените обаче били доста тежки, а копринените пък далеч не били тънки и прозрачни, а и се късали лесно. Прототипът на първите найлонови чорапи е представен през октомври 1939 г. на Световната изложба. Заедно с тях са представени и други революционни открития от типа на цветната фотография, телевизори и различни ел. уреди.

Седем месеца по-късно – на 15 май 1940 г., найлоновите чорапи се появяват в магазините. Само за един ден те се превръщат в най-популярната и най-важна стока за женския гардероб. Още с пускането на чорапите в търговската мрежа на САЩ само за три часа са продадени 4000 чифта, за един ден 72 000 чифта, за четири дни – 4 милион чифта, а за една година 64 милиона чифта.

Втората световна война внезапно прекъсва връзката между жените и найлоновите чорапи. По това време те се раздавали само с купони. Тъй като получаването им било много трудно най-запалените по модата жени рисували с молив за очи тънки линии на босите си крака, за да създадат усещането, че са с чорапи.

Найлонът – революционно за онова време откритие – бил необходим на армията. Използвал се за изработката на дъждобрани, парашути и палатки. Дори и вече произведените найлонови чорапи били претопени и използвани за военни цели.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1568 г. — Издадена е присъда от Светия престол, с която цялото население на Нидерландия, с изключение на няколко поименно изброени лица, е осъдено на смърт. Тя става причина за Осемдесетгодишната война.
1576 г. — В град Медиаш провъзгласеният в Краков за крал на Полша и княз на Трансилвания Стефан Батори подписва т.н. pacta conventa, с който обявява взетите след войната с руския цар Иван IV Грозни земи са собственост на Полско-литовската държава.
1736 г. — Франц I и Мария Тереза са венчани във Виена.
1791 г. — Създаден е окръг Оцего в щата Ню Йорк, САЩ.
1813 г. — Създаден е окръг Лебанон в щата Пенсилвания, САЩ.
1836 г. — Султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен – на Добри Желязков.
1877 г. — Подписан е мирен договор между Сърбия и Турция след прекратяване на Сръбско-турската война.
1887 г. — Офицерски бунт (1887): В Силистра избухва бунт на офицери-русофили; армията остава вярна на правителството и метежът е потушен.
1898 г. — Излиза първият бюлетин на БТА.
1900 г. — Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.
1912 г. — Ла Меса, Калифорния получава статут на град.
1918 г. — Литва провъзгласява национална независимост.
1919 г. — Основана е Демократическата партия в Кралство Югославия в Сараево.
1921 г. — Червената армия окупира Грузинската Демократическа Република, която от своя страна е включена в границите на Съветския съюз.
1923 г. — Хауърд Картър, британски археолог-египтолог, отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон.
1934 г. — Подписан е търговски договор между Англия и СССР.
1936 г. — Левицата побеждава на изборите в Испания.
1936 г. — Официално са закрити 4-те зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен, Германия.
1936 г. — Дипломатическите връзки между Иран и САЩ са прекъснати поради задържането на ирански дипломат в САЩ.
1940 г. — Цар Борис III назначава безпартийно служебно правителство начело с професор Богдан Филов.
1945 г. — Втората световна война: Американски самолети започват масирани бомбардировки над Токио.
1948 г. — Холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда — естествен спътник на Уран.
1949 г. — Основан е футболният клуб Дунав в Русе.
1956 г. — Във Великобритания е отменено смъртното наказание.
1957 г. — Състои се премиерта на шведския филм „Седмият печат“.
1959 г. — Фидел Кастро встъпва в длъжността министър-председател на Куба, след като диктатора Фулхенсио Батиста е свален от власт на 1 януари.
1960 г. — Започва първото в историята подводно плаване около света на американската ядрена подводница Triton.
1963 г. — Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба.
1967 г. — Състои се премиерта на филма „Двадесет и петият час“.
1968 г. — Открит е първият телефонен номер за спешни обаждания 9-1-1 в град Хейливил, Алабама, САЩ.
1976 г. — Излиза първият модел КАМАЗ.
1983 г. — В София е открито международното спортно състезание Универсиада.
1984 г. — „Тексако“ закупува за 10,1 млрд. долара акциите на петролния монопол „Гети Ойл“, с което сключва най-голямата сделка в историята на САЩ.
1986 г. — Състои се премиерта на българския игрален драматичен филм „Място под слънцето“.
1987 г. — Състои се премиерта на българския игрален драматичен филм „Само ти, сърце“.
1992 г. — Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС Никола Петков.
1994 г. — Гърция въвежда икономическо ембарго на Македония.
1998 г. — Създадено е първото в света клонирано теле от учени от САЩ.
1999 г. — Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор на България Никола Филчев.
2005 г. — Протоколът от Киото влиза в сила, след като е ратифициран и от Русия.
2005 г. — Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.
2007 г. — Състои се премиерта на филма „Призрачен ездач“ в САЩ.
2010 г. — Открита е отново жп линия между Северен Ирак и Турция между градовете Мосул и Газиантеп, след близо 30 г. прекъсване.

Родени

130 г. — Фаустина Млада, римска императрица († 176 г.)
1497 г. — Филип Меланхтон, немски теолог († 1560 г.)
1517 г. — Гаспар дьо Колини, френски държавен деец († 1572 г.)
1727 г. — Николаус Йозеф фон Жакен, холандски учен († 1817 г.)
1786 г. — Мария Павловна, велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах († 1859 г.)
1804 г. — Жул Габриел, френски писател († 1874 г.)
1820 г. — Йоханес Ребман, германски пътешественик († 1876 г.)
1821 г. — Хайнрих Барт, германски изследовател († 1865 г.)
1822 г. — Френсис Галтън, британски психолог († 1911 г.)
1834 г. — Ернст Хекел, немски естественик († 1919 г.)
1838 г. — Шигенобу Окума, министър-председател на Япония († 1922 г.)
1848 г. — Октав Мирбо, френски писател († 1917 г.)
1848 г. — Хуго де Фриз, холандски ботаник († 1935 г.)
1857 г. — Иван Попов, български офицер († 1925 г.)
1862 г. — Юрдан Иванов, български финансист († 1907 г.)
1880 г. — Венелин Ганев, български политик († 1966 г.)
1882 г. — Кларънс Оберндорф, американски психиатър († 1954 г.)
1886 г. — Беата Ранк, австрийски психоаналитик († 1961 г.)
1891 г. — Ханс Гюнтер, немски антрополог († 1968 г.)
1893 г. — Михаил Тухачевски, руски офицер († 1937 г.)
1906 г. — Вера Менчик, чешка шахматистка († 1944 г.)
1908 г. — Владимир Георгиев, български езиковед († 1986 г.)
1916 г. — Карл Брунер, швейцарски икономист († 1989 г.)
1918 г. — Веселин Андреев, български поет († 1991 г.)
1920 г. — Андрей Чапразов, български актьор († 1999 г.)
1920 г. — Уолт Фулкнер, американски автомобилен състезател († 1956 г.)
1921 г. — Ели Аргировска, югославска партизанка
1921 г. — Жан Бера, френски пилот от Формула 1 († 1959 г.)
1922 г. — Владимир Виденов, български политик († 1993 г.)
1924 г. — Димо Коларов, български кинооператор († 1997 г.)
1926 г. — Джон Шлезинджър, британски режисьор († 2003 г.)
1927 г. — Костадин Благоев, български футболист
1929 г. — Герхард Ханапи, австрийски футболист († 1980 г.)
1929 г. — Кажимиеж Куц, полски режисьор
1929 г. — Петко Сираков, български борец
1935 г. — Сони Боно, американски певец († 1998 г.)
1939 г. — Чеслав Ниемен, полски композитор († 2004 г.)
1942 г. — Ким Чен Ир, диктатор на Северна Корея († 2011 г.)
1945 г. — Стефан Диомов, български композитор
1952 г. — Иво Папазов, български музикант
1954 г. — Иън Банкс, шотландски писател († 2013 г.)
1958 г. — Ice-T, американски певец
1959 г. — Джон Макенроу, американски тенисист
1961 г. — Анди Тейлър, помощник мениджър на хеви метъл групата Айрън Мейдън
1964 г. — Бебето, бразилски футболист
1970 г. — Анджело Перуци, италиански футболист
1972 г. — Иван Христов, български поет
1973 г. — Кати Фрийман, австралийска лекоатлетка
1976 г. — Людмил Киров, български футболист
1977 г. — Брад Уалст, канадски музикант
1979 г. — Валентино Роси, италиански моторен състезател
1981 г. — Стефан Костадинов, български футболист
1982 г. — Ричи Ламберт, английски футболист
1984 г. — Александър Хорошилов, руски скиор
1984 г. — София Арвидсон, шведска тенисистка
1986 г. — Валтер Асеведо, аржентински футболист
1988 г. — Денилсон, бразилски футболист

Починали

1391 г. — Йоан V Палеолог, византийски император (* 1332 г.)
1579 г. — Гонсало де Кесада, испански конкистадор (* 1509 г.)
1635 г. — Гонсало Фернандес де Кордоба, испански военачалник (* 1585 г.)
1820 г. — Николаус Опел, германски зоолог (* 1782 г.)
1857 г. — Илайша Кент Кейн, американски лейтенант (* 1820 г.)
1892 г. — Хенри Уолтър Бейтс, английски естественик (* 1825 г.)
1899 г. — Феликс Фор, президент на Франция (* 1841 г.)
1907 г. — Джозуе Кардучи, италиански поет, Нобелов лауреат през 1906 г. (* 1835 г.)
1908 г. — Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, майка на Фердинанд I (* 1817 г.)
1917 г. — Октав Мирбо, френски писател (* 1848 г.)
1927 г. — Йонас Басанавичюс, литовски общественик (* 1851 г.)
1932 г. — Фердинан Бюисон, френски политик, Нобелов лауреат през 1927 г. (* 1841 г.)
1934 г. — Едуард Багрицки, руски поет (* 1895 г.)
1947 г. — Илия Докторов, български революционер (* 1874 г.)
1949 г. — Димитър Нейков, български политик (* 1884 г.)
1957 г. — Юзеф Хофман, американски композитор (* 1876 г.)
1962 г. — Радул Милков, български вонен пилот (* 1883 г.)
1966 г. — Георги Белев, български оперен певец (* 1908 г.)
1970 г. — Лазар Добрич, български цирков артист и педагог (* 1881 г.)
1971 г. — Александър Стаменов, български художник (* 1905 г.)
1982 г. — Иван Христов, български певец (* ?)
1983 г. — Кажимера Иллаковичувна, полска писателка и поетса (* 1892 г.)
1988 г. — Павел Попов, български агроном (* 1902 г.)
1990 г. — Владимир Шчербицки, украински политик (* 1918 г.)
1990 г. — Кийт Харинг, американски художник (* 1958 г.)
1992 г. — Абас ал-Мусауи, ливански политик (* 1952 г.)
1996 г. — Милош Копецки, чешки актьор (* 1922 г.)
1998 г. — Мари-Луиз фон Франц, швейцарска психоложка (* 1915 г.)
2002 г. — Уолтър Уинтърботъм, футболен треньор (* 1913 г.)
2012 г. — Иван Славов, български философ (* 1928 г.)

Празници

ЕС — Международен ден на пощальоните и куриерите
Литва — Ден на независимостта (от Русия, 1918 г., национален празник)
Северна Корея — Рожден ден на Ким Чен Ир

инфо: obekti.bg

Вижте още:

Пластмасовите боклуци образуват нов вид скали

Питейната вода на планетата е замърсена с пластмасови частици

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook