17 октомври: Международен ден за изкореняване на бедността

Отбелязва се от 1993 г. по инициатива на бившия генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр и на френската благотворителна организация „АТД – Кар Монд“, одобрена с резолюция 47/196 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1992 г.

Основната му цел е да осведомява и насърчава хората да предприемат различни действия, с които да бъде изкоренявана бедността и нищета в световен мащаб. Това е много важно за  развиващите се страни и онези държави, чиито природни, климатични и политически дадености не създават благоприятни условия за развитие на занаяти, индустрия, туризъм, от които хората да печелят и да си осигурят един добър и обезпечен живот.

17 октомври в историята:

Събития

1448 г. — Започва Косовската битка – сражение между войските на унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле.
1483 г. — Папа Сикст IV създава испанска инквизиция, което е начало на преследването на араби и евреи на територията на Испания.
1529 г. — Томас Мор е назначен за лорд-канцлер на Англия.
1707 г. — Състои се сватбата на Мария Барбара Бах и Йохан Себастиан Бах.
1728 г. — Състои се сватбата на немската аристократка Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер и ландграфа Фридрих Якоб фон Хесен-Хомбург.
1810 г. — Започва Битката при Ловеч.
1831 г. — Английският физик и химик Майкъл Фарадей прави успешно изпитване на динамо и открива електромагнитната индукция.
1879 г. — Основан е АФК Съндърланд.
1902 г. — В Детройт е произведен първият автомобил с марка Кадилак.
1915 г. — Първата световна война: Започва битката при Криволак с участие на войски на Франция и България, която завършва с отстъпление на французите на 21 октомври.
1917 г. — Силно земетресение нанася значителни щети в София.
1918 г. — Съставено е тридесет и седмото правителство на България, начело с Александър Малинов.
1918 г. — Унгария провъзгласява независимост от Австрия.
1919 г. — Открито е метрото на Мадрид — едно от най-бързите и най-интензивни в света.
1919 г. — След края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия, където се установява протекторат на Антантата.
1931 г. — Ал Капоне е осъден на 11 години затвор за укриване на данъци.
1933 г. — Поради нарастващия антисемитизъм Алберт Айнщайн напуска Германия и се установява за постоянно в САЩ.
1939 г. — Състои се премиерата на американския драматичен игрален филм Господин Смит отива във Вашингтон.
1947 г. — 10 000 акра (40 км²) от площта на Националния парк Акадия в САЩ са опустошени от голям пожар, започнал от боровинково мочурище.
1949 г. — България установява дипломатически отношения с ГДР.
1956 г. — Във Великобритания е открита първата в света атомна електроцентрала.
1958 г. — СССР започва строителството на първата си атомна подводница за оборудване с балистични ракети — К-19.
1979 г. — Майка Тереза е наградена с Нобелова награда за мир.
1983 г. — В Пловдив започва провеждането на Международен телевизионен фестивал — Златната ракла.
1988 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм „А сега накъде?“.
1994 г. — Съставено е осемдесет и първото правителство на България, начело с Ренета Инджова.
1999 г. — В Германия е намерен оригиналът на списъка на Оскар Шиндлер с имената на 1200 спасени от него евреи.
2005 г. — Започва да излиза българския национален ежедневник Атака.

Родени

1629 г. — Балтазар Карлос, Принц на Астуриас († 1679 г.)
1696 г. — Август III, Крал на Полша († 1763 г.)
1760 г. — Анри дьо Сен-Симон, френски мислител († 1825 г.)
1779 г. — Луи-Шарл Орлеански, френски благородник († 1808 г.)
1813 г. — Георг Бюхнер, немски поет († 1837 г.)
1835 г. — Александрина Тине, нидерландска пътешественичка († 1869 г.)
1850 г. — Анастасия Головина, бесарабски български лекар († 1933 г.)
1850 г. — Фернан Фуро, френски военен топограф († 1914 г.)
1853 г. — Мария Александровна Сакскобургготска, херцогиня на Единбург († 1920 г.)
1861 г. — Андрей Рябушкин, руски художник, исторически живописец († 1904 г.)
1872 г. — Бончо Василев, български революционер († 1937 г.)
1878 г. — Михаил Арнаудов, български фолклорист († 1978 г.)
1890 г. — Владимир Воронин, руски офицер († 1952 г.)
1900 г. — Джийн Артър, американска актриса († 1991 г.)
1912 г. — Йоан Павел I, римски папа(† 1978 г.)
1915 г. — Артър Милър, американски драматург († 2005 г.)
1918 г. — Рита Хейуърт, американска киноактриса († 1987 г.)
1919 г. — Джао Дзъян, китайски политик († 2005 г.)
1920 г. — Найчо Петров, български актьор
1920 г. — Монтгомъри Клифт, американски актьор († 1966 г.)
1922 г. — Анжел Вагенщайн, български сценарист († 2004 г.)
1923 г. — Апостол Карамитев, български актьор († 1973 г.)
1926 г. — Карл Хенице, американски астроном († 1993 г.)
1927 г. — Димитър Минчев, български футболист († 2003 г.)
1928 г. — Иван Маринов, български композитор († 2003 г.)
1930 г. — Венка Асенова, българска шахматистка († 1986 г.)
1937 г. — Векил Ванов, български политик
1941 г. — Виден Апостолов, български футболист
1943 г. — Любомир Клисуров, подводен фотограф
1946 г. — Адам Михник, полски общественик
1948 г. — Робърт Джордан, американски писател († 2007 г.)
1950 г. — Йордан Биков, български щангист
1951 г. — Йохан Липет, немски белетрист
1956 г. — Мей Джемисън, американска астронавтка
1957 г. — Владимир Левчев, български поет
1958 г. — Тодор Батков, български адвокат
1959 г. — Таня Шахова, българска актриса
1960 г. — Цветан Казанджиев, български художник
1968 г. — Греъм ле Со, английски футболист
1968 г. — Родолфо Естебан Кардосо, аржентински футболист
1972 г. — Еминем, американски рапър
1972 г. — Таркан, турски поп певец
1979 г. — Кими Райконен, финландски състезател от Формула 1
1984 г. — Йеле Клаасен, световен шампион по дартс
1987 г. — Елиот Гранден, френски футболист
1989 г. — Фийби Тонкин, австралийска актриса

Починали

1586 г. — Филип Сидни, английски поет (* 1554 г.)
1757 г. — Рене Антоан Реомюр, френски учен (* 1683 г.)
1836 г. — Орест Кипренски, руски художник (* 1782 г.)
1837 г. — Йохан Непомук Хумел, именит музикант (* 1778 г.)
1849 г. — Фредерик Шопен, полски композитор (* 1810 г.)
1854 г. — Владимир Корнилов, руски вице-адмирал (* 1806 г.)
1873 г. — Робърт Макклур, английски изследовател (* 1807 г.)
1887 г. — Густав Кирхоф, германски физик (* 1824 г.)
1893 г. — Патрис дьо Мак Маон, маршал на Франция (* 1808 г.)
1933 г. — Иван Смичков, български революционер (* 1878 г.)
1938 г. — Карл Кауцки, марксистки идеолог († 1864 г.)
1949 г. — Фьодор Толбухин, съветски маршал (* 1894 г.)
1951 г. — Бернхард Келерман, немски писател (* 1879 г.)
1957 г. — Аведик Исаакян, арменски писател (* 1875 г.)
1967 г. — Пу И, Император на Китай (* 1906 г.)
1973 г. — Ингеборг Бахман, австрийска писателка (* 1926 г.)
1999 г. — Славчо Трънски, деец на БКП (* 1914 г.)
2007 г. — Тодор Проески, македонски певец (* 1981 г.)
2008 г. — Ахмед Емин, български политик (* 1962 г.)
2011 г. — Петър Горанов, български историк, професор (* 1926 г.)

Празници

Малави — Ден на майката
Северна Осетия — Ден на републиката

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА БЪДЕМ ПРОГРАМИРАНИ ЗА БЕДНОСТ?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook