2 февруари – Петльовден

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил ) или на 2 февруари (стар стил).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на пчеларството.

Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.

Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.

В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.

Предания

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

2 февруари в историята:

Събития

962 г. — Отон I е коронован в Рим, като първия император на Свещената римска империя след почти 40 години; в Германия тази дата се приема за ден на основаването на нацията.
1033 г. — Бургундия се присъединява към Свещената Римска империя.
1536 г. — Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес.
1568 г. — Открити са Соломоновите острови.
1701 г. — Петър I издава указ за основаване на Балтийския флот.
1709 г. — Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк — първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.
1811 г. — Руски заселници основават американския град Форт Рос.
1846 г. — Най-богатите квартали на Пловдив са почти унищожени от пожар.
1848 г. — Мексиканско-американска война: Подписан е договора Гуадалупе Идалго, който слага край на войната, а Мексико отстъпва на САЩ повече от половината от своята територия.
1863 г. — Американският писател Самюъл Клемънс започва да публикува с псевдонима си Марк Твен.
1896 г. — Престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието; негов кръстник става руският император Николай II.
1932 г. — Обществото на народите свиква Женевска конференция по разоръжаване с участие на 63 държави.
1940 г. — Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда бившият ръководител на НКВД Николай Ежов на смърт чрез разстрел.
1940 г. — Състои се дебюта на сцена на американския поп-певец Франк Синатра.
1943 г. — Втората световна война: Последните германски военни части в Битката при Сталинград капитулират.
1945 г. — В нощта на 1 срещу 2 февруари са изпълнени смъртните присъди на т.нар. Народен съд, като са разстреляни Богдан Филов и княз Кирил Преславски.
1946 г. — Унгария е обявена за република.
1951 г. — 1 (27) Народно събрание приема нов Наказателен кодекс, копиран от съветското законодателство, станал основа за репресиите през 50-те години.
1971 г. — В иранския град Рамсар е подписана Конвенция за защита на влажните зони.
1982 г. — Сирийската редовна армия започва да бомбардира град Хама, за да потуши избухналото под ръководството на Мюсюлманското братство въстание — загиват между 10 и 25 хил. души (съгласно Амнести Интернешънъл).
1990 г. — В ЮАР е обявена за легална дейността на забранения дотогава Африкански национален конгрес.
2004 г. — Швейцарският тенисист Роджър Федерер става водач в Световната ранглиста по тенис за мъже — позиция, която удържа за рекордните 237 последователни седмици.

Родени

1495 г. — Бона Сфорца, полска кралица († 1557 г.)
1522 г. — Лодовико Ферари, италиански математик († 1565 г.)
1649 г. — Бенедикт XIII, римски папа († 1730 г.)
1650 г. — Нел Гуин, английска актриса († 1687 г.)
1669 г. — Луи Маршан, френски музикант († 1732 г.)
1700 г. — Йохан Кристоф Готшед, немски писател († 1766 г.)
1754 г. — Шарл Морис дьо Талейран, френски политик († 1838 г.)
1762 г. — Джироламо Крешентини, италиански певец-кастрат († 1846 г.)
1767 г. — Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник († 1850 г.)
1827 г. — Атанас Илиев, български просветен деец († 1927 г.)
1852 г. — Освалд Ахенбах, немски художник († 1905 г.)
1855 г. — Христо Никифоров, български политик († 1918 г.)
1864 г. — Дядо Благо, български детски писател († 1938 г.)
1879 г. — Пано Ангелов, български революционер († 1903 г.)
1879 г. — Стоян Бъчваров, български революционер († 1903 г.)
1882 г. — Джеймс Джойс, ирландски писател († 1941 г.)
1882 г. — Фридрих Долман, немски генерал († 1944 г.)
1889 г. — Жан дьо Латр дьо Тасини, френски маршал († 1952 г.)
1890 г. — Тале Андонов, български революционер († ? г.)
1894 г. — Жорж Папазов, български художник и писател († 1972 г.)
1896 г. — Казимеж Куратовски, полски математик († 1980 г.)
1899 г. — Паула Хайман, немски психиатър († 1982 г.)
1904 г. — Валерий Чкалов, съветски летец († 1938 г.)
1904 г. — Петер Блос, немски психоаналитик († 1997 г.)
1905 г. — Айн Ранд, американски писателка, родена в Русия († 1982 г.)
1911 г. — Александър Бурмов, български историк († 1965 г.)
1917 г. — Димитър Ангелов, български историк († 1996 г.)
1919 г. — Петър Петров, български шахматист († 2005 г.)
1920 г. — Алберт Шац, учен, микробиолог († 2005 г.)
1922 г. — Ефтим Змията, български борец
1922 г. — Стоянка Мутафова, българска актриса
1926 г. — Валери Жискар д’Естен, президент на Франция
1926 г. — Григор Стоичков, български политик
1927 г. — Иван Хаджирачев, български актьор († 1981 г.)
1933 г. — Брана Црънчевич, сръбски писател
1940 г. — Томас Диш, американски писател († 2008 г.)
1947 г. — Фара Фосет, американска актриса († 2009 г.)
1949 г. — Брент Спайнър, американски актьор
1953 г. — Константин Сиденко, руски офицер
1955 г. — Лешек Енгелкинг, полски писател, критик и преводач
1956 г. — Аднан Октар, турски интелектуалец
1966 г. — Андрей Чесноков, руски тенисист
1969 г. — Валери Карпин, руски футболист
1969 г. — Гошо Гинчев, български футболист
1969 г. — Игор Шалимов, руски футболист
1971 г. — Арли Ховер, испанска актриса
1971 г. — Петко Петков, български футболист
1972 г. — Дана Интернешънъл, израелска поп-певица
1972 г. — Клара Добрев, съпруга на министър-председателя на Унгария
1977 г. — Шакира, колумбийска певица
1978 г. — Бари Фъргюсън, шотландски футболист
1978 г. — Джоел Брюйер, басист и член на групата Thousand Foot Krutch.
1981 г. — Ду Бала, бразилски футболист
1982 г. — Йон Ким, корейска състезателка по голф
1987 г. — Жерар Пике, защитник на Barcelona FC
1990 г. — Боян Табаков, български футболист
1993 г. — Николета Караколева, българска футболистка

Починали

880 г. — Бруно, херцог на Саксония (* ок. 830/840)
1054 г. — Ярослав I, велик княз на Киевска Рус (* ок. 980)
1211 г. — Аделхайд фон Майсен, германска принцеса (* ок. 1160 г.)
1218 г. — Константин, Княз на Владимирско-Суздалско княжество (* 1186 г.)
1594 г. — Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, италиански композитор (* 1514 г.)
1660 г. — Говерт Флинк, холандски художник (* 1615 г.)
1688 г. — Абраам Дюкен, френски морски офицер (* 1610 г.)
1704 г. — Гийом Франсоа дьо Лопитал, френски математик (* 1661 г.)
1766 г. — Йохан Кристоф Готшед, немски писател (* 1700 г.)
1769 г. — Климент XIII, италиански папа (* 1693 г.)
1873 г. — Елена Павловна, велика руска княгиня (* 1807 г.)
1884 г. — Иларион Ловчански, български екзарх (* 1800 г.)
1901 г. — Марко Милянов, кучински войвода (* 1833 г.)
1902 г. — Емануил Манолов, български композитор (* 1860 г.)
1905 г. — Адолф Бастиан, немски лекар († 1826 г.)
1907 г. — Димитрий Менделеев, руски химик (* 1834 г.)
1908 г. — Петър Христов Германчето, български революционер (* 1867 г.)
1909 г. — Адолф Щьокер, немски политик (* 1835 г.)
1913 г. — Карл Лавал, шведски инженер (* 1845 г.)
1927 г. — Петър Иванов, български просветен деец (* 1847 г.)
1928 г. — Спас Вацов, български метеоролог (* 1856 г.)
1934 г. — Иван Димитриев Гешов, български политик (* 1854 г.)
1938 г. — Григор Попев, български революционер (* 1869 г.)
1941 г. — Янко Сакъзов, български политик (* 1860 г.)
1942 г. — Даниил Хармс, руски драматург (* 1905 г.)
1943 г. — Гюнтер Ангерн, германски офицер (* 1893 г.)
1944 г. — Иван Димитров, български художник (* 1850 г.)
1945 г. — Александър Радолов, български политик (* 1883 г.)
1945 г. — Кирил Преславски, български княз (* 1895 г.)
1949 г. — Теодорос Нацинас, гръцки просветен деец (* 1872 г.)
1950 г. — Сребро Бабаков, български комунист (* 1908 г.)
1954 г. — Трифон Кунев, български поет и фейлетонист (* 1880 г.)
1957 г. — Ищван Холош, унгарски лекар (* 1872 г.)
1962 г. — Христо Шалдев, български революционер (* 1876 г.)
1968 г. — Зигфрид Расп, немски генерал (* 1898 г.)
1969 г. — Борис Карлоф, английски актьор (* 1887 г.)
1970 г. — Бъртранд Ръсел, британски философ, Нобелов лауреат през 1950 (* 1872 г.)
1976 г. — Златьо Бояджиев, български художник (* 1903 г.)
1979 г. — Сид Вишъс, английски музикант (Sex Pistols) (* 1957 г.)
1987 г. — Карлош Жозе Кастильо, бразилски футболист (* 1927 г.)
1995 г. — Фред Пери, английски тенисист (* 1909 г.)
1996 г. — Джийн Кели, американски актьор (* 1912 г.)
1998 г. — Реймънд Кетъл, американски психолог (* 1905 г.)
2000 г. — Владимир Гранов, френски психиатър (* 1924 г.)
2000 г. — Тодор Попов, български композитор (* 1921 г.)
2005 г. — Макс Шмелинг, немски боксьор (* 1905 г.)
2008 г. — Джошуа Лидърбърг, американски генетик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1925 г.)
2010 г. — Карандаш, български карикатурист (* 1924 г.)
2014 г. — Филип Хофман, американски актьор (* 1967 г.)

Празници

ООН — Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (по повод на Рамсарската конвенция от 1971 г., за първи път се отбелязва през 1997 г.)
Зимна Богородица — славянски празник в българския народен календар
Азербайджан — Ден на младежта
Бразилия — Официален празник на град Порту Алегри – ден на Nossa Senhora dos Navegantes, патрон на града
Италия — Празник на град Шака
САЩ и Канада — Ден на мармота
Тайланд — Ден на изобретателя (от 1995 г.) и Национален ден на земеделието

инфо: obekti.bg

Вижте още:

10 български туристически градчета в… гатанки

Чували сте тези български фамилии, но дали знаете какво означават?

Забавни български поверия, които никой чужденец няма да разбере

Колко диалекта има в българския език?

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook