24 април – Световен ден за защита на лабораторните животни

Отбелязва се от 1979 г. по инициатива на Международната асоциация срещу болезнените експерименти с животни (IAAPEA).

***

На днешната дата през 1981 г. е демонстриран и първият персонален компютър – IBM PC. От неговото название по-късно PC става синоним на всички настолни компютри в света.

Масовото производство започва няколко месеца по-късно. Още през първия месец е отчетен рекорден интерес и саразпродадени над 200 000 компютъра. Цената му била 1565 долара. IBM PC е разработен в Бока Ратон, Флорида, под ръководството на Дон Естридж.

Тогава IBM 5150 е бил с клавиатура от 83 клавиша, 256KB памет, принтер със скорост 80 символа в секунда и високоскоростен, за онова време, 16 битов процесор на 4,77 MHz.

***

През 1990 г. на 24 април космическият телескоп „Хъбъл” е изстрелян с помощта на космическата совалка „Дискавъри”. „Хъбъл” е автоматична обсерватория на орбита около Земята, наименован в чест на Едуин Хъбъл. Телескопът е изведен на орбита на височина 575 км с период 97 минути.

„Хъбъл” е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите „Велики Обсерватории” на НАСА заедно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита. Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на „Чаланджър” той е качен на орбита на 25 април 1990 г. от совалката „Дискавъри”.

Разполагането на телескопа в космоса даде възможност да се регистрират електромагнитни излъчвания в диапазоните, в които земната атмосфера не е прозрачна, например инфрачервено излъчване. Отначало се е планирало на всеки 5 години телескопът да се връща на Земята за техническо обслужване, а през 2,5 години да се извършва обслужване на орбита, обаче заради опасност от замърсяване и деформации по време на претоварванията при излитане и кацане по-късно е решено цялото техническо обслужване да става на орбита.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1479 г. пр.н.е. — Тутмос III става фараон на Египет.
•    1184 г. пр.н.е. — Гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон (по предания).
•    1771 г. — 85-метрово цунами връхлита японския остров Ишигаки.
•    1792 г. — Французинът Клод-Жозеф дьо Лил съчинява музиката и текста на Марсилезата — химн на Франция от 1795 г.
•    1877 г. — Светият синод избира за български екзарх Йосиф I.
•    1877 г. — Начало на Руско-турска война (1877-1878): Руският император Александър II с манифест обявява война на Османската империя.
•    1884 г. — Канцлерът на Германия Ото фон Бисмарк обявява немско владичество върху територията на днешна Намибия, което е начало на германската колониална империя.
•    1895 г. — Джошуа Слоам започва първото самостоятелно околосветско плаване с яхта.
•    1907 г. — Основан е египетският футболен клуб Ал-Ахли
•    1915 г. — С ареста и депортирането на стотици видни арменци в Константинопол (днес Истанбул) започва Арменския геноцид вОсманската империя.
•    1916 г. — Започва Великденското въстание в Дъблин, което цели отделяне от Великобритания и създаване на ирландска република.
•    1941 г. — Принц Нородом Сианук става крал на Камбоджа.
•    1953 г. — Уинстън Чърчил е ръкоположен за рицар от кралица Елизабет II.
•    1967 г. — Съветският космонавт Владимир Комаров загива при приземяване на Союз 1, след като парашутът на капсулата отказва да се отвори (Комаров е първият човек, загинал по време на мисия в космоса).
•    1968 г. — Мавриций става член на ООН.
•    1970 г. — Китайската народна република извежда в орбита първия си изкуствен спътник Дун Фан Хун I.
•    1970 г. — Гамбия е обявена за република.
•    1984 г. — Apple Computer представят своя преносим компютър Apple IIc.
•    1995 г. — Международният наказателен трибунал за бивша Югославия посочва босненския сръбски лидер Радован Караджич и двама от неговите високопоставени помощници като заподозрени във военни престъпления.
•    2004 г. — След 18-годишно действие САЩ отменят икономическото си ембарго над Либия, като резултат от демонстрираното желание на Либия за съдействие при премахването на оръжията за масово унищожение.

•    2005 г. — Кардинал Йозеф Рацингер е избран за 265-я папа под името Бенедикт XVI.

Родени

•    1533 г. — Вилхелм Орански, нидерландски държавник († 1584 г.)
•    1706 г. — Джовани Батиста Мартини, италиански музикант († 1780 г.)
•    1743 г. — Едмънд Картрайт, британски механик († 1823 г.)
•    1815 г. — Антъни Тролъп, английски писател († 1882 г.)
•    1823 г. — Себастиян Лердо де Техада, президент на Мексико († 1893 г.)
•    1845 г. — Карл Спителер, швейцарски писател, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1924 г.)
•    1848 г. — Георги Кирков, български учен († 1929 г.)
•    1850 г. — Светослав Миларов-Сапунов, български писател († 1892 г.)
•    1856 г. — Филип Петен, френски войник и държавник († 1951 г.)
•    1889 г. — Христина Морфова, българска оперна певица († 1936 г.)
•    1901 г. — Петър Нешев, български партизанин и офицер († 1973 г.)
•    1905 г. — Робърт Пен Уорън, американски поет († 1989 г.)
•    1908 г. — Юзеф Гославски, полски скулптор († 1963 г.)
•    1909 г. — Бернхард Гжимек, германски зоолог († 1987 г.)
•    1914 г. — Ян Карски, полски офицер († 2000 г.)
•    1934 г. — Шърли Маклейн, американска актриса и танцьорка
•    1935 г. — Димитър Шойлев, български лекар — ортопед († 2009 г.)
•    1939 г. — Лили Иванова, българска естрадна певица
•    1941 г. — Недялка Керанова, българска народна певица († 1996 г.)
•    1942 г. — Барбра Страйсънд, американска актриса и певица
•    1942 г. — Томчо Томчев, български спортист
•    1943 г. — Дейвид Морел, американски писател
•    1952 г. — Жан-Пол Готие, френски моден дизайнер
•    1952 г. — Иван Милев (музикант, р. 1956), български акордеонист
•    1965 г. — Бойко Неделчев, естраден певец
•    1966 г. — Алесандро Костакурта, италиански футболист
•    1969 г. — Мелинда Кларк, американска актриса
•    1971 г. — Красимир Радков, български актьор
•    1974 г. — Томаш Полак, чешки шахматист
•    1977 г. — Ребека Мейдър, английска актриса
•    1978 г. — Георги Мечеджиев, български футболист
•    1980 г. — Карен Асрян, арменски шахматист († 2008 г.)
•    1982 г. — Кели Кларксън, американска певица
•    1982 г. — Маркиньош, бразилски футболист
•    1983 г. — Абдер Кабус, френски футболист
•    1987 г. — Виолета Марковска, българска актриса

Починали

•    1342 г. — Бенедикт XII, римски папа (* 1285 г.)
•    1671 г. — Франсоа Вател, френски готвач (* 1631 г.)
•    1736 г. — Евгений Савойски, австрийски генерал с френски произход (* 1663 г.)
•    1846 г. — Джироламо Крешентини, италиански певец-кастрат (* 1762 г.)
•    1852 г. — Василий Жуковски, руски поет (* 1783 г.)
•    1891 г. — Хелмут фон Молтке Старши, германски генерал-фелдмаршал (* 1800 г.)
•    1905 г. — Ванчо Сърбаков, български революционер (* неизв.)
•    1905 г. — Христо Узунов, български революционер (* 1878 г.)
•    1924 г. — Грандвил Стенли Хол, американски психолог (* 1844 г.)
•    1932 г. — Иван Стефанов Гешов, български политик (* 1854 г.)
•    1960 г. — Макс фон Лауе, германски физик, Нобелов лауреат през 1914 г. (* 1879 г.)
•    1964 г. — Герхард Домагк, германски бактериолог, Нобелов лауреат през 1939 г. (* 1895 г.)
•    1967 г. — Владимир Комаров, съветски космонавт (* 1927 г.)
•    1985 г. — Сергей Юткевич, руски режисьор (* 1904 г.)
•    1986 г. — Иван Дуйчев, български историк, медиевист (* 1907 г.)
•    1993 г. — Сава Гановски, български политик (* 1897 г.)
•    1995 г. — Сергей Юткевич, руски режисьор (* 1904 г.)
•    1997 г. — Асен Босев, български детско-юношески писател (* 1913 г.)
•    2003 г. — Кирил Господинов, български актьор (* 1934 г.)
•    2004 г. — Есте Лаудър, американска бизнес-дама в козметиката (* 1906 г.)
•    2005 г. — Езер Вайцман, президент на Израел (* 1924 г.)
•    2011 г. — Сатия Сай Баба, индийски гуру (* 1926 г.)

Празници

•    Световен ден на побратимените градове
•    Международен ден на младежката солидарност
•    Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915-1923 г.) Обявен е първо за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по повод годишнина от началото на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новото хилядолетие е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменски геноцид.
•    Гамбия — Ден на републиката (от 1970 г.)
•    Нигер — Ден на националното съгласие

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

ЖИВОТНИТЕ НАИСТИНА ЛЕКУВАТ – ВИЖТЕ КОИ И КАК

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook