29 октомври – 103 години от смъртта на Пейо Яворов

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Роденият на 14 януари 1878 година в град Чирпан символист влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 година, като първоначално става редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“.

По-късно в София Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от др Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков литературно списание, около което възниква т.н. кръг „Мисъл“ – първото българско литературно обединение, свързано с може би най-значимите събития в българската културна история. По-късно Яворов работи като драматург на Народния театър, когато създава двете пиеси „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

При избухването на Балканската война  през 1912 г. поетът става доброволец в Македоно-одриското опълчение и оглавява партизанска чета №15, за което е награден с кръст „За храброст“.

Името на Яворов се свързва с няколко бурни любовни истории: известно е неговото близко приятелство с Дора Габе, както и пламенната му любов към Мина Тодорова, на която посвещава най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“.

Жената, чиято любов се оказва фатална за поета е Лора Каравелова – дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912  година. Кореспонденцията между Яворов и Лора е прекрасен образец на българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за една бурна любов, белязана от много съмнения и страсти.

Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато измъчваната от съмнения Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (предсмъртното писмо от един ред гласи: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Но изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от обвиненията, че той е убиецът на Лора, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

529 пр.н.е. — Персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир.
1859 г. — Испания обявява война на Мароко.
1886 г. — 3 Велико Народно събрание избира за княз принц Валдемар Датски, но под натиска на Русия баща му, крал Кристиян, отклонява избора.
1912 г. — Балканската война: Османската империя иска примирие. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.
1912 г. — Български самолет бомбардира от въздуха старата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята.
1923 г. — Създадена е Република Турция, за президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк.
1929 г. — Крахът на Уолстрийт 1929: Настъпва пореден срив на Нюйоркската фондова борса, известен като „черният четвъртък“, с което приключва бичия пазар от 1920 година и започва Голямата депресия.
1935 г. — Открита е Автомагистрала А7 в Италия.
1952 г. — Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов, който е осъден на 12 години строг тъмничен затвор за „шпионаж“.
1980 г. — Приет е закон за прокуратурата на Народна Република България.
1992 г. — С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за „предател“.
2002 г. — Официално посещение в България на румънския премиер Адриан Нъстасе, който поставя въпроса за румънското малцинство и присъства на подписването на двустранното споразумение за енергийно сътрудничество.
2002 г. — Върховният административен съд на България прекратява сделката по продажбата на Булгартабак заради нарушения в процедурата.
2002 г. — Заседанието на кредиторите на Авиокомпания „Балкан“ отхвърля плана за оздравяване на компанията и тя е обявена в ликвидация.
2010 г. — Успешен тест с едновремешно изпитание на всички видове МБР на Русия – „Булава“, Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29Р от ядрени подводници и „РТ-2 Топол М“.

Родени

1507 г. — Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник († 1583 г.)
1815 г. — Людовит Щур, словашки възрожденски деец († 1856 г.)
1816 г. — Фердинанд II, крал на Португалия († 1885 г.)
1853 г. — Иван Славейков, български педагог и общественик († 1901 г.)
1866 г. — Нед Дойг, шотландски футболен вратар († 1919 г.)
1867 г. — Исидор Садгер, съдебен лекар († 1942 г.)
1874 г. — Димитър Попиванов, български музикален деец († 1954 г.)
1875 г. — Мария Единбургска, кралица на Румъния († 1938 г.)
1877 г. — Ото Пьоцъл, австрийски лекар († 1962 г.)
1878 г. — Илия Ращанов, български революционер († 1945 г.)
1879 г. — Франц фон Папен, германски политик, дипломат и държавник († 1969 г.)
1880 г. — Абрам Йофе, руски физик († 1960 г.)
1890 г. — Ханс-Валентин Хубе, немски генерал-полковник († 1944 г.)
1891 г. — Иван Багрянов, Министър-председател на България († 1945 г.)
1895 г. — Дочо Михайлов, български революционер († 1926 г.)
1897 г. — Йозеф Гьобелс, министър на нацистката пропаганда († 1945 г.)
1903 г. — Васил Хаджикимов, български революционер († 1992 г.)
1903 г. — Мечислав Яструн, полски поет († 1983 г.)
1904 г. — Ханс-Йоахим Декерт, германски офицер († 1988 г.)
1906 г. — Фредрик Браун, американски писател († 1972 г.)
1914 г. — Максим, български патриарх († 2012 г.)
1923 г. — Карл Джераси, австрийски химик
1924 г. — Збигнев Херберт, полски поет († 1998 г.)
1926 г. — Неджметин Ербакан, министър-председател на Турция († 2011 г.)
1929 г. — Евгений Примаков, руски политик
1929 г. — Мария Петрова, български аграрен учен
1930 г. — Бърни Екълстоун, Президент на „Формула 1 Мениджмънт“
1938 г. — Елен Джонсън Сърлиф, президент на Либерия, Нобелов лауреат
1938 г. — Ралф Бакши, американски аниматор
1943 г. — Дон Симпсън, американски филмов продуцент († 1996 г.)
1943 г. — Норман Хънтър, английски футболист
1944 г. — Христина Ангелакова, българска оперна певица
1946 г. — Борислав Великов, български политик
1947 г. — Ричард Драйфус, американски актьор
1950 г. — Абдуллах Гюл, турски политик
1956 г. — Георги Гьолски, български народен певец
1960 г. — Агим Чеку, премиер на Косово
1964 г. — Зоран Ставрески, политик от Република Македония
1970 г. — Едвин ван дер Сар, холандски футболист
1970 г. — Наум Кайчев, български историк
1970 г. — Филип Кокю, холандски футболист
1971 г. — Уинона Райдър, американска киноактриса
1973 г. — Робер Пирес, френски футболист
1974 г. — Оливер Ковачевич, сръбски футболист
1975 г. — Франк Бауман, немски футболист
1979 г. — Николай Кръстев, български футболист
1983 г. — Нурджан Тайлан, турска щангистка
1983 г. — Фреди Истуд, уелски футболист
1986 г. — Паулина Джеймс, американска порно актриса
1990 г. — Пламен Димов, български футболист
1990 г. — Галин Димов, български футболист

Починали

1034 г. — Оделрик Манфред II, маркграф на Торино (* 992 г.)
1268 г. — Конрадин, Крал на Йерусалим (* 1252 г.)
1268 г. — Фридрих I, маркграф на Баден (* 1249 г.)
1321 г. — Стефан II Милутин, крал на Сърбия (* 1253 г.)
1339 г. — Александър II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1301 г.)
1395 г. — Иван Шишман, цар на България (* ?)
1618 г. — Уолтър Роли, английски поет (* 1554 г.)
1783 г. — Жан Лерон д’Аламбер, френски философ (* 1717 г.)
1794 г. — Григорий Сковорода, украински философ (* 1722 г.)
1877 г. — Павел Бобеков, — председател на Привременното правителство (* 1852 г.)
1889 г. — Николай Чернишевски, руски писател (* 1828 г.)
1911 г. — Джоузеф Пулицър, американски журналист (* 1847 г.)
1924 г. — Франсис Ходжсън Бърнет, американска писателка (* 1849 г.)
1932 г. — Жозеф Бабински, френски невролог (* 1857 г.)
1940 г. — Димитър Чуповски, ранен македонист (* 1878 г.)
1943 г. — Винчо Христов, български партизанин (* 1918 г.)
1943 г. — Марин Пенков, български партизанин (* 1915 г.)
1944 г. — Иван Попов, български политик (* 1890 г.)
1949 г. — Георги Гурджиев, философ (* 1866 г.)
1953 г. — Александър Жендов, български художник (* 1901 г.)
1955 г. — Иван Пашов, български революционер († 1881 г.)
1964 г. — Георги Христов, български революционер (* 1876 г.)
1975 г. — Ристо Кърле, македонски драматург (* 1900 г.)
1980 г. — Герхард фон Шверин, немски генерал (* 1899 г.)
1997 г. — Антон Шандор Ла Вей, основател на Църква на Сатаната (* 1930 г.)
2001 г. — Григорий Чухрай, руски режисьор (* 1921 г.)
2003 г. — Франко Корели, италиански тенор (* 1921 г.)
2003 г. — Хал Клемънт, американски писател (* 1922 г.)
2005 г. — Джино Армано, италиански футболист (* 1927 г.)
2005 г. — Петър Панагонов, български футболист (* 1930 г.)
2008 г. — Уилям Уортън, американски писател (* 1925 г.)
2012 г. — Младен Киселов, български театрален режисьор (* 1943 г.)

Празници

Танзания — Ден на Танзания
Турция — Ден на републиката (отказване от статута на Османска империя, 1923 г., национален празник)

инфо: obekti.bg

Вижте още: 

ВЕЛИКИТЕ ПИСАТЕЛИ, КОИТО ПОСЕГНАХА НА ЖИВОТА СИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook