Седем странни чудеса, които историята познава

Идеята за чудесата е вълнувала човечеството в продължение на векове. Събитията, които изглеждат божествени или свръхестествени по произход, могат да променят цялостния поглед на хората към света. Можем ли обаче да сме сигурни дали някое от тези така наречени чудеса наистина се е случило?

Когато погледнем назад през летописите на историята, чудесата са документирани от цял свят. Но трябва да приемаме тези документи като имаме едно наум.

Възможно е историите да са били променени или преувеличени, когато са се предавали от поколение на поколение, а някои от тях може да са просто цели произведения на художествената литература.

Независимо дали искате да вярвате, или не, ето седем известни чудеса от последните две хилядолетия.

1. Исус превръща водата във вино (Галилея, I в. сл. Хр.)

Може би едно от най-известните чудеса в историята е божественото действие, за което се твърди, че се е случило в град Кана, Галилея. Там Исус, майка му и учениците му присъстват на една сватба. След като Мария съобщила на сина си, че сватбеното тържество е изчерпало запасите си от вино, Исус оправил положението.

Евангелието от Йоан разказва как Исус помолил да му донесат съдове с вода. След това Исус очевидно поразил гостите, като превърнал съдовете с вода във вино.

2. Огнеупорният светец (Анатолия, II в. сл. Хр.)

За друго от най-известните ранни чудеса се съобщава, че е станало при екзекуцията на свети Поликарп през 155 г. Хр. 86-годишният епископ на Смирна в днешна Турция е осъден да бъде изгорен на клада, след като обижда римския император.

Запазен разказ на очевидец твърди, че когато палачите запалили купчината дърва около епископа, изригнала огромна стена от пламъци, която придобила формата на гигантско „платно на кораб, изпълнен от вятъра“. След това този голям огнен навес обградил и защитил епископа. Отвътре плътта му не изгаряла, а бил като „злато и сребро, пречистени в пещ“.

Светият човек стоеше там, привързан към коловете, очевидно неподатлив на пламъците, които личаха близо до него. Затова стражите получили заповед да се втурнат и да го заколят до смърт, което и направили. Кръвта бликнала като фонтан и напълно потушила огъня. След това тялото на епископа било кремирано по ирония на съдбата.

3. Свети Томас Бекет и сиренето (Англия, XII в.)

Само на свети Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри през 60-те години на XI век, се приписват над 700 чудеса. Тези чудеса, едно от които е свързано с две деца и колело сирене, са записани от двама монаси през XII в.

Беатрис, младо момиче, живеещо в Рамшолт, Съфолк, изгубила бучка сирене, дадена ѝ от майка ѝ, и помолила по-малкия си брат да ѝ помогне да я намери. Младежите се оказали в безизходица, тъй като сиренето не било намерено никъде. Те се помолили за помощ на свети Тома Бекет, който очевидно им се явил насън и ги насочил към сиренето.

4. Непобедимият викарий (Германия, XVII в.)

Някои хора се раждат късметлии, но преподобният Йоханес Осиандер от Тюбинген, Германия, е имал такъв късмет, че животът му не може да се нарече нищо друго освен чудо. Роден през 1657 г., през целия си живот Йоханес сякаш преминава от една сериозна злополука в друга – но очевидно винаги излиза от тях напълно невредим.

Само няколко от злополуките му: многократно е бил прострелван от разбойници, но не е имал и следа от куршум. Бил нападнат от огромно диво прасе и повален, но нямал нито една подутина по себе си. Не получил никакви порязвания, натъртвания или счупвания, когато конят му паднал отгоре му.

Веднъж върху него паднало голямо дърво, но не му причинило никакви щети. Предполага се, че си е проправил път от планина от сняг, след като върху него паднала лавина. И е оцелял при корабокрушение, само за да попадне в капана на спасителния кораб – след което е изскочил изпод пяната, жив, разбира се.

Вероятно духовникът е изненадал всички, които е познавал, когато е починал през 1724 г.

5. Манията по чудесата в Сен Медар (Франция, XVIII в.)

През май 1727 г. в църквата Сен Медар в центъра на Париж стотици опечалени се стичат за погребението на Франсоа дьо Парис, 36-годишен дякон, починал от недохранване.

Скърбящото паство било изумено, когато едно момче, което не можело да използва правилно единия си крак, получило припадък, след като докоснало ковчега на дякона. След това момчето спряло да се движи, изправило се и започнало да танцува от радост, очевидно излекувано от увреждането на крака си.

Изглежда, че свръхестествените явления бързо се възприемат и скоро се разпространяват в гробището на църквата. Религиозната мания на „конвулсионерите“, както започнали да ги наричат, ставала все по-причудлива и невероятна. Регистрирани са десетки случаи на чудодейно излекуване – от рак до слепота.

Едно младо момиче, Габриел Молер, след като посетило гроба на дякона и получило конвулсии, помолило другите да я бият с железни пръти и тояги, очевидно напълно неподатлива на болка и нараняване. Друг, след като коленичил на гроба на дякона, открил, че може да скача като бълха, като скача на шест или седем метра във въздуха, дори когато е окован във вериги.

Църквата е затворена през 1732 г., а властите прогонват конвулсионерите под земята.

6. Чудесата в Темпълмор (Ирландия, ХХ век)

През август 1920 г., в разгара на Ирландската война за независимост, в домовете на г-н Дван и на неговата снаха г-жа Махер в Темпълмор започват да се случват чудотворни явления. От статуите и картините на Исус и Дева Мария започва да тече кръв.

Слуховете се разнесли и много скоро в малкия град в графство Типери започнали да се стичат вярващи от цяла Ирландия. Мнозина се нареждали на опашка, за да бъдат докоснати и изцелени от малките статуи.

Скоро на поляните около Темпълмор се появил палатков град, наречен Пилигримсвил, а местните гостилници приемали резервации чак от Южна Африка и Япония.

В къщата на госпожа Махер се появява ново чудо под формата на дупка в спалнята на нейния съквартирант. Тази малка дупка се пълнела с вода, независимо от това колко литра са взели със себе си поклонниците. В края на септември поклонниците спряха да идват и чудесата приключиха.

7. Лечебните води на Лурд (Франция, ХХ век)

В продължение на повече от век и половина светилището в Лурд във Франция е едно от най-почитаните места за поклонение в света.

През 1923 г. ливърпулецът Джак Трейнор посещава Лурд. Трейнор е ветеран от Първата световна война и едва не умира, след като е прострелян в главата и ръката. С течение на времето раните му се влошават до степен, в която половината му тяло е парализирано и той вече не може да ходи.

Четири дни след като е бил потопен в прочутите лечебни води в Лурд, той според сведенията е скочил от леглото и е бил здрав като дявол, с пълни телесни функции и очевидно напълно свободен от изтощителните последици от военните си наранявания. Твърди се, че след това британското правителство отказва да му изплати инвалидна пенсия и така през следващите 20 години той е принуден да разнася въглища до смъртта си.

източник: vesti.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook