Интересни факти от днес, 14 ноември

1969 г. НАСА изстрелва „Аполо 12”. Това е шестата пилотирана мисия по „Програма Аполо” и втората, която каца на Луната. В Центъра за управление при старта сред почетните гости присъства президентът Никсън. На космодрума и в прилежащия район стартът е наблюдаван от около 300 000 души. © снимка: Guliver/Getty Images. Източник: dariknews.bg

1770 г. английският пътешественик Джеймс Брус открива извора на река Нил. През 1753 г. Брус завършва Единбургския университет, а на следващата година, след смъртта на съпругата си, той тръгва да пътува из Испания и Португалия.

През 1762 г. Брус прекарва шест месеца в Италия, където се запознава с античната архитектура, а през март пристига в Алжир, където е назначен за британски консул и продължава с изследването, събирането и сортирането на антични предмети. през следващите четири години обхожда цялото средиземноморско крайбрежие на Африка, изследвайки руините от римския период, изучавайки източни езици и източна медицина.

През 1766 г. обогатен с много нови знания за античната култура Брус се завръща в Шотландия и замисля нова експедиция в Африка. На практика тя става първата европейска експедиция във вътрешността на континента, преследваща чисто научни цели и при това с направление за решаване на конкретна географска задача – откриване изворите на Нил.

През юни 1768 г. той пристига в Александрия, посещава Тива и пирамидата на Рамзес III. През октомври 1768 г. се изкачва по Нил до Кена, пресича Арабската пустиня до Кусейр на Червено море, обхожда с кораб северния му бряг и покрай арабското крайбрежие през септември 1769 г. достига до Масауа, като по този начин изследва над 3000 км от бреговете на Червено море. От Масауа през Адуа и Аксум на 14 февруари 1770 г. достига до Гондар, където по това време върлува епидемия от едра шарка и Брус със своите медицински познания се включва активно в справянета с болестта, като по този начин спечелва доверието на етиопския император.

В продължение на две години обхожда големи територии от Абисиния (Етиопия) и на 14 ноември 1770 г. вторично открива езерото Тана, като установява, че от него изтича река Абай (Сини Нил).

През 1772 г. Брус поема обратния път за родината. Спуска се по Сини Нил до сливането му с Бели Нил, след това покрай Нил до Абу Хамед), пресича Нубийската пустиня, през ноември достига до Асуан, през януари 1773 г. е в Кайро, а през март – вече във Франция, където е посрещнат възторжено и му е признато правото на първооткривател на изворите на Сини Нил.

1832 г. по улиците на Ню Йорк започва да се движи първият конски трамвай в света.

1889 г. журналистката Нели Блай (Елизабет Кокрен) става първата жена, обиколила света с балон за по-малко от 80 дни.

1910 г. в Норфолк (САЩ) е осъществено първото излитане на самолет от палубата на кораб. Юджийн Илай става първият пилот, успял да излети от платформа с двуплощника си „Къртис пушър”.

Бойният кораб „Бирмингам” бил оборудван с наклонена дървена рампа за излитане, дълга 25 м. Опитът във Вирджиния обаче едва не се провалил. На практика самолетът почти паднал от ръба на разрушителя „Бирмингам” във водата и едва успял да се отлепи и да се добере за аварийно кацане на сушата.

Това не спира Илай. Само два месеца след това той успява да кацне със самолет без спирачки на дълга 20-ина метра дъсчена площадка на бойния кораб „Пенсилвания”, закотвен в залива на Сан Фрациско.

Излитането е от състезателната писта „Танфоран” на сушата, а за спиране е използвана система от въжета с окачени на краищата торби с пясък, измислена от цирков акробат. След като обядва на борда, Илай излита час по-късно обратно и така на 18 януари 1911 г. се ражда военноморската авиация.

Дъсчено-платненият самолет продължавал да лети с 60 км/ч над платформата, когато куката в задния му край се закача за предпоследното опънато напреки въже с окачени торби пясък и той внезапно спира. След първия шок екипажът избухва в овации. След тази демонстрация военноморският флот на САЩ се убеждава, че има нещо съвсем реално в идеята за самолетоносачи.

1922 г. започват редовни емисии на Би Би Си (BBC).

Британската съобщителна корпорация е създадена като първата частна радиостанция в света. През 1927 г. същата придобива специален статут, като се финансира самостоятелно от събираните лицензни такси.

Радио BBC излъчва първите си предавания още през 1922 г. След 1938 г. станцията открива първите си чуждоезикови редакции за чужбина. През 1932 г. BBC започва да излъчва експериментални, а през 1936 г. и редовни телевизионни програми, след 1967 г. – цветно.

1969 г. НАСА изстрелва „Аполо 12”. Това е шестата пилотирана мисия по „Програма Аполо” и втората, която каца на Луната. В Центъра за управление при старта сред почетните гости присъства президентът Никсън. На космодрума и в прилежащия район стартът е наблюдаван от около 300 000 души.

Въпреки неблагоприятните метеорологични условия (дъжд, ниска гръмотевична облачност) е решено стартът да не се отлага, доколкото при следващата възможна дата за нов старт няма да е възможно кацането в района на апарата „Сървейър 3”.Корабът „Аполо-12” стартира в 16.22 ч. (по Гринуич).

През първата минута на полета възниква аварийна ситуация вследствие на два удара от мълнии (на 37-ата и 53-ата секунди от полета). Те предизвикват аварийно изключване на енергийните елементи на кораба и повреждат някои датчици на кораба. Втората мълния води до разцентроване на жироскопите за ориентиране и навигация. Апаратурата е пренастроена по-късно по наблюдение на звездите. Ударите от мълнии не се отразяват на работата на ракетата-носител и корабът е изведен на околоземна орбита близка до планираната.

На сто и десетия час от полета е включен двигателят на прилуняващата степен на лунния модул, и започва работа системата за автоматично кацане. На височина 162 м над повърхността на Луната е включена полуавтоматичната система за кацане. Кацането на Луната е извършено на 19 ноември в 6.54 ч.

След кацането астронавтите в продължение на няколко минути са в готовност за авариен старт от Луната. Понеже такъв не се налага от обстановката, астронавтите получават разрешение от Центъра за управление и започват подготовка за своето първо излизане на Луната.

Астронавтите Чарлс Конрад и Алън Бийн се спускат на повърхността, докато Ричард Гордън остава в командния модул на орбита около Луната. Компютрите приземяват лунния модул в „Океана на бурите”, близо до апарата „Сървейър 3”. Така Чарлс Конрад и Алън Бийн стават третия и четвъртия човек, стъпили на Луната.

Програмата на полета е изпълнена почти изцяло. Астронавтите престояват на Луната 31 часа 31 минути 4 секунди. Навлизането в земната атмосфера и приводняването става на 24 ноември 1969 г.

1973 г. пред сградата на Атинската Политехника започват масови студентски протести за сваляне на режима на „черните полковници” (военната хунта), начело на който е Георгиос Пападопулос. Режимът на полковниците е установен през 1967 г., когато на 21 април група офицери извършват държавен преврат, узурпират властта и сформират свое правителство.

Полковниците обаче нямат ясна програма за по-нататъшното развитие на Гърция. Те прокламират, че спасяват „елино-християнската цивилизация” от комунизма и подготвят народа за нов тип демокрация. Въведено е военно положение, създадена е тайна полиция, разпуснат е парламента, преустановена е дейността на политическите партии и профсъюзите, въведена е строга цензура и дори забрана на миниполи за жените и дълги коси за мъжете.

Започват арести на хиляди хора – министри, депутати, водачи на партии и „неудобни” граждани, извършена е чистка в полицията и ръководството на армията, уволнени са професори от университетите, видни личности губят постовете си. Задържаните са хвърлени по затворите, на някои се отнема гръцкото гражданство и са прогонени от страната, а други са изпратени на заточение по островите.

Напрежението сред гръцкото население нараства. Много известни политически личности и интелектуалци не одобряват военната хунта и й се противопоставят. Недоволството и съпротивата срещу режима на полковниците имат различни форми и прояви. През февруари и март на протест излизат студентите, които издигат лозунга „Властта на народа!”, срещу тях е изпратена полицията. През май се разбунтува и военната флота. След потушаването на бунта започват арести на „провинилите се” офицери.

Кулминацията на народното недоволство е на 14 ноември, когато група студенти се барикадират в Политехническия университет в Атина, подкрепяни от събралата се на улицата многолюдна тълпа. Те искат възстановяване на свободата и демокрацията. Бунтът на студентите е потушен на 17 ноември с помощта на бронирана техника и армейски подразделения. Убити са тридесет и четири души, а ранените са стотици.

В крайна сметка протестите довеждат до краха на военната хунта (1974 г.), а жертвите на събитията в Атинската Политехника са обявени за национални герои.

2003 г. открит е обектът 90377 Седна от Облака на Оорт. Транснептуновиятобект е открит от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Тружило от обсерваторията Гемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет. Това е най-далечният наблюдаван обект от Слънчевата система.

Впоследствие обекта е наблюдаван от телескопи в Испания, САЩ и Хавайските острови. Обектът носи името на богинята Седна от ескимоската митология, за която се е вярвало, че живее в дълбините на Северния ледовит океан.

На Седна са необходими 11 487 години за да извърши една пълна орбита около Слънцето. За диаметъра му се счита че е между 1180 и 1800 км, а поради голямата му отдалеченост от Слънцето за температурата на повърхността му се счита че никога не е по-висока от 33 K.

Любопитен факт е, че след откриването на Седна, в пресата се появяват изявления за „десетата планета” в Слънчевата система, поради факта че първоначално огласения диаметър на обекта е сравним с този на Плутон. Впоследствие обаче той е ревизиран надолу и Седна се счита за планетоид.

В България: 
1943 г. британско-американската авиация извършва първата бомбардировка на София. В атаката участват 91 бомбардировача „В-25 Мичъл”. Разрушени са 47 сгради и постройки, убити са 59 граждански и военни лица, ранени са 128.

На 24 ноември следва нова бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър. В района на Централна гара в София са разрушени 87 жилища и постройки, петима са убити, 29 граждански и военни лица са ранени.

Ново нападение от 120 самолета е извършено на 10 декември. Хвърлени са около 90 бомби в района на кварталите „Хаджи Димитър”, „Индустриален”, Централна гара, „Малашевци” и „Военна рампа”. Други 90 поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души.

При извършените атаки са ударени най-вече граждански обекти, като Народния театър, църквата от 11 в. „Свети Спас”, Градската библиотека, Католическата катедрала „Свети Йосиф”, голямата Софийска синагога, Духовната академия, взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център. Убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook