Интересни факти от днес, 9 януари

1431 г. започва процесът срещу Жана Д’Арк в Руан. Тя е обвинена в ерес и магьосничество и е изправена пред църковния съд.

1317 г. Филип V е коронован за крал на Франция. Той бил наричан Дълги заради необичайния си ръст.

Верен поданик на короната, до смъртта на брат си Луи Х през юни 1316 г., Филип се заема с това да бъде обявен за регент на все още нероденото дете на Луи Х и кралица Клеманс Унгарска, втората му съпруга, бременна в четвъртия месец, в ущърб на принцеса Жана, единствено дете на Луи X и Маргьорит Бургундска. Срещу нея той поставя три важни точки: принцесата е все още малолетна и не би могла да защити себе си или страната при нужда, все още има съмнения относно бащинството на Луи Х, породени от Скандала с кулата Нел, и последно – тя е жена, а според салическото право жените не могат да станат наследници на бащите си.

На 14 ноември кралица Клеманс ражда момче, а Филип е официално избран за регент на новородения крал. Детето е кръстено Жан в чест на Йоан Кръстител, светец покровител на кралицa Клеманс.

Само пет дни след раждането си бебето – крал Жан I, наричан Посмъртни, умира, оставяйки отново страната на ръба на хаоса. Филип, завръщайки се от Лион, където по заповед на покойния си брат Луи Х наглежда избора на нов папа, със своята бърза реакция привлича на своя страна голям брой феодали, между които Шарл дьо Валоа, срещу отново издигнатите претенции към трона на принцеса Жана, подкрепяна от вуйчо си Йод IV Бургундски, който по-късно с обещание за кралски годеж между него и една от дъщерите на Филип се отказва от подкрепата към племенницата си.

Филип V е набързо коронован в Реймс от архиепископ Робер дьо Куртеней, но на церемонията множество благородници отказват да се явят. На по-нататъшното събрание на Генералните щати той се позовава на новооткритото Салическо право, синтезирано от предавани от поколение на поколение закони на салическите франки и факта, че вече е миропомазан крал.

Със своето възкачване на трона той наследява едно разделено кралство, разпокъсано от бунтове, разорено от изтощителни войни и слаби реколти. Следвайки примера на баща си, Филип V се опитва да стабилизира валутата, намалявайки вноса, отменя някои непопулярни закони, издадени от брат му Луи Х, опитва да уеднакви единиците за тежест и дължина, дотогава подлежащи на спекула.

Още през 1317 г. Филип V възобновява закон, проектиран от баща му, но забравен от управниците, според който частното присвояване на кралска земя и титли във френските провинции, дотогава пренебрегвано случайно или целенасочено става углавно престъпление.

До 1318 г. положението на кралството укрепва и Филип V започва нов проект. Първо са разграничени земите, собственост на краля (т.е. земи не управлявани от феодал на краля) и земите, получени по наследство или по незаконен начин (чрез присвояване).

След това издава декрет, в който заявява, че единственият начин земя да бъде предадена от един собственик на друг е по наследство, или ако се откаже от земите си или бъдат лишени от тях като наказание. Във втория случай земите се връщат при краля. С това си решение краля заявява на своите благородници, че нищо не може да ги лиши от земите им освен техните собствени действия.

Филип V също така е отговорен и за създаването на Двора на графовете през 1320 г. Неговата задача била да съблюдава изплащането на дължими суми на и от краля.

През 1321 е разкрита т.нар. конспирация, организирана от мавърските крале на Гренада и Тунис срещу християните във Франция. Твърди се, че прокажените, дотогава лекувани в специализирани санаториуми далеч от здравите, сега подкупени от евреите, работещи за мюсюлманските крале, бродят из страната, заразявайки водни източници и разнасяйки заразата.

Евреите, които до 1321 г. били асоциирани с кралската власт, заемали пари на краля за погасяване на дългове, взети от предишните крале. След събитията от 1320 г. Филип V се заема да изнамери виновници за масовото избиване на евреите от Пастирския кръстоносен поход и именно при свое посещение в своето графство Поатие, планувайки нови реформи в юга, Филип V научава за заплахата от проказа.
Филип, неговия брат Шарл ІV и неговата жена Жана д’Еврьо.

Незабавно е издаден декрет, с който се заповядва всеки прокажен, признат за виновен в заразяване на водата да бъде изгорен, а собствеността му прехвърлена на Короната. Това решение провокира масови прояви на насилие не само спрямо прокажените, но и спрямо представители на други малцинства, на които бързо е придадена роля в „конспирацията”,

Скоро Филип V се намира в задънена улица – не може да подкрепи тези прояви на насилие, които раздират страната,но и не може да ги заклейми. От друга страна, не изявявайки някакво становище по въпроса отслабва позицията си на владетел.





Продължавайки своите реформи в Южна Франция, през август 1321 г. Филип V се разболява и скоро е прикован на легло. Болестта му продължава близо пет месеца до началото на януари 1322 г., когато Филип V Дълги умира в двореца Лонгшамп в Париж, ненавършил още тридесет години. Тъй като никое от децата му не могли да го наследят, на френския трон е последван от брат си Шарл IV.

Погребан е, както повелява традицията, в Базиликата Сен Дени до своите предци. На съпругата му кралица Жана Бургундска, която остава вдовица е осигурена издръжка, с която да може да се грижи за себе си и домакинството си до 1330 г., когато и тя умира и е погребана да съпруга си в Сан Дени.

1431 г. започва процесът срещу Жана Д’Арк в Руан. Тя е обвинена в ерес и магьосничество и е изправена пред църковния съд.

Жана Д’Арк е родена в Лотарингия, в семейство на заможни селяни. По това време Шарл VII е поел управлението, а Франция е в критично положение. Цялата северна част на страната е окупирана от англичаните, докато френската армия е крайно отслабнала. Независимостта на държавата е под въпрос.

Според преданието, когато Жана вече е девойка, докато се разхожда в бащината градина тя чува гласовете на архангел Михаил, на Св. Екатерина и Св. Маргарита. Светците я подканят да защити Франция, като и обещават своята помощ и закрила. Младата жена се изпълва с увереност, че мисията и е да спаси страната.

Благодарение на познанството си с кралския капитан Робер Бодрикур, тя успява да получи аудиенция при Шарл Седми. В този момент ситуацията вече е бедствена. Англичаните са обсадили крепостта Орлеан и ако тя падне това означава да нахлуят навътре в страната, където вече трудно ще бъдат спрени. В отчаянието си Шарл Седми е готов да повярва в освободителната мисия на младата девойка и є поверява военен отряд, както и опитни военноначалници.

Водена от силната си вяра в Бога Жана повежда отряда към стените на Орлеан. След редица поражения нанесени на англичаните, обсадата е свалена, а градът освободен. Победата вдъхва на френския народ вяра, че Жана действително е богоизбрана и нейната слава и влияние нарастват изключително много.

Когато отрядът й пристига в Реимс по нейно настояване Шарл Седми е тържествено коронован. След като вече официално е получил короната, доскорошният дофин започва по-скоро да се плаши от войнствената жена и без особен ентусиазъм слуша плановете и за отвоюването на останалата френска територия. Орлеанската Дева прави опит за щурмуване на Париж, който завършва неуспешно, а самата тя е ранена.

През пролетта на 1430 г. жителите на Компеня, обсадени от войските на бургундския херцог, викат героинята за помощ. Когато пристига тя попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Завеждат дело срещу нея в църковния съд в Руан, Жана Д’Арк е обвинена в ерес и магьосничество. Осъждат я на смърт „без кръвопролитие” ­ т.е. изгаряне на клада. Шест години по-късно папа Каликст Трети я оневинява, а през 1920 г. е канонизирана и призната за свята покровителка на Франция.

1768 г. Филип Астли отваря в Лондон първия модерен амфитеатрален цирк. Циркът като забавление бил познат още от Древен Рим, но едва през 18 в. се превръща в съобразена с изискванията на времето си уникална атракция.

Именно английският кавалерист и старши сержант Астли е смятан за създател на съвременния цирк, във вида, в който изкуството съществува и сега. Първият му цирк всъщност представлявал… училище по конна езда!

Още от най-ранните си години Филип обичал много конете и бил един от най-добрите конни ездачи на своето време. След като изпълнил военния си дълг, през 1768 г. Астли открил първата си школа по езда, за която мечтаел от малък.

Школата представлявала голяма кръгла арена, около която имало конюшни и малка къщичка за отмора и попълване на документи. За да привлече клиенти в новооткритата си школа Филип всеки ден провеждал безплатни демонстрации по яздене на кон. Хората обаче толкова харесвали т.нар. от тях „конни представления”, че накрая му оставяли пари.

Тези представления бързо добили огромна популярност и Филип взел решение да построи за тях отделна сграда. През 1769 г. той преместил школата си на по-голямо място. На това ново място Астли въвел и входна такса: театрите през това време вече не можели да съществуват без да печелят пари, затова всеки се стараел да привлече възможно най-много публика с нещо ново и необикновено. Астли построил и място за публиката, обезопасил и арената с въжета, за да не стават инциденти.

После Астли започнал да показва и номера с други животни. През 1769 г. показал за първи път „военна дресирана маймуна” на име генерал Джак.

Любопитен факт е, че самият Филип Астли, никога не казвал на своята идея цирк. Думата била измислена от неговия съперник Чарлз Дибдин, който на 4 ноември 1782 г., заедно с човек на име Чарлз Хюс (бивш участник в трупата на Астли) създал още един амфитеатър заедно с училище за ездачи.

1793 г. Жан-Пиер Бланшар осъществява първи полет с балон над Америка.Френският изобретател и пионер на авиацията поема от Филаделфия, Пенсилвания, и се приземява в Дептфорд, Ню Джърси. Полетът му е наблюдаван лично от първия президент на САЩ Джордж Вашингтон, а тогава за пръв път по въздуха е пренесена и поща.

Бланшар е роден през 1753 г. в Пти Андели. От малък се увлича по техниката и създава собствени модели на капан за мишки с пистолет, велосипед и хидравлична помпа, която издига вода до височина от 122 м от р. Сена до Шато Гайяр.

Опитите му да разработи ръчно задвижван самолет и хеликоптер обаче се оказват неуспешни. След първия полет с балон, осъществен от братя Монголфие през 1783 г., Бланшар се увлича по този вид летене. Още през март 1784 г. той полита над Франция, а през януари 1785 г. прелита над Ламанша между Дувър и Кале заедно с американския лекар Джон Джефрис.

Същата година Бланшар успешно тества парашута, като спуска от балон в кошница малко животно, а по-късно и сам скача с парашут. След полета в Америка той се връща в Европа и осъществява първите полети с балон над Германия, Белгия, Холандия и Полша.

През февруари 1808 г. по време на полет над Хага в Холандия Бланшар е повален от сърдечен удар и пада от балона от височина около 15 м. Макар и да оцелява, не успява да се възстанови напълно и умира през март 1809 г.

1882 г. Оскар Уайлд изнася първата си лекция на тема „Английският ренесанс в изкуството” в Ню Йорк. 

Световноизвестният днес писател, поет и драматург е роден на 16 октомври 1854 г. в ирландския град Дъблин. След като завършва колежа „Тринити”, постъпва в университета в Оксфорд, където изучава философия и класическа литература. Бързо става известен в обществото с предпочитанията си към зараждащото се течение на „чистото изкуство” и екстравагантния си стил на обличане.

През 1881 г. Оскар Уайлд издава първият си сборник, наречен просто „Стихотворения”. Макар и да привлича интереса на читателите с дълбочината на посланията си и с новаторските си похвати на изразяване, стихосбирката е заклеймена от критиката като „неискрена”. Може би този хладен прием кара младият автор да се насочи към прозата и да започне да работи върху разкази, романи и есета.

Междувременно Уайлд пътува из Франция, чете лекции по съвременно изкуство, мода и дизайн в Англия и САЩ и работи като редактор в списанието „Женски свят”.

През 1890 г. излиза романът „Портретът на Дориан Грей”, който носи на Уайлд световна слава на писател със собствен стил и нестандартно мислене.

1900 г. в района Прати на Рим е основан футболният клуб „Лацио”. Любопитен факт е, че Лацио е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.

Предложението за името Società Sportiva Lazio дошло от офицера Луиджи Бигиарели. Тъй като вече съществувало Гимнастика Рома (Рим), Бигиарели предложил да бъде нещо по-голямо, в което Рим е включен. Така клубът приел и названието на региона – Лацио.

През 1958 г. Лацио триумфира с Купата на Италия. Клубът завършва като първенец в група с отборите на Рома, Палермо и Наполи. На 1/4-финала Лацио побеждава Марцото с 2:1 на Стадио Олимпико, а на 1/2-финала отново в Рим „небесносините” побеждават и Ювентус с 2:0.

На 24 септември 1958 г. също в Рим се играе и финалът между Лацио и Фиорентина. С гол на Маурилио Прини в 30-та минута Лацио печели трофея. За клуба обаче следват цели 30 години на борба за място в Серия А.

1909 г. ирландският изследовател Ърнест Шакълтън достига на 156 км от Южния полюс. Това е най-близкото дотогава приближаване на изследователи в района.

Като ученик Шакълтън не проявява особени способности и не е много старателен. Често предизвиква недоволството на учителите си. На 16-годишна възраст напуска колежа и постъпва във флота. През 1894 г. полага успешно изпита за флотски офицер, а две години по-късно става капитан на кораб.

През 1901-1904 г. Ърнест Шакълтън взема участие в антарктическата експедиция на Робърт Скот и участва в прехода на юг. Но при връщането Шакълтън сериозно се разболява от скорбут и през февруари 1903 е евакуиран от базата с кораба „Морнинг”. След завръщането си Шакълтън става секретар на Кралското шотландско географско дружество и започва организирането на нова британска експедиция на ледения континент за покоряването на полюса. Скот също започва подготовка за нова експедиция и двамата стават съперници.

Според плановете за експедицията една от групите трябва да изследва Земя Крал Едуард VІІ, другата трябва да се отправи на покоряване на Южния полюс, а третата – да потегли на запад и да достигне до Южния магнитен полюс. За целите на експедицията е оборудван корабът „Нимрод”.

На 1 януари 1908 г.експедицията напуска Нова Зеландия. Открива Китовия залив, но не намира подходящо място, където да се установи и да създаде база. Завръща се на брега на залива Макмърдо и прекарва зимата там. През март Шакълтън се изкачва на върха на вулкана Еребус.

През октомври Шакълтън с трима спътници се отправя към Южния полюс с шейни. По пътя на юг са открити ледника Бирдмор, планините Кралица Александра и Доминион, ледника Дейвид. На 9 януари 1909 г. достигат на 179 км от полюса, но поради недостиг на храна и поради лошите метеорологични условия са принудени да се върнат. Поради тежкото пътуване Шакълтън решава да продължи без Маршал и Адамс, за да организира спасителна група.

В крайна сметка през март 1909 г. те се се качват на кораба „Нимрод” и групата на Дейвид достига до Южния магнитен полюс. Експедицията се връща в Нова Зеландия на 22 март 1909 г.

През декември 1913 г. Шакълтън публикува план за нова експедиция в Антарктида, целта на която е пресичането на континента. Популярността му помага бързо да събере необходимите средства и така експедицията си осигурява два кораба „Аврора” и „Ендюранс”.

Заедно с доброволци той се опитва да достигне остров Елефант, но поради ледовете се налага да се отправи към Фолклъндските острови. Поради ледовете експедицията не успява да постигне целта си. Тогава Шакълтън заминава за южното пристанище на Чили, Пунта Аренас, където е организирана нова, трета спасителна експедиция, която също няма успех. Едва при четвъртия опит на 25 август 1916 г. спасителната група успява да се добере до острова, но експедицията като цяло е без успех.

1929 г. в Лондон за първи път е използван суров пеницилин като лекарство. Първият в света антибиотик е открит от Александър Флеминг през 1928 г. Флеминг разказва, че моментът на пробива му е в утрото на  29 септември, докато работи в лабораторията си в мазето на болницата „Св. Мария” в Лондон. Тогава  забелязва „ореол”, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура.

Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, сега познат като Penicillium notatum.

Флеминг измисля терминът „пеницилин” за да опише филтрата на „бульонната” култура на пеницилиновия мухъл. Първоначално той смята че пеницилинът ще бъде полезен дезинфектант, тъй като е мощен при минимална токсичност в сравнение с антисептиците в онези дни, и отбелязва неговата стойност при изолация на бацила на бактериална инфлуенца.

След още експерименти обаче Флеминг е убеден, че пеницилинът не може да оживее достатъчно дълго в човешкото тяло, за да убие патогенните бактерии и спира да го изучава след 1931 г.

Разработката на пеницилина за употреба като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова награда за медицина Хауйърд Флори и Ърнст Чейн.

1941 г. осъществен е първият полет на британския бомбардировач „Авро Ланкастър”. Това е един от най-успешните бомбардировачи на Великобритания, създаден в следствие на провалилия се двумоторен „Авро Манчестър”. Самолетите „Ланкастър” провеждат повече от 156 000 бойни полета по време на войната.

1969 г. във Великобритания се извършва първи пробен полет на прототипа на „Конкорд”. Цели 15 години са необходими на специалистите, за да направят авангардната транспортна машина. И всъщност свръхзвуковият самолет „Конкорд” прави първия си полет от Париж до Ню Йорк на 22 ноември 1977 г.

Тъй като свръхзвуковият самолет е с големи разходи, първоначално никоя самолетна компания не се интересува от изобретението. До 1978 г. „Конкорд” получава поръчки за направата само на 20 самолета. Машината се оказва неефективна при полети под 6000 км.

В същото време повечето летища й отказват кацане или излитане поради големия шум на двигателите.

Крахът на „Конкорд” обаче настъпва с катастрофа при излитане от парижкото летище „Шарл де Гол” на 25 юли 2000 г. една минута след старта машината пада върху хотел в Париж, а при инцидента загиват 113 души.

Полетите на „Конкорд” са възобновени едва през ноември 2001 г., а месеци след това става ясно, че се подготвя и пълното изтегляне на машините от експлоатация. Днес „Конкорд” е експонат, изложен в Музея на автомобилите и техниката в Синшайм, САЩ.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook