10 популярни мита за мозъка

За човешкия мозък и начина му на работа има стотици популярни митове. В тази статия ще ви представим десетте най-разпространени. Научете нещо повече и не вярвайте на псевдо-научните слухове!

Мит 1. Използваме само 10 % от мозъка си

Нека започнем от най-разпространения мит, „потвърден“ от филма „Люси“. Цифрата „10“ в случая е доста условна. Най-вероятно е заета от трудовете на американския психолог Уилям Джеймс, работил в началото на ХХ век.

Джеймс смятал, че „средностатистичният човек рядко достига дори малка част от общия си потенциал“. Изказването е леко променено с добавяне на фразата „10 процента от потенциала“, изместена впоследствие от „10 процента от мозъка“.

Мит 2. С възрастта мозъкът започва да работи по-зле

Някои характеристики на мозъчната дейност с възрастта само се подобряват – например разширяването на речниковия запас, разбирането на езици, критичното мислене, контрола над емоциите. Според последните изследвания профилактика срещу „остаряването“ на мозъка са вниманието и осъзнатостта. Участниците на експеримента са изпълнили 8-седмична програма за осъзнат контрол над стреса, в резултат на което се увеличил обемът на сивото вещество в зоните от мозъка, отговарящи за емоционалните и когнитивните функции.

Мит 3. Мозъчните увреждания са необратими

Въпреки че след наистина сериозни мозъчни увреждания е възможно мозъкът да не се възстанови напълно, функциите, изпълнявани от увредените дялове на мозъка могат да се подобряват, а невронните връзки – да се възстановяват. Повредените неврони не се възстановяват, но мозъкът е съставен от милиарди други. При увреждане на невроните мозъкът може да „препрограмира“ реализацията на изгубената функция. Например при увреждане на даден дял от мозъка, функциите му могат да се поемат от друг дял. Това става с повтарящи се терапевтични упражнения.

Мит 4. Дейността на мозъка се подчинява на предварително заложен сценарий

Всъщност мозъкът е достатъчно „гъвкав“ и може да се „препрограмира“ с помощта на терапия. Всички знаят, че хората със слабо зрение обикновено имат остър слух, а жертвите на инсулт, които са изгубили способността си да говорят, могат да се научат пак, като задействат други дялове на мозъка. Той може да се адаптира към обстоятелствата и да активира нови части, които по-рано не са били свързани с конкретна функция. „Препрограмирането“ на мозъка е изключително важно за променянето на навиците. Мозъкът се обучава чрез повтаряне на едни и същи действия. Ако искате да откажете цигарите, можете да тренирате мозъка си и да го накарате да спре да ви изпраща сигнали за нужда от пушене. За това се иска само време и постоянство.

Мит 5. Левичарите са по-организирани, а десничарите – по-креативни

Това, че левичарите и десничарите имат определени особености, също е мит. Всъщност повечето изпълнявани от нас действия се контролират и от двете мозъчни полукълба. Например при математически изчисления, въпреки че много хора вярват, че за това отговаря само лявото полукълбо.

Мит 6. Паметта запазва точна информация за всичко, което виждаме и преживяваме

Спомените ни стават достъпни за нас благодарение на мозъка. Те обаче не възпроизвеждат точно това, което се е случило наистина. Извиквайки в паметта си един или друг спомен, ние получаваме не спомена за самото събитие, а за последния път, когато сме си го спомнили. Път след път, когато си припомняме нещо, ние му позволяваме частично да се „изтрие“. Ако споменът е свързан с крайно неприятно или травмиращо събитие, мозъкът може за самозащита да блокира определени фрагменти от случката. Има дори явление, определено от психолозите като „лъжливи спомени“. Затова често се случва отделни хора да си спомнят различно едно и също събитие.

Мит 7. Слушането на класическа музика прави детето по-умно

През 50-те години доктор Албърт Томас заявил, че е постигнал напредък, карайки пациентите си да слушат класическа музика. В експеримента са участвали 36 колежани, които трябвало да слушат соната на Моцарт за 10 минути, след което да да направят тест за коефициент на интелигентност. Психологът Гордън Шоу, който също помагал за опита, анализирал състоянието на студентите и стигнал до извода, че слушането на творбата е повишило коефициента им на интелигентност. Въпреки че редица психолози след експеримента са говорили за „ефекта на Моцарт“, никой друг лекар не е успял да докаже на практика съществуването му. Друг участник в експеримента, доктор Франсис Ройшър казал, че слушането на музика не е повлияло на нивото на интелекта на доброволците, но е признал, че може да е подпомогнало изпълняването на пространствено-времеви задачи.

Мит 8. Упражненията за мозъка подобряват паметта и усъвършенстват навиците за водене на дискусии и аргументиране

Упражненията за развиване на мозъка теоретично наистина трябва да подобрят паметта и да усъвършенстват способността на човек да се аргументира. Но всички проучвания показват, че всъщност не става така. В частност представители на BBC са решили да проверят тази теория. Поканили са за участие 8600 доброволци на възраст от 18 до 60 години, които трябвало в продължение на 3 седмици да правят упражнения за мозъка по 10 минути всеки ден. Не са били документирани никакви подобрения в паметта и способността за аргументация.

Мит 9. Коефициентът на интелигентност не се променя през целия живот

Мнозина смятат, че някои хора се раждат по-умни от други и че IQ е постоянна величина, която не се променя. Но дори и да получавате един и същ резултат на тест за интелигентност няколко години, всъщност най-вероятно поумнявате. Просто тестът е програмиран така, че да нивелира процеса, давайки поправка на резултатите според ефекта на обучаване (тоест изчислява, че при повторно изпълнение някои задачи ще ви бъдат по-лесни). За да поддържате едно и също ниво на IQ, трябва като в „Алиса в огледалната страна“ „да тичате постоянно, за да останете на едно място“.

Мит 10. Мозъкът работи по-добре под стрес

Тази теория е доста популярна, но в нея видимо са сбъркани някои понятия. Мозъкът в състояние на стрес не работи по-добре, просто ставаме по-съсредоточени върху изпълнението на дадена задача. Допълнителната концентрация ката хората да си мислят, че под стрес работят много по-добре. Някои умишлено чакат последния момент за изпълнение на дадена задача, за да се „стресират“. Всъщност стресът има негативно влияние върху мозъчната дейност. При стрес се отделя кортизол, който при повишени нива влошава паметта и способността за обучение.

инфо: woman.hotnews.bg

Вижте още: 

ПРОВЕРЕТЕ КАК РАБОТИ МОЗЪКЪТ ВИ ЗА НЯКОЛКО СЕКУНДИ

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook