Били сме близко до самоунищожение цели 5 пъти

База Травис, 1950г.

По време на корейската война САЩ обмислят използването на ядрени оръжия. През Август 1950г. десет бомбардировача B-29 излитат от база Феирфилд в Калифорния и се насочват към Гуам. Всеки от тях носи атомна бомба Марк IV, която е два пъти по-мощна от бомбите, пуснати над Япония през ВСВ.

Малко след излитането, един от самолетите има проблем с двигателя. На борда му е бил генерал Робърт Травис, който дава заповед да се върнат в базата, но колесникът на самолета блокира. Разбирайки, че ще се разбият, пилотът опитва да избегне базата и се разбива в северозападния й край. При катастрофата загиват 12 от 20-те души на борда, включително и генерал Травис. Взривяват се 2 тона експлозиви, които са били на борда на самолета. Експлозията убива 7 души на земята, а ако се е детонирала атомната бомба, жертвите са щели да бъдат стотици хиляди.

Еър Форс покриват инцидента, като казват, че експлозията е от тренировъчен полет. Базата е преименувана на Генерал Травис само няколко месеца по-късно.

Реакторът Ферми 1, 1966г.

Този инцидент е обезсмъртен като нощта, в която „почти изгубихме Детройт“ от Джон Фулър в книгата със същото име.

Случилото се във Ферми 1 е резултат на инженерни грешки, липса на стандарти за безопасност и неопитност при строенето на ядрени реактори. Дизайнерите са направили промени по охладителната система, без да ги документират и инженерите, работещи по реактора не знаели за допълнителните плочи в резервоара с течен натрий. Една от тръбите в охладителната система блокира и реакторът прегрява до 371°C, при което от части се стопява.

При топенето, горивото в реактора също прегрява и започва да изгаря всичко наоколо, докато при 1000°C не се запалва и то.

Остров Тайби, 1958г.

Във водите близо до остров Тайби, точно на границата между Джорджия и Южна Каролина, лежи заровена водородна бомба. Вече 50 години.

През 1958г. бомбардировач B-47 се сблъсква с друг самолет при тренировъчен полет. На борда му била водородната бомба Марк 15 – лека бомба, дълга 3,6 метра със 180кг. експлозив и обогатен уран. Екипажът на самолета решава, че не биха искали на борда им да има такава бомба, докато се опитват да кацнат аварийно, затова я пускат в океана.

Има някои противоречия за това дали бомбата е била заредена. Правени са няколко опита за намирането й, но естествената радиация в района пречи на уредите.

Айдахо Фолс, 1961г.

Инцидентът на малкия остров е най-страшното ядрено бедствие в историята на САЩ, но е малко известно.

В нощта на 3 Януари 1961г. се задействат алармите за температура в експерименталния реактор SL-1. Спешният екип веднага отива на мястото, но час и половина не може да достигне до контролната зала, поради високите нива на радиация. Когато най-после влизат, те откриват две жертви, но най-лошото още не било дошло. Няколко дни по-късно е открит третия оператор. Той бил над реактора в мига на инцидента и при експлозията един от контролните прътове го пронизал в гърдите и го забил в тавана.

Инцидентът се дължи на грешка при ремонт.

НОРАД, 1979г.

НОРАД научават по трудния начин да не пускат компютърни симулации на руски ядрени нападения на системи, използвани да реагират на действителни такива нападения. От противоракетната отбрана получават сигнал, че руски ядрени ракети летят към САЩ. Самолети веднага били въоръжени с ядрени оръжия. Самолетът на президента също излетял.

Пръсти защракали по копчетата. Командирите на самолетите чакали заповед за удар. В продължение на шест дълги минути никой не бил сигурен дали няма да започне трета световна война. Странно, но и никой не се сетил да попита руснаците. В крайна сметка радарите и сателитите не засичат ракети. Оказало се, че погрешка била активирана тренировъчна програма.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

ТРИ ЕКСПЕРИМЕНТА, КОИТО МОЖЕХА ДА ДОВЕДАТ ДО УНИЩОЖЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook