Интересни факти от 29 октомври

1959 г. за пръв път е отпечатани Приключенията на Астерикс. Френската комиксова поредица е създадена от писателя Рьоне Госини и художника Албер Юдерзо. Серията за първи път се появява във френско-белгийското комикс списание Pilote. До 2013 г. са излезли на пазара 35 самостоятелни части.

529 пр.н.е. персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон, издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир.

Манифестът на Кир е каменен цилиндър, открит при разкопки в Ирак през 1879 г. Обявен е от иранския шах Мохамед Реза Пахлави през 1960 г. за първото писмено доказателство за зачитането на правата на човека в историята. Днес се съхранява в Британския музей.
Артефактът символизира и толерантността между различните народи и вероизповедания. Текстът, изписан на него, описва победа на персийския шах Кир Велики над вавилонския владетел Навуходоносор II през 539 г. пр.н.е. Тогава персийските войски нахлуват във Нововавилонското царство и слагат края на семитското управление на Халдейската династия над световната столица. Вавилония насетне е поставена под персийски контрол.

Цилиндърът, изписан на акадско клиновидно писмо, разказва за завоеванието на Кир, като го описва като миротворец, донесъл ред и безвоенно време на вавилонците. Според текста, шахът подобрил живота на населението на световната столица, възстановил храмовете, издигнал нови и укрепил разрушената градска стена на Вавилон.

1914 г. немският линеен крейсер „Гьобен” открива бойните действия в Черно море.Това са първите бойни действия в Черно море по време на започналата Първа световна война.

Крейсерът, плаващ под турски флаг, обстрелва Севастопол, след това принуждава руския минен заградител „Прут” да се самопотопи и обстрелва със залп от 150-мм оръдия ескадрения миноносец „Лейтенант Пушчин”.

Линкорът „Гьобен” е въведен в строя на 2 юли 1912 г. Строителството му струва над 41 млн. марки. Дълъг е 187 м и има на въоръжение 10 оръдия калибър 280 мм, 10 оръдия калибър 150 мм и 12 оръдия 88 мм, както и 4 тръби за 500 мм торпеда.

През лятото на 1914 г. „Гьобен” и лекият крейсер „Бреслау” оперират в Средиземно море близо до северното крайбрежие на Африка. Тъй като в региона се намират значителни сили от френския флот и група британски линейни крейсери, след обявяването на войната, е решено двата кораба да бъдат пребазирани до Константинопол, близо до бреговете на приятелска неутрална Турция.

Турция е неутрална страна и няма право да допуска воюващи страни в Проливите. Германия обаче успява да склони турския военен министър Енвер паша и получава разрешението. За преодоляване на юридическите затруднения, немските крейсери са включени в състава на турския флот, но екипажите остават немски.

На 16 август крейсерите идват в Истанбул. На 23 септември контраадмирал Сушон е назначен за главнокомандващ на турския флот.

С нищо не предизвикания обстрел на Севастопол от страна на „Гьобен” на 29 октомври става причина Русия да обяви война на Турция.

До 1950 г. е флагман на турските Военно-морски сили. Счита се, че е останал на активна служба по-дълго, отколкото всеки друг дреднаутен кораб в света. През 1973 г. е разрязан за скрап, след като Германия отказва да го купи и да го превърне в музей.

1923 г. провъзгласена е светската република Турция, за президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк. Това е част от старта на изостаналата с векове държава да догони развитите европейски страни. Преди това на 23 април 1920 г. е открито Великото национално събрание на Турция, което тогава е извънредният орган на властта, съчетаващо законодателни, изпълнителни и съдебни функции, като предшества създаването на турската република.

На 1 ноември 1922 г. халифатът и султанатът са разделени, като султанатът е премахнат. На 19 ноември 1922 г. Кемал изпраща телеграма до султан Абдул Меджид за избирането му от Великото национално събрание на престола на халифата: „На 18 ноември 1922 г. в своето 140-то пленарно заседание Великото национално събрание на Турция единодушно постанови в съответствие с фетвите, издадени от министерството на култа, да свали от длъжност Вахидедин, който прие оскърбителното и пагубно за исляма предложение на неприятеля и пося несъгласие между мюсюлманите и даже предизвика сред тях кървава война”.

Военната победа над интервенцията позволява на кемалистите да осигурят на страната правото на допълнително преобразуване и модернизация на турското общество и държава. Колкото повече кемалистите заздравяват позициите си, толкова повече настояват за необходимостта от европеизация и секуларизация. Първото условие за модернизация е да се създаде светска държава.

На 29 февруари 1924 г. е последната традиционна церемония по петъчното посещение на халифа в джамия в Истанбул. На следващия ден, откривайки следващото заседание на Великото народно събрание, Мустафа Кемал произнася обвинителна реч за вековното използване на ислямската религия като политически инструмент, и иска връщането й към „истинската й цел”, за да се спасят бързо и решително „най-свещените религиозни ценности” от „различни „тъмни цели и въжделения”.

На 3 март, по време на заседание на събранието, под председателството на Мустафа Кемал са приети закони за премахването на шериатското правосъдие в Турция, прехвърлянето на вакъфната собственост на разположение на създаденото Главно управление на вакъфите. Също така се предвижда прехвърлянето на всички научни и образователни заведения към Министерството на образованието и създаването на единна светска система на образование.

През 1926 г. е приет нов Граждански кодекс, в който са установени светските либерални принципи на гражданското право, определени са понятията за собственост, притежаването на недвижимо имущество – частно, съвместно и др. Любопитен факт е, че кодексът е пренаписан от текста на швейцарския Гражданския кодекс, който по това време е най-напредничавия в Европа. По такъв начин законите на османското право остават в миналото.

1929 г. започва „Великата депресия” в САЩ. Настъпва пореден срив на Нюйоркската фондова борса, с което приключва бичия пазар от 1920 г.

На 29 октомври, на петия ден от „борсовата треска”, в деня, наречен от журналистите и брокерите „черния вторник”, на фондовата борса в Ню Йорк окончателно рухва пазарът на акциите. Още сутринта, с откриване на търговете, отчаяните брокери започват да разпродават акциите с десетки хиляди, като се опитват да върнат някакви пари. Същото започнали да правят инвеститори и банкери. Към края на деня са продадени 16 410 030 акции и индексът Доу Джонс спада с 12,5%. Авоарите на много хиляди големи, средни и малки акционери в резултат на краха на борсата се превръщат в прах.

„Черният вторник”, нанесъл огромно сътресение на икономиката на САЩ и станал „спусъкът” на Великата депресия, е най-тежката световна икономическа криза, започнала през 1929 г. и продължила чак до Втората световна война. Великата депресия е синхронна и всеобхватна, като засяга всички отрасли на световната икономика. Този период получава това название благодарение на емоционалното състояние, в което изпада обществото. Хората действително се потапят в състояние на депресивно вцепенение.

Кризата засяга най-тежко САЩ, Европа и Британската империя, довеждайки до многобройни фалити на банки и компании, висока безработица и рязък спад на брутния вътрешен продукт, на промишленото производство, цените на фондовите борси и практически всички индикатори за икономически растеж. Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове. В много страни строителството е временно преустановено. Особено тежко е положението във въгледобивните и селски райони, където безработицата излиза извън контрол.

Съществуват няколко обяснения за първия спад на икономиката, датиращ от 1929 г. Според монетаристите, в основата на депресията стои погрешната политика на монетарните власти, чието бездействие довежда до криза в банковата система и масови фалити на банкови институции. От тази гледна точка, чрез бездействието си Федералният резерв допуска финансовите провизии да се свият с 1/3 само за четири години.

Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не може да получи кредитиране, което довежда до масово спиране на инвестициите. Заеми се отпускат с частично златно обезпечение от Федералния резерв, което принуждава президента Рузвелт да подпише заповед №6102, с която притежанието на златни монети и златни кюлчета от частни лица е обявено за незаконно. С това натискът върху Федералния резерв е значително намален.

Различните страни по света започват да се възстановяват от Голямата криза по различно време, като в по-голямата част от света това се случва през 1933 г. Кризата довежда до изоставяне на златния стандарт от повечето страни, което първо се случва във Великобритания, Япония и Скандинавските страни през 1931 г. Други страни, като САЩ и Италия, запазват златния стандарт до 1933 г., а Франция, Белгия и Швейцария се обединяват в т.нар. „златен блок” и запазват стандарта до 1936 г.

1959 г. за пръв път е отпечатани Приключенията на Астерикс. Френската комиксова поредица е създадена от писателя Рьоне Госини и художника Албер Юдерзо. Серията за първи път се появява във френско-белгийското комикс списание Pilote. До 2013 г. са излезли на пазара 35 самостоятелни части.

Поредицата проследява историята на малко галско село, което единствено удържа нападенията на римляните, завладели почти цяла Галия. Едно малко селце успява да отблъсне завоевателите и остава независимо. Римляните напразно се опитват да го подчинят, но гордите и свободолюбиви гали винаги удържат на нападенията им. Те са обградени от римски военни лагери, които следят всяка тяхна стъпка.

Легионите имат за задача да научат на какво се дължи необикновената сила на непокорните гали. Истината е, че селският друид Панорамикс приготвя вълшебна отвара, която дава свръхчовешка сила на населението, помагаща им в борбата срещу нашествениците.

Най-славният герой в цялото село е ниският и прозорлив Астерикс. Въпреки че той също използва вълшебната отвара, за да се справя с досадните римляни, често дребният гал използа и проницателния си ум, измъкващ го от доста тежки ситуации. Непрекъснат спътник в опасните му приключения е неговият приятел Обеликс – едър и пълен гал, който няма нужда от помощта на жреца Панорамикс, понеже като малък е паднал в котела с вълшебната отваря. От тогава той има необикновена сила, която често го въвлича в неприятности.

Самия Обеликс не се слави с изключителен интелект, но за сметка на това има добро сърце. Домашен любимец на едрия гал е дребното бяло кученце – Идефикс. Тримата нерядко спасяват цялото село от сигурна гибел и са най-големият страх на великия римски пълководец Юлий Цезар.

Други атрактивни герои в историята са вожда Найдобрикс, който непрекъснато се страхува, че небето ще се сгромоляса върху главата му; Всебезрикс (Какафоникс, Гонипубликс), местният бард, дразнещ всички със своето фалшиво пеене, и неговите най-големи „почитатели” Азбучникс продавача на риба (често обвиняван заради смрадливата си стока) и Ковачникс (Автоматикс) ковача на селото.

„Астерикс” е един от най-популярните френско-белгийски комикси, преведен на над 100 езика и популярен в много европейски страни. В България персонажите и историята също имат широка известност, предимно от анимационните филми за Астерикс.

Направени са няколко филмови адаптации по комиксите; осем анимационни и четири игрални филми. Познати са и няколко електронни игри, базирани върху персонажите от историята. А близо до Париж има и тематичен атракционен парк „Астерикс”, вдъхновен от комикса.

инфо: dariknews.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook