8 ноември 1885 г. – Рьонтген се натъква на рентгеновите лъчи
На 8 ноември 1895 г. Рьонтген открива и документира електромагнитно излъчване, известно днес като рентгеново. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентгенов апарат. За това си откритие получава първата Нобелова награда за физика през 1901 г.
Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била непозната.
Роден е на 27 март 1845 г. в Ленеп, Германия, като единствен син на собственика на текстилна фабрика Фридрих Рьонтген и неговата съпруга Шарлоте Костанце.
Става професор по физика в Страсбург (1876 – 1879), след това – професор в Хесен и директор на Физическия институт (1879 – 1888). В периода (1888 – 1900) е професор по експериментална физика във Вюрцбургския университет. След 5 години е избран там за ректор на университета. В този град прави и голямото си откритие — Х-лъчите.
Следващите години (1900 – 1920) твори в Мюнхенския университет. Първата му научна статия е върху специфичната топлоемкост на газовете. По-късно публикува трудове, свързани с топлинната проводимост на кристалите и влиянието на налягането върху индекса на пречупване, преминаване на поляризирана светлина през магнитно поле и други.
В началото на ноември той провежда опити с катодни лъчи в тръби на Ленард. Тръбата на Ленард е обвита в черна хартия, непропускаща видимата светлина, предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода. Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му. Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. Картонът, хартията и ебонитът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват прозрачни за тях.
Статията му „За новия род лъчи“, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на всички европейски езици.
Много работи на Рьонтген са посветени на изследването на свойствата на течностите, газовете, кристалите, електромагнитните явления. Той открива връзката между електричните и оптичните явления в кристалите. Има славата на най-добрия експериментатор на своето време и създава школа по експериментална физика.
Рентгенова снимка на ръката на Алберт фон Кьоликер, направена от Вилхелм Рьонтген през 1896 година.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 392 г. — Със забраната на езическите ритуали, император Теодосий I налага християнството като официална религия в Римската империя.
• 1273 г. — Състои се сватбата на унгарската принцеса Анна Арпад и римския император Андроник II Палеолог.
• 1520 г. — Стокхолмска кървава баня: След успешното нахлуване на шведски войски в Дания са екзекутирани 100 благородници и духовници.
• 1602 г. — Открита е Бодлиевата библиотека на Оксфордския университет.
• 1793 г. — Музеят на изкуствата в Париж — Лувър е официално открит за посещения.
• 1889 г. — Монтана става 41-вия щат на САЩ.
• 1893 г. — В американския щат Колорадо жените получават право да участват в изборите.
• 1899 г. — Открита е жп линията Плевен — Шумен (243 км).
• 1917 г. — В Съветска Русия правителството започва да се нарича Съвет на народните комисари на СССР.
• 1923 г. — В Мюнхен се извършва т. нар. Бирен пуч — опит за завземане на властта от Националсоциалистическата германска работническа партия, един от активистите на която е и Адолф Хитлер.
• 1926 г. — Основан е ФК АПОЕЛ във Левкосия, Кипър.
• 1932 г. — Франклин Рузвелт е избран за първи мандат като президент на САЩ.
• 1942 г. — Втора световна война: Започва Операция Факел, в която САЩ и Великобритания дебаркират по бреговете на Френска Северна Африка.
• 1950 г. — Вълко Червенков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП, след като от 3 февруари с.г. заема постаминистър-председател на Народна република България.
• 1960 г. — Джон Фицджералд Кенеди е избран за 35-и президент на САЩ.
• 1962 г. — Създаден е Народен парк Вихрен (сега Национален Парк Пирин)с цел опазване на горските масиви.
• 1971 г. — Led Zeppelin издава албума Led Zeppelin IV – третия най-продаван музикален албум в историята на САЩ.
• 1972 г. — Стартира излъчването на платената кабелна мрежа HBO (Home Box Office).
• 1973 г. — Състои се премиерата на американския анимационен филм „Робин Худ“.
• 1991 г. — Съставено е седемдесет и деветото правителство на България, начело с Филип Димитров.
• 1994 г. — Джордж Уокър Буш става губернатор на щата Тексас.
• 1999 г. — Издаден е Greatest Hits III – компилация на британската рок група Куийн.
• 2006 г. — Издаден е първият самостоятелен албум с коледни песни на финландската певица Таря Турунен Henkäys Ikuisuudesta.
Родени
• 30 г. — Нерва, римски император
• 1342 г. — Юлиана от Норич, английска писателка
• 1622 г. — Карл X, крал на Швеция
• 1656 г. — Едмънд Халей,¬ английски астроном
• 1715 г. — Елизабет-Кристина фон Брауншвайг-Беферн,¬ кралица на Прусия
• 1723 г. — Джон Байрон,¬ английски мореплавател
• 1777 г. — Дезире Клари,¬ кралица на Швеция и Норвегия
• 1794 г. — Сергей Строганов,¬ руски благородник и държавник
• 1830 г. — Михаил Драгомиров, руски офицер
• 1835 г. — Пьотър Глен, руски изследовател
• 1847 г. — Брам Стокър, ирландски писател
• 1848 г. — Готлоб Фреге, германски математик и логик
• 1854 г. — Диаманди Ихчиев, български архивист
• 1867 г. — Петър Цончев, български лекар и писател
• 1868 г. — Феликс Хаусдорф, немски математик
• 1875 г. — Андрей Протич, български изкуствовед
• 1875 г. — Милан Матов, български революционер
• 1875 г. — Петър Мидилев, български военен деец и политик
• 1876 г. — Костадин Молеров, български революционер
• 1878 г. — Димитър Влахов, македонски политически деец и журналист
• 1878 г. — Димитър Чуповски, публицист от Македония
• 1880 г. — Йован Гелев, свещеник
• 1883 г. — Александър Ферсман, съветски геохимик
• 1884 г. — Херман Роршах, швейцарски психиатър
• 1886 г. — Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов
• 1886 г. — Симеон Сергеев Демостенов, български икономист
• 1888 г. — Борис Неврокопски, български духовник
• 1892 г. — Терезе Бенедек, унгарски психоаналитик
• 1893 г. — Рама VII, крал на Сиам
• 1897 г. — Димитър Иванчев, български политик
• 1900 г. — Маргарет Мичел, американска писателка
• 1901 г. — Георге Георгиу-Деж, министър-председател на Румъния
• 1901 г. — Михайло Апостолски, югославски военен
• 1920 г. — Божидар Видоески, лингвист от Република Македония
• 1920 г. — Симеон Русков, български инженер
• 1922 г. — Кристиан Барнард, южноафрикански сърдечен хирург
• 1923 г. — Александър Марковски, югославски партизанин (†
• 1923 г. — Джак Килби, американски инженер, Нобелов лауреат през 2005 г.
• 1923 г. — Дмитрий Язов, съветски маршал
• 1926 г. — Джон Луис Манси, британски актьор
• 1930 г. — Митко Палаузов, българско дете-партизанин
• 1931 г. — Николай Минев, български шахматист
• 1933 г. — Питър Арундел, британски пилот от Формула 1
• 1935 г. — Ален Делон, френски актьор и режисьор
• 1936 г. — Едуард Гибсън, американски астронавт
• 1939 г. — Манфред Тиллиц, германски предприемач
• 1941 г. — Димитър Карамалаков, български актьор
• 1942 г. — Сандро Мацола, италиански футболист
• 1946 г. — Гуус Хидинк, холандски футболист
• 1948 г. — Асен Агов, български политик
• 1952 г. — Дейв Евънс, певец и музикант
• 1956 г. — Ричард Къртис, новозеландски сценарист и режисьор
• 1958 г. — Йоав Галант, израелски военен
• 1961 г. — Джон Кастело, американски актьор
• 1967 г. — Алфредо Торес, танцьор и преподавател по латино танци
• 1974 г. — Масаши Кишимото, японски манга създател
• 1974 г. — Сейши Кишимото, японски мангака
• 1978 г. — Иван Динев, български фигурист
• 1978 г. — Ивана Селаков, сръбска певица
• 1979 г. — Моцарт Сантош Батища Джуниър, бразилски футболист
• 1980 г. — Ана Видович, хърватска китаристка
• 1980 г. — Луиш Фабиано, бразилски футболист
• 1981 г. — Емануела, българска поп-фолк певица
• 1983 г. — Бланка Влашич, хърватска лекоатлетка
• 1983 г. — Павел Погребняк, руски футболист
• 1986 г. — Патриция Майр-Ахлайтнер, австрийска тенисистка
• 1988 г. — Адриана Николова, българска шахматистка
Починали
• 397 г. — Свети Мартин от Тур, християнски светец
• 618 г. — Адеодат I, римски папа
• 995 г. — Агапет II, римски папа
• 1226 г. — Луи VIII, крал на Франция
• 1246 г. — Беренгела I Кастилска, кралица на Кастилия
• 1674 г. — Джон Милтън, английски поет
• 1719 г. — Мишел Рол, френски математик
• 1802 г. — Йохан Готлиб Георги, немски медик
• 1871 г. — Чарлз Френсис Хол, американски изследовател
• 1884 г. — Фьодор Де Прерадович, руски офицер
• 1890 г. — Цезар Франк, белгийски композитор
• 1893 г. — Арно Мишел д’Абади, френски изследовател на Африка
• 1902 г. — Петър Гайков, български революционер
• 1908 г. — Фьодор Шмид, руски ботаник
• 1912 г. — Христо Апостолов, български революционер
• 1920 г. — Симеон Русков, български инженер
• 1921 г. — Стоян Антов, български революционер
• 1922 г. — Виктор Покровски, белогвардейски генерал
• 1922 г. — Тома Гоцев, български революционер
• 1929 г. — Пандил Шишков, български революционер
• 1934 г. — Джеймс Болдуин, американски философ
• 1935 г. — Христо Славейков, български политик
• 1940 г. — Артур Вирендел, белгийски инженер
• 1941 г. — Съби Димитров, деец на БКП
• 1945 г. — Анастас Лозанчев, български революционер
• 1945 г. — Аугуст фон Макензен, германски фелдамаршал
• 1948 г. — Борис Неврокопски, български духовник
• 1953 г. — Иван Бунин, руски писател, Нобелов лауреат през 1933 г.
• 1953 г. — Христо Манолов, български композитор
• 1977 г. — Анри Ей, френски психиатър
• 1979 г. — Уилфред Бион, английски психиатър
• 1986 г. — Вячеслав Молотов, съветски политик
• 1988 г. — Йосиф Варненскопреславски, български духовник
• 1995 г. — Димитър Станишев, български учен
• 1998 г. — Жан Маре, френски актьор
• 1998 г. — Томас Манинг, английски биолог
• 1999 г. — Леон Щукел, словенски гимнастик
• 1999 г. — Юрий Малишев, съветски космонавт
• 2009 г. — Виталий Гинзбург, руски физик, Нобелов лауреат
Празници
• Православие – Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден)
• България
• Професионален празник на служителите в полицията (от 1999 г.)
• Ден на Западните покрайнини – Отбелязва се от 1922 г.
• професионален празник на месарите и колбасарите
• Гърция — Празник на село Айтос
• Микронезия — Ден на конституцията
• Турция — Празник на град Люлебургас
инфо: obekti.bg
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.