25 април 1874 г. – Ражда се Гулиелмо Маркони

В Болония се ражда Гулиелмо Маркони – прословутият италиански физик и изобретател, чийто принос в областта на радиотехниката е неизмерим.

Учи в техническо училище в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните вълни получава от италианския физик Аугусто Риги, без да има систематично образование.

През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той присъединява морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 км.

През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 година реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания“, като получава патент за принципа на действие на електровръзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра.

През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3 400 километра. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 г. Маркони построява радиостанция във Уелфлиит, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено известното радиосъобщение между президента на САЩ и краля на Англия.

По-късно Маркони патентова:

• насочена антена (1905 г.),
• сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.),
• рамкова антена (1913 г.) и др.

През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.

През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.

През 1921 година Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.

По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.

Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1154 г. — Мюсюлмански войски, предвождани от Нур ад Дин превземат Дамаск.
•    1699 г. — Състои се сватбата на немския граф Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен и графиня Филипина Хенриета фон Хоенлое-Лангенбург.
•    1719 г. — За първи път е публикуван романът Робинзон Крузо на Даниел Дефо.
•    1792 г. — Франция въвежда гилотината, като средство за смъртно наказание.
•    1826 г. — В Англия е патентован първият автомобил с двигател с вътрешно горене.
•    1859 г. — Започва строителството на Суецкия канал.
•    1898 г. — САЩ обявява война на Испания, в която САЩ придобиват контрол върху испанските колониални острови в Карибско море и Тихия океан.
•    1901 г. — В САЩ (щата Ню Йорк) за първи път в света са въведени регистрационни номера на МПС-та.
•    1902 г. — Тържествено е открита Българската болница в Цариград.
•    1925 г. — В София пристига като Апостолически нунций бъдещият папа Йоан XXIII — Анджело Джузепе Ронкали.
•    1945 г. — Втората световна война: На стотина километра от Берлин става срещата на войските на СССР,Англия и САЩ.
•    1953 г. — Американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик представят в научна статия двойната спирала на ДНК.
•    1961 г. — Американският предприемач Робърт Нойс патентова интегралната схема.
•    1965 г. — Сватоплук Плускал играе последния си футболен мач.
•    1974 г. — Революцията на карамфилите в Португалия предизвиква падането на фашисткия режим, наследен от диктатурата на Антонио ди Оливейра Салазар.
•    1977 г. — Приета е конституцията на Обединена Република Танзания.
•    1980 г. — Британската хеви-метъл група Black Sabbath издава албума Heaven and Hell.
•    1983 г. — Пионер 10 преминава отвъд орбитата на Плутон.
•    1988 г. — Върховеният съд на Народна република България осъжда на смърт чрез разстрел преките участници в Атентата на гара Буново.
•    1989 г. — Джеймс Ричардсън е освободен от затвора във Флорида 21 години, след като погрешно е обвинен в убийството на седемте си деца.
•    2005 г. — България и Румъния подписват Договора за присъединяване към Европейския съюз.
•    2005 г. — При дерайлиране на пътнически влак край Осака (Япония) загиват 107 души.
•    2006 г. — Георги Василев е назначен за старши-треньор на ПФК Нафтекс (Бургас).
•    2007 г. — Президентът Борис Елцин е погребан с църковно опело, което се случва за първи път в Русия след погребението на император Александър III през 1894 година.
•    2012 г. — Украинската певица Руслана издаде 8-ят си студиен албум „Ейфорія“

Родени

•    32 г. — Отон, римски император († 69 г.)
•    1214 г. — Луи IX, крал на Франция († 1270 г.)
•    1284 г. — Едуард II († 1327 г.)
•    1599 г. — Оливър Кромуел, английски държавник († 1658 г.)
•    1767 г. — Никола Удино, френски маршал († 1847 г.)
•    1769 г. — Марк Брюнел, френски изобретател и предприемач († 1849 г.)
•    1849 г. — Феликс Клайн, немски математик († 1925 г.)
•    1863 г. — Арно Холц, немски поет и драматург († 1929 г.)
•    1865 г. — Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.)
•    1883 г. — Семьон Будьони, съветски маршал, герой от Гражданската война († 1973 г.)
•    1885 г. — Лионело Вентури, италиански изкуствовед († 1961)
•    1900 г. — Волфганг Паули, австро-американски физик, Нобелов лауреат († 1958 г.)
•    1903 г. — Андрей Колмогоров, руски математик († 1987 г.)
•    1904 г. — Бочо Илиев, български стопански деятел († 2000 г.)
•    1908 г. — Едуард Мъроу, американски журналист († 1965 г.)
•    1917 г. — Ела Фицджералд, американска джазпевица († 1996 г.)
•    1921 г. — Карел Апел, холандски художник († 2006 г.)
•    1923 г. — Албърт Кинг, американски блус музикант († 1992 г.)
•    1923 г. — Николай Наплатанов, български учен († 1993 г.)
•    1927 г. — Албер Юдерзо, френски аниматор
•    1929 г. — Атанас Натев, български философ († 1998 г.)
•    1930 г. — Димо Заимов, български художник
•    1930 г. — Пол Мазурски, американски актьор
•    1933 г. — Ицхак Финци, български актьор
•    1940 г. — Ал Пачино, американски актьор
•    1941 г. — Бертран Таверние, френски актьор
•    1945 г. — Бьорн Улвеус, шведски музикант (ABBA)
•    1946 г. — Владимир Жириновски, руски политик
•    1946 г. — Талия Шайър, американска актриса
•    1947 г. — Йохан Кройф, холандски футболист и треньор
•    1947 г. — Маргарита Младенова, българска режисьорка
•    1950 г. — Питър Джурасик, американски актьор
•    1952 г. — Кетил Бьорнстад, норвежки пианист
•    1952 г. — Владислав Третяк, съветски хокеен вратар
•    1955 г. — Александър Грушко, руски дипломат
•    1955 г. — Николай Дубаров, български художник
•    1958 г. — Фиш, шотландски певец
•    1962 г. — Петя Дубарова, българска поетеса († 1979 г.)
•    1967 г. — Владко Шаламанов, български футболист
•    1969 г. — Джина Торес, американска актриса
•    1969 г. — Рене Зелуегър, американска актриса
•    1970 г. — Джейсън Лий, американски актьор
•    1976 г. — Тим Дънкан, американски баскетболист
•    1980 г. — Марсио Нуньо, португалски футболист
•    1981 г. — Фелипе Маса, бразилски пилот от Формула 1

Починали

•    68 г. — Марко, първоапостол и християнски светец (* неизв.)
•    1077 г. — Геза I, крал на Унгария (ок. 1040)
•    1472 г. — Леон Батиста Алберти, италиански художник, поет, философ, музикант и архитект (* 1402 г.)
•    1595 г. — Торквато Тасо, италиански поет (* 1544 г.)
•    1744 г. — Андерс Целзий, шведски астроном (* 1701 г.)
•    1840 г. — Симеон Дени Поасон, френски математик и физик (* 1781 г.)
•    1891 г. — Николай Николаевич, велик княз на Русия (* 1831 г.)
•    1892 г. — Анри Дюверие, френски пътешественик и изследовател (* 1840 г.)
•    1911 г. — Емилио Салгари, италиански писател (* 1862 г.)
•    1918 г. — Димитър Светогорски, български морски офицер (* 1895 г.)
•    1928 г. — Пьотър Врангел, руски дворянин, белогвардейски генерал (* 1878 г.)
•    1938 г. — Чарлс Хемлин, американски юрист (* 1861 г.)
•    1943 г. — Владимир Немирович-Данченко, руски театрален режисьор, теоретик и педагог (* 1858 г.)
•    1971 г. — Анастас Дудулов, български скулптор (* 1892 г.)
•    1976 г. — Сър Карол Рийд, английски филмов режисьор (р. 1906 г.)
•    1988 г. — Клифърд Саймък, американски писател (* 1904 г.)
•    1993 г. — Николай Наплатанов, български учен (* 1923 г.)
•    1995 г. — Васил Илиев, български борец (* 1965 г.)
•    1995 г. — Джинджър Роджърс, американска актриса и танцьорка (* 1911 г.)
•    1999 г. — Лорд Киланин, ирландски президент на МОК (* 1914 г.)
•    1999 г. — Майкъл Морис, ирландски спортен функционер (*1914)
•    2002 г. — Георги Робев, български хоров диригент (* 1934 г.)
•    2002 г. – Лефт Ай (Left Eye), американска рапърка и певица (*1971)
•    2010 г. — Алън Силитоу, английски поет и белетрист (* 1928 г.)
•    2013 г. — Петър Гюзелев, китарист на „Щурците“ (* 1945 г.)

Празници

•    Австралия, Нова Зеландия, Науру, Соломонови острови, Тонга и Западна Самоа — Празник на обединените въоръжени сили АНЗАК (в чест на участието на АНЗАК в Първата световна война)
•    Германия — Ден на жената
•    Египет — Ден на Освобождението на Синайския полуостров
•    Италия — Празник на свободата (по повод края на Втората световна война)
•    Казахстан — Ден на Казахстан по футбол (от 2002 г., когато страната стана член на УЕФА)
•    Португалия — Революция на карамфилите (национален празник)
•    Фарьорски острови и Свазиленд — Ден на националния флаг

инфо: obekti.bg

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook  тук