Студеното лято на 1816 г.: Как промените на времето повлияха на световната история

Всяка година отрицателното въздействие на човека върху климата става все по-очевидно. Катастрофално топене на ледници, наводнения, горски пожари и много други негативни явления – това е цената, платена за консуматорското отношението към планетата. И тя е в състояние брутално да си отмъсти и 1816 г. е нагледен пример за това. Урокът, тогава незаслужен още от човечеството, трябва да ни накара да се замислим.

В цялата история на метеорологичните наблюдения, 1816 г. била най-необичайната. Не напразно се нарича „Година без лято”. Европа и Северна Америка станали жертва на силно понижение на средната годишна температура, което всъщност продължи не една година, а три, и оказа сериозно влияние върху човечеството.

Санкт Петербург, 1819г

Застудяването било предшествано от друго природно бедствие. През 1815 г. започнало изригването на вулкана Тамбора, на индонезийския остров Сумбава. Това бил най-сериозният подобен катаклизъм в историята на човечеството. Изригването започнало с експлозия, която се чула на над 2600 км от острова. Количеството вулканична пепел и пара било такова, че в радиус от 600 км от вулкана имало пълен мрак за три дни.

Изригването на вулкана Тамбора. Художник Роб Ууд

На брега на островите в Индонезия ударило четириметрово цунами, донесло смърт и унищожение. Според най-приблизителни оценки, самото изригване и последиците от него стрували живота на 71 хиляди жители на архипелага. Но това далеч не било всичко…

Огромното количество пепел, която се издигнала в атмосферата, предизвикало ефекта на вулканична зима в Северното полукълбо, която през следващите три години отнела още стотици хиляди животи в различни части на света. Накратко казано, през 1816 г. дългоочакваното лято в Северното полукълбо просто не дошло.

Изригването в Тамбора довело до намаляване на средната годишна температура на въздуха с 2,5 градуса. Изглежда малко, но последствията били ужасяващи. Заради студа през март пролетта не дошла и температурата в Европа и Америка останала зимна.

Лед на Темза в Лондон. 1816 г.

Юни и юли, в по-голямата част от Европа били белязани от студ, който в някои страни, например в Германия, бил придружен от силни бури, дъждове и градушка. Рейн прелял и наводнил огромни територии, а Швейцария няколко пъти през лятото била покрита от снеговалеж. Приблизително същите събития са се случили в Северна Америка, от Аляска до Панамския провлак.

За три години Северното полукълбо забравило лятната топлина, което довело до лоша реколта и глад. В края на лятото на 1816 г. цените на зърното започнали да се повишават, а до лятото на 1818 г. те се покачили повече от 10 пъти. Руската империя имала относителен късмет в това отношение, защото заради своята обширност не била толкова засегната. Но и там пшеницата и ръжта не достигали.

Лятото в Антверпен, 1816 г.

За Европа, която все още не била възстановена напълно от наполеоновите войни, бедствието било твърде голямо изпитание. В много страни на фона на глада, избухнали епидемии от коремен тиф и холера. На места възмущението на народните масите надхвърлило обичайните бунтове и се превърнабо в погроми и открити грабежи на складове и магазини.

В Швейцария ситуацията била толкова разгорещена, че властите трябвало да наложат извънредно положение и полицейски час. В една от най-проспериращите страни в Европа, хората се убивали взаимно за храна и плячкосване. В Ирландия, за три години почти 100 000 души починали от глад и болести.

Лятото на 1816 г. в американския Вермонт. Художник Грег Харлин

Надявайки се да избягат от глада и размириците, десетки хиляди европейци напуснали домовете си и избягаха през океана към Америка. Те не знаеле, че там ги очакват почти същите проблеми.

„Годината без лято“ докоснала и Азия. През 1816 г., в Индийска Бенгалия започнала жестока епидемия от холера. Пред болестта били безпомощни не само местните жители, но и колониалните войски. Загинала почти една трета от британската армия, разположена в южните и централните щати на Индия.

Николай I по време на холевия бунт на площад „Сеная“

Избухването на епидемията, продължило много години и обхванала съседни и дори много далечни страни. В годините 1830-1831 г. холерата достигнала до европейската част на Русия и убивала хора, без да прави разлика от кои съсловия са. Според официалната статистика, 200 хиляди жители на империята са загинали, но вероятно цифрите са по-големи.

Александър Сергеевич Пушкин преживял най-опасния период на епидемията в имението си Болдино. Това било и най-продуктивният период от творчеството на поета. Творбата му”Болдинска есен” е свързана с това глобално бедствие. В Европа катаклизмът, свързан със студ, глад и болести, също оживило творчеството на интелигенцията.

“Франкенщайн”, на Мери Шели

Мери Шели, лорд Байрън и Джон Полидори прекарали студеното лято на 1816 г. във вила близо до Женевското езеро, където заради лошо време и размириците били принудени да седят затворени. В този период се родил сюжетът на романа „Франкенщайн”, „Съвременният Прометей” от Шели и романът „Вампир“ от Полидори. Последната творба дава началото на цяла ера на вампири в литературата и вдъхновила Брам Стокър да създаде своя Дракула. Но това било единственият положителен момент от тригодишните бедствия.

Гъстонаселеният Китай бил един от първите, които усетили последиците от бедствието. Студът унищожил оризовите култури, което обрекло населението на глад, болести и войни. Хората започнали масово да умират от недохранване и епидемии. “Опиумни войни” избухнали, причинени от прехода на местното земеделие, от отглеждане на ориз към по-малко претенциозния опиумен мак.

Китай, ставайки глобален доставчик на опиум, бил атакуван от Британската империя, към която по-късно се присъединила и Франция. Опиумните войни продължили до 1860 г. и отнели стотици хиляди животи. Така изригването на индонезийския вулкан продължило да убива хората дори и след половин век.

Дългогодишните бедствия, дали тласък на учени и изобретатели. Много велики умове от деветнадесети век гледали напред, за да се избегне повторение на нещастието.

Химикът Юстис фон Либиг, който почти станал жертва на глада през детството си в Дармщат, посветил живота си на изучаването на растителното хранене и създал първите минерални торове. Катаклизмът се отразил и на технологичния прогрес. Масовата гладна смърт на европейските коне, довела до идеята на барон Карл фон Дрес, който през 1817 г. за първи път патентовал велосипеда.

Напълно очевидно е, че в наши дни последиците от масовото захлаждане или затопляне ще бъдат по-катастрофални, тъй като те ще се отличават с мащаб и необратимост. Вече започваме да страдаме, заради отношението си към нашата планета и дано скоро не ни изправи пред някое голямо изпитание.

инфо: iskamdaznam.com

Вижте още:

25те най-екстремни климата и места на света

Най-опустошителните вулкани в историята

Спираща дъха снимка показва как изглежда изригване на вулкан от космоса

Климатичната война

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook