Свръхестествени същества. Вурдалаци (част 1)

Вурдалаци

Вурдалаците са едни от най-отблъскващите свръхестествени създания – те са по-уродливи и от демоните, с които често ги отъждествяват и са заели трайно място в древните митове, легенди и предания.

Според лингвистите думата „ghoul“ (вурдалак) е произлязла от арабското „ghul„. Смятало се е, че тези кошмарни твари обитават тъмните, затънтени места и жарките каменисти пустини. Денем те се криели в бърлогите си, а нощем изпълзявали навън и обикаляли в търсене на плячка. Преданията на Изтока свидетелстват, че любимите им лакомства били малките дечица и … разложените трупове. В традиционната западна литература има много описания на случаи, в които вурдалаците се прокрадват нощем в гробищата, разравят гробовете и изяждат телата на мъртвите.

„На картината бе изобразено гробище, където са насядали в кръг отвратителни песоподобни същества, обучаващи малко дете да се храни като тях…“

                                                                                                          Х. Ф. Лъвкрафт, „Моделът на Пикман“

Не си мислете обаче, че вурдалаците изглеждат неизменно по този начин – с космати, прегърбени тела, остри зъби и зловещи муцуни. Понякога те могат да приемат човешки облик и дори да демонстрират перфектно владеене на светски маниери. Както свидетелства една история, написана през петнадесети век, в Багдат живеел стар търговец, който имал един-единствен син. Синът се наричал Абдул Хасан и баща му завещал цялото си състояние. Само едно нещо притеснявало богатия търговец – синът му не бил женен, а той искал да има кой да се грижи за младежа, ето защо решил да го задоми. В крайна сметка бащата избрал за булка дъщерята на един свой приятел, също търговец. Разказал той за намеренията си на Абдул Хасан и му показал портрета на бъдещата му съпруга. Той изобщо не останал очарован от избора на баща си – девойката не само, чче не била първа красавица, напротив, дори била доста грозновата. Тъй като се боял да се опълчи открито на бащината си воля, помолил за малко време, през което да помисли. Една вечер потъналият в тежки размишления Абдул Хасан излязъл да се поразходи из покрайнините на селището. Изведнъж от близката горичка се дочуло женско пеене – това било най-прекрасното нещо, което младия човек бил чувал през живота си. Той пристъпил напред и пред взора му се показала малка къщичка с обвито от лозница балконче, където стояла невиждана хубавица. Момчето се влюбило от пръв поглед в нея. На следващия ден той отново отишъл на същото място, за да се наслади на прекрасния глас и изкушителната външност на непознатата. От минувачи Абдул Хасан научил, че девойката е на 17 години, че не е сгодена за никого и че е добре възпитана. Името и било Надила, а баща и живеел доста бедно и едва свързвал двата края. Това естествено нямало да се понрави на богатия търговец, но момчето било толкова влюбено, че решило да си опита късмета. Ето защо се прибрал вкъщи и признал на баща си, че не иска да се жени за грозната дъщеря на търговеца, защото има друга на сърцето – красиво момиче, живеещо в малка къщичка в гората.

прочетете част 2