Сирма войвода – успешно заблудила четата си, че е мъж

Легендите за български жени-героини не са една и две. Една от впечатляващите дами от българската хайдушка история е Сирма Кръстева или по-известна като Сирма войвода.

Родена е през 1776 г. в с. Тресонче, Дебърско. Баща ѝ, Стрезо Дичов, бил прочут живописец и резбар. Ангелина и Стрезо Дичови кръстили дъщеря си Сирма, в превод от гръцки означавало „магия“, а в български диалекти се употребява със значението „сърп“. Каквото и да се вземе предвид, името пасвало идеално на характера на младата дама.

Сирма не понесла факта, че най-добрата ѝ приятелка Ружа е похитена, заедно с още няколко момичета, от турски богаташ в района. През 1794 г. борбената девойка събрала малък хайдушки отряд и „хванала гората“.

Повече от 20 години Сирма войвода защитавала геройски населението на Македонския край и по-конкретно в Дебърско, Кичевско, Крушевско и около Прилеп от своеволията на албанските разбойници през 18 век. Хайдушката чета обитавала предимно Шар планина и разклоненията Бабин трап, Стогово, Барбура, Кърчин.

Сирма Войвода успява да унищожи един от най-страшните потисници в района – Амза бей. В сражението тя получава тежки наранявания. До възстановяването ѝ за нея се грижил изцяло Вълко Спиров – байрактар на четата.

Колкото и странно да изглежда, Сирма е предвождала своя хайдушки отряд без никой от членовете му да заподозре, че войводата им не е мъж, а жена. Легендата за Сирма войвода застъпва подробно точно този факт –тя умело се правела на мъж и затова успяла да предвожда дълго време хайдушката чета.

Легендата разказва, че мъжете от четата не желаели да ги предвожда жена. Когато осъзнали, че войводата им не е мъж, те се ядосали и настояли Сирма да предаде лидерския пост. Тази ситуация е възпята и в хайдушките народни песни.

Историята не може да каже колко време Сирма войвода е била начело на своя хайдушки отряд. От допълнението на Димитър Миладинов в сборника на Братя Миладинови четем следното: „момците, кои тая водеше, я узнаха како девойка кога йе се скинаха (свалиха) петлиците от гръдите…”.

Сирма войвода овладяла ситуацията и не се поддала на емоцията. Тя предложила на хайдутите от своята чета да направят своя избор на нов войвода като всички бъдат подложени на различни изпитания. Най-добрият трябвало да заеме лидерския пост. Започнали изпитанията и всеки път изборът падал върху нея самата. Една от задачите била точна стрелба и единствено Сирма войвода успявала да уцели пръстен, завързан на отдалечено дърво.

Сред другите трудни задачи влизало и състезание по далечно хвърляне на камък, което пак спечелила предводителката Сирма. На практика, било непосилно хайдутите от четата да я победят. Така седемдесетте човека, които според легендата борбената мома водела през горите, единодушно приели тя да остане техен войвода.

След няколко години опасен хайдушки живот из горите на Шар планина, през 1818 г. Сирма войвода се установява в гр. Прилеп, където се оженила за байрактаря на четата Вълко Спиров. Тя така и не се върнала повече в гората, за да продължи опасния хайдушкия живот. Бившата хайдутка станала примерна съпруга, колкото и невероятно да звучи това. Димитър Миладинов с възхита разказва и за други забележителни нейни качества. Тя можела за един ден да измине разстоянието от Крушево до Прилеп и обратно!

Димитър Миладинов се среща със Сирма Кръстева през 1856-57 година. В сведения под песента той разказва за срещата си с вече възрастната войвода: „Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп и от нейната уста чухме за младостта ѝ. В одаята ѝ под възглавница държеше кобурите пълни и саби, обвесени на зида, висяха над нея“. В сборника си „Български народни песни“ песента за Сирма Войвода е записана под номер 212, в раздела Хайдутски песни.

Съдбата, обаче, решила да я удари на стари години. Сирма била убита от турци, докато през 1864 година пътувала от Прилеп за Варош. В Музея на македонската борба в Скопие е изложена нейна восъчна фигура. Нейната по-голяма сестра е Боряна войвода.

източник: iskamdaznam.com

Вижте още:

Чернобилските „бабушки“ – жените, които отказаха да напуснат радиоактивната зона

Как са изглеждали жените в София преди близо 100 години (СНИМКИ)

Вижте кои са Дахомейските амазонки – най-зловещите жени в историята

Българските амазонки – легендарната кралица Куна и нейните жени-воини

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook