Луната може да се превърне във враг на Земята

 

л20-километровото парче скала със звучното име S/2004 N 1 се превърна в четиринадесетия идентифициран спътник, намиращ се в орбитата на гигантската планета Нептун. Същевременно дебатът относно това колко спътници притежава Земята, продължава. Разбира се, никой не поставя под въпрос самата Луна, пише Discovery.

Този красив обект е видян от почти всяко едно човешко същество, раждало се на тази планета. Често мистичната визия на Луната е вдъхновявала творци и музиканти векове наред. Без нея нашата планета и животът на нея щеше да е доста по-различен.

Ако живеете в близост до някое крайбрежие, със сигурност сте запознати с един от най-видимите ефекти, които Луната оказва върху живота ни – приливите. Всички обекти упражняват гравитационно притегляне към останалите и именно силата на гравитацията на Земята задържа спътника в орбитата на планетата.

Луната също упражнява гравитационно притегляне спрямо Земята и съответно предизвиква регулярните спадове и покачвания на нивата на океаните. Най-високият прилив, регистриран някога на Земята, е в залива Фънди в Канада – цели 16.2 метра.

Нещо повече – не само водата се засяга от приливната сила. Земната повърхност също се притегля и разкривява/издува мъничко.

Би било съвсем резонно да достигнем до заключението, че този ефект се случва точно в линията между двата обекта – Земята и Луната. Вследствие на ротацията на планетата и съпротивата, която повърхността оказва, тази „издутина“ се получава малко преди спътника ни да мине над тази точка от Земята. Гравитационното привличане от това малко, но допълнително увеличение на повърхността, оказва малко по-силен ефект върху орбитата на Луната и я ускорява. Както знаем от законите на Кеплер за движението, когато орбитата на даден се ускори, неговата орбитална височина ще се увеличи. В този случай Луната се оттегля от нас с 3.78 см на година. В допълнение към всичко това, спътникът ни оказва миниатюрно гравитационно притегляне спрямо „издутината“ и тъй като се намира малко преди нея, забавя ротацията на Земята с около 4 часа на всеки 1 млрд. години.

Фактът, че един ден дните ще станат по-дълги, не е повод за радост, тъй като постоянната „война“ на гравитационно привличане между Земята и Луната може да има опустошителен ефект след няколко милиарда години.
Нашата планета е като гигантска чиния, въртяща се на пръчката на някой циркаджия. Ако започне да се върти по-бавно, ще започне да се клатушка и в края на краищата ще падне. Наистина, това е доста абстрактна аналогия, но ако ротацията на Земята все пак се забави, то нейното естествено поклащане ще стане по-екстремно.

Това от своя страна ще доведе до доста по-екстремно накланяне на полярните оси и ще предизвика изключително екстремни сезони.

Много е вероятно хората да преживеят подобно събитие, тъй като до този момент винаги сме могли да се адаптираме бързо и дори да прибегнем до помощта на технологиите. Екосистемата на планетата обаче може и да не успее да еволюира навреме и ще бъде победена от изключително горещите лета и мразовитите зими.

И така – следващият път, когато се разхождате по брега на морето или гледате към Луната, имайте предвид, че Земята и нейния спътник са в прекрасни взаимоотношения. Поне засега. След един милиард години обаче (ако не сме се унищожили сами дотогава) този красив обект, озаряващ нощното небе, може и да се превърне в нашия най-голям враг.

инфо: http://www.obekti.bg/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

 

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.