Масов гроб на деца в септична яма откриха в Ирландия

Телата на 800 отдавна мъртви бебета бяха намерени в септична яма на бивш ирландски дом за неомъжени майки, пише вестник „Вашингтон поуст“.

В Западна Ирландия, където основните пейзажи са на тучни зелени поля и руините на древни замъци се намира и двуметрова каменна стена, която някога е заграждала място, наречено „Дома“. Между 1925 и 1961 г., хиляди „пропаднали жени“ и техните „нелегитимни“ деца са минали през тази институция, управлявана от монахините от болницата Бон Секур в град Туъм.

Много жени отивали в Дома, за да платят цената за тяхната извън брачна бременност, а след това напускали мястото, за да работят и живеят в други части на Ирландия и извън нея. Някои от техните деца обаче нямали щастливо бъдеще.

Повече от пет десетилетия след като този дом е затворен и унищожен на негово място започва строителството на жилищен комплекс.

Вестник „Вашингтон поуст“ разкрива какво се е случило с близо 800 от онези изоставени деца. Телата им са били открити струпани в огромна септична яма в задната част на срутена постройка – забравени, без надгробни плочи, без ковчези.

„Костите са все още там“, заявява местният историк Катрин Корлес, която е разкрила произхода на масовия гроб след дълго ровене из стари документи. „Децата, които са загинали в дома – това са те.“

Историчката се задълбочила в разследването си за Дома, който местните искали да забравят, когато започнала да пише книга за историята на областта. Докато разпитвала, чула история за малко гробище в близост до мястото където някога се намирала институцията и това събудило любопитството й. Колко ли деца са били заровени там? Тя решила да се зарови в местните архиви, за да отговори на въпросите си. Проверката била потресаваща. В регистрите фигурирали около 800 деца.

Корлес продължила разследването си и открила, че през 1995 г. група момчета открили масовия гроб докато играели. Под напукания асфалт се виждали кости и черепи.

Според местните хора, броят на телата в масовия гроб, които най-вероятно скоро ще бъде изцяло разкопан, може да има много повече от 800 трупа. „Бог знае кой друг е в онзи гроб“, каза анонимен източник пред в. „Дейли мейл“. „Този гроб лежи там в продължение на десетки години и никой не знае общия брой на телата там долу.“

Мрачната тайна, излязла наяве, понастоящем се разследват от полицията. Тя дава поглед към едно особено тъмно време за неомъжените бременни жени в Ирландия, където обществените и религиозните порядки ги заклеймяват.

Без средства, за да се издържат сами, жените идвали в Дома, за да решат проблемите си. „Когато техните дъщери забременявали те били отлъчвани напълно“, разказва Корлес. „Семействата се страхували, че съседите ще разберат за този грях, защото да се забременее без брак е най-лошото нещо на Земята. Това е било най-страшното престъпление, което една жена може да извърши, въпреки че много от жените са забременявали след изнасилване“, обяснява още историчката.

Според документите, на които Корлес се е натъкнала, много от децата умирали от недохранване и лоши грижи, а други от различни болести, като морбили, пневмония или туберкулоза.

Детската смъртност в Дома била удивително висока. Според доклад само в интервала между 1943 и 1946 г. в дома са починали около 300 деца.“Ако се заровите в документите, ще видите, че там са умирали поне по две деца седмично, но не това е което полицията иска да си обясни, а как децата са попаднали в септичната яма“, обяснява историчката и допълва: „Те все пак са можели да ги погребат в малки ковчези нали?“

Катрин Корлес решила да задълбае в историята и разпитала местните хора, които си спомняли времето, когато Домът за изоставени деца съществувал.

„Мнозина от местните хора си спомняха децата от дома. Едно от ужасните неща, които чух беше, че ако децата не бъдат осиновени до възраст преди да тръгнат на училище те умирали“, обяснява пред изданието Корлес и допълва, че в доклад на ирландското здравно министерство от 1944 г. децата, живеещи в Дома са били описани като „изтощени“, „с изпъкнали кореми“, „крехки“ и с „плът висяща свободно върху крайниците им“.

В доклада са записани 271 деца и 61 самотни майки, които през тази година пребивавали в Дома. Това са общо 333 души в сграда, която има капацитет 243.

Да живееш и да умреш в срам и мълчание, в институция, която не се грижи за теб е обида не само към Ирландия, но и към Бог, коментира ирландският вестник „Айриш централ“.

Историята обаче излиза наяве и е разбунила духовете в цяла Ирландия. Сега, когато ужасяващата епоха на срама и мълчанието най-накрая е забравена, ни остава да попитаме какво се е случило тогава, пише още изданието.

инфо: http://fakti.bg/

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook