Проклятието на гробището „Блек Хоуп“

Гробището „Блек Хоуп“

Ако нечии дом бъде построен върху стари гробища, може да бъде прокълнат.

През 1980 година Сам и Джудит Хейни се преместили в западния край на луксозен квартал в Хюстън, Тексас. Сам го описва, като мечтаният дом:

„Бяхме много щастливи, когато купихме къщата в Нюпорт, това беше мястото, което винаги сме търсили и планирахме да живеем там дълги години“.

Но щастието на семейство Хейни било помрачено от една зловеща тайна и скоро животът им се превърнал в истински кошмар. Сам казва, че всичко започнало, когато на прага им се появил стар човек със зловещо предупреждение:

„Възрастния мъж ми каза, че иска да ни сподели някои неща свързани с това място. Неща, за които може би не знаем. Накара ме да го последвам, стигнахме до басейна, който копаехме в задния двор, той го посочи и каза, че точно на това място някога е имало гробове. Аз наистина не знаех как да реагирам на чутото, помислих си, че може би си прави майтап, но не разбирах как някой би могъл да се шегува с подобно нещо.“

Сам решил да провери дали твърденията на стария човек са верни и извикал багер, който да разкопае задния двор. Не след дълго ударили нещо в земята.

„В този момент спряхме копаенето с багера и продължихме с лопати. Натъкнахме се на дъски. Когато отместихме първата, отдолу се видяха кости. Не ми отне много време да се убедя, че това са човешки останки.“

Сам веднага повикал шерифа. Били открити около 25 фрагмента от скелет, които били толкова стари, че при допир се разпадали.

Открили и втори ковчег. На показалеца на скелета имало две брачни халки.

Джудит Хейни била покрусена от откритието:

„Хората, които се занимаваха с есхумацията ми показаха халките и аз се почувствах отвратително от това, че сме осквернили гроба на някого.“

Семейство Хейни решили да разберат чии останки лежат в задния им двор. Търсенето ги довело до човек на име Джаспър Нортън. Той им разказал, че техният дом, заедно с още няколко други, са били построени върху старо афро-американско гробище, което се е казвало „Блек Хоуп“ ( Черна Надежда). Тук били погребани предимно роби и бедняци. Последният гроб бил изкопан през 1939 година.  Телата, които били открити в задния двор били на Хейни Бети и Чарли Томас. Те били загинали през 1930 години и в крайна сметка техните гробове били забравени.

Семейство Хейни препогребали намерените тела

Семейство Хейни взели единодушното решение да препогребат останките на телата, надявайки се, че така душите им ще почиват в мир. Тогава започнали да се случват странни неща.

Джудит разказва, че една нощ часовникът в стаята започнал да свети в синьо. Проверила го и се оказало, че изобщо не е включен. Това било само началото на странните събития, които започнали да се случват в тяхната къща. На другия ден Сам бил нощна смяна и Джудит останала сама.

„Чук как плъзгащата се стъклена врата се отваря сама. Помислих си, че си внушавам или си губя ума. Легнах си да спя, а на другата сутрин отидох до гардероба, за да обуя червените си обувки. Нямаше ги и не успях да ги намеря никъде.“

Сам също разказва:

„Аз също потърсих обувките и проверих на всички места, където биха могли да бъдат. И двамата търсехме, но просто не можехме да ги намерим. Каква беше изненадата ни, когато ги открихме положени върху единия от гробовете. В последствие разбрахме, че на този ден Бети Томас е имала рожден ден. Сякаш Чарли е искал да и направи подарък и е занесъл и положил обувките върху гроба и.“

Но семейство Хейни съвсем не били единствените, при които започнали да се случват необясними събития. Много от техните съседи се оплакали, че крановете на мивките се пускат сами, светлините се включват и изключват, чували се и странни звуци.

Подобно на семейство Хейни, Бен и Жан Уилямс също смятали ,че най-накрая са попаднали на къщата-мечта. Жан обаче бързо усетила, че мястото е обитавано от зли сили.

„Когато се преместихме тук всичко се промени. Опитах се да отглеждам цветя, но те просто умираха, без значение колко се грижех за тях. Постоянно имах странното предчувствие, че ще се случи нещо лошо.“

Скоро усетили, че идеалният им на пръв поглед дом е нападнат от заплашително невидимо присъствие. Започнали да се появяват странни, неприятни миризми, идващи сякаш от нищото.

„Въпреки, че беше в разгара на лятото, понякога в къщата ставаше много студено. Непрекъснато имахме чувството, че не сме сами и някой ни гледа. Чуваха се странни шепоти. Сякаш имаше дух, който искаше да ни сподели нещо, да знаем за неговото присъствие. Сигурен съм, че всичко това се случи, защото къщата беше построена върху гробище. Ние нямаше да бъдем оставена намира, докато не се махнехме от там.“

Бен казва, че той и Жан обсъди какво да правят по-нататък:

„Решихме да поговорим. Жан каза: „Какво можем да направим? Да напуснем къщата? Нямаме достатъчно пари, за да си купим друга“. Аз и отвърнах, че винаги сме били бойци, ще останем и  ще се борим докрай с невидимото присъствие и ще го победим.

Съвсем скоро Бен получил своят истински шанс да се изправи срещу призраците.

„Около полунощ се прибрах от работа. Отидох в кухнята, отворих вратата на хладилника и тогава забелязах две призрачни фигури. Те тръгнаха към жена ми. Втурнах се към тях и когато ги доближих усетих в тялото си лепкава студенина. Така внезапно, както се бяха появили фигурите изчезнаха.“

Джудит Хейни също разказва, че се е чувствала нещастна и уплашена в новият им дом и плачела непрекъснато. Семейството решило решило да потърси правата си в съда. Завели дело срещу строителната фирма, която скрила факта,че част от новия квартал е построен върху гробище.  Сам и Джудит искали  да им бъдат изплатени $ 142,000 за причинения психически тормоз. За тяхно нещастие съдът оправдал фирмата, а семейство Хейни трябвало да заплатят $ 50,000 за съдебни разноски.

В крайна сметка те изгубили делото, парите си и къщата.

Семейство Уилямс също искали да потърсят правата си в съда, но им казали, че трябва да имат неуспоримо доказателство, че домът им е построен върху гробище.

„Това беше последната капка. Искаха тяло? Щях да им покажа едно тяло. Рехиш да копая из двора си и бях убедена, че ще се натъкна на гроб.“

Но скоро след като започнала да копае, Жан се почувствала зле. Отишла да си легне, а голямата и дъщеря Тина продължила с работата, но също и прилошало.

Жан разказва:

„Тина влезе в къщата, каза, че не се чувства добре и легна на дивана. Уплаших се, защото тя ми каза – „Мамо, грижи се добре за всички“. Изглеждаше много уплашена. Веднага извиках линейка, като междувременно Тина започна да губи съзнание.“

Оказва се, че Тина е получила масиран инфаркт. Два дни по-късно тя умира. Жан обвинява себе си за станалото:

„Осъзнавам, че осквернихме гроб и си платихме за това. Казах на Бен – „Трябва да се измъкнем от тук. Няма значение какво ще загубим.“ И знаех, че ако той ми откаже, аз ще си тръгна сама. Бях победена, не можех да се боря повече.“

Семейство Уилямс се преселили в Монтана. Днес те са щастливо семейство, което не е измъчвано от тайнствени звуци и ужасяващи видения, макар, че никога няма да забравят трагедията, която са преживели.

Никой от настоящите жители на квартала не се е оплакал от паранормална дейност или странни събития.