Първата цивилизация е била по нашите земи
Най-старото земеделие в Европа; най-ранната каменна архитектура на Стария континент; най-ранната металургия на медта и златото; най-древната в Европа солодобивна индустрия; най-старото в света обработено злато; най-ранният добив и обработката на полускъпоценни минерали; първата писменост, предшестваща с около 2000 години другите системи за писане; първите в света стандартни единици за измерване; най-ранните в Европа центрове от градски тип с развита жилищна и обществена архитектура; първите портрети – реалистични човешки изображения с индивидуални черти. Най-старата човешка цивилизация се е зародила преди повече от 8 хилядолетия в района около Черно море и долното течение на Дунав и е процъфтявала по нашите земи.
Изложбата „Познанието на най-древната цивилизация“, посветена на постиженията й, можете да видите до 15 юни в галерия „Credo Bonum“ в София (ул. „Славянска“ 2). В експозицията са включени знакови археологически находки, открити на територията на днешна България, които илюстрират как зората на световното познание е свързана с нашите земи. И повдигат въпроса каква е съдбата на тази цивилизация.
На изложбата могат да се видят находки от археологически обекти, доказващи, че по нашите земи за първи път в Европа се е развивала произвеждащата икономика – земеделие и скотовъдство.
„Езерният град“ в Дуранкулашкото езеро – първата каменна архитектура в Европа
Къснонеолитното селище на остров в Дуранкулашкото езеро е от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. Основано е от първите земеделци в Европа. Пластовете на възникналата по-късно селищна могила, единствената обитавана през цялото V хилядолетие пр. Хр. (каменно-медната епоха) в Южна Добруджа, илюстрират живота по времето на една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, която достигнала своя апогей с културата Варна. Най-старата каменна архитектура на нашия континент е открита именно тук. Проучените къщи имали внушителна и за днешните представи за дом площ от 150 до 170 кв. м. Ориентирани по посоките на света, те оформяли и най-древните улици в Европа. Тук е изследван и най-големият праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от късния неолит (5300-5250 г. пр. Хр.) до края на енеолита (4150-4100 г. пр. Хр.).
Провадия – първата солодобивна индустрия
Праисторическата селищна могила Провадия е най-ранният регистриран в Европа солодобивен център и най-ранното укрепено с каменни стени, бастиони и ров селище. Добивът на сол започва там още около 5400 г. пр.Хр. (в късния неолит), а след средата на следващото пето хилядолетия придобива мащаби, които днес бихме определили като индустриални. Солта – „бялото злато“, била защитена от най-древното каменно укрепление, откривано досега в Европа. Цялата произведена сол била изнасяна на много далечни разстояние, а срещу нея били получавани луксозни изделия и злато. Част от златото във Варненския некропол е купено точно с тази „бяла валута“. (За праисторическата солница в Провадия и за времето, когато солта е била по-скъпа от злато, ви разказахме в брой 2 от 2009 г. на Списание 8.)
Варненският некропол – първото обработено злато в света
Откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 г. е една от най-големите археологически сензации на ХХ в., която предизвиква революция в дотогавашните представи за появата и развитието на най-ранните цивилизации.
Количеството злато, намерено във Варненския некропол, не само надвишава като брой и тегло, взети заедно, всичкото праисторическо злато от същата епоха, намерено по света, но е и най-старото технологично обработено злато в света.
Сред откритите предмети има такива, които показват изключителни познания в областта на математиката и астрономията, използването на еталони на числова, ъглова и линейна метрика и за хармонично съответствие.
Първите рудари
Първите метали, употребявани от човека, са мед и злато. А първата и най-активна зона в света, в която се добивало голямо количество мед, разпространявано в обширния Балкано- Карпатски ареал, възникнала през 5-то хилядолетие пр. Хр (епохата на халколита). През втората половина на халколита мед е била добивана от около 60 рудника на българска територия и от находища в съседните земи. Едно от най-значимите е в местността Ай бунар на 8 км северозападно от Стара Загора. Изчисленията на изследователите сочат, че в добива на медна руда там са били ангажирани над 3000 мъже.
Първите бижутери
Находки от ключови археологически обекти свидетелстват, че в древните български земи през неолитната и енеолитната епоха (края на VII – края на V хил. пр. Хр.) се е развил най-ранният в света добив и масово и целенасочено обработване на ювелирни минерали.
Откриваните в праисторическите некрополи предмети, предимно накити и амулети, били изработвани от нефрит, жадеит, гагат (декоративни черни въглища) малахит, бледозелен антигоритов серпентинит, карнеол, тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и др.
Времето на най-древната цивилизация било и период на създаването на най-ранните бижутерийни стандарти. Нефритът, обработван от ранния неолит до края на халколите е повод да се говори за Балканска „нефритова култура“. От него се изработвали тесли, разпределители, игли и зооморфни амулети. Тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и други минерали били не само добивани в Източните Родопи. Праисторическите халколитни селища Орлово и Върхари били свързани с първото за Европа масово производство на мъниста от ювелирни минерали.
Дунавската писменост – най-древната в света
Дунавска – така изследователите наричат най-старата писменост в света. Тя предшества с около 2 хилядолетия другите системи за писане и е с висока степен на логична и абстрактна мисъл, геометричен подход в изразяването на мислите. Сред най-популярните, знакови образци на тази писменост са известната плочка от Градешница от края на неолитната епоха, печатът от Караново, табличките от с. Татария в днешна Румъния и др.
Тази писменост възникнала в естествената среда на едно развито със свои знания и идеология общество, което наред с иновациите в областта на металургията, стандартите, градоустройството, архитектурата и други направило и този цивилизационен принос. Най-ранните й паметници се отнасят към VІ хилядолетие пр.Хр.
Оригиналните форми на най-древната – Дунавска писменост, се развили от по-ранните декоративни мотиви. Те били нанасяни върху предмети със символичен характер. Постепенно тази писменост се разпространила на северозапад до Голямата Унгарска равнина, на запад до Адриатика, на юг към Македония и Тесалия, на изток- към Украйна. Процъфтявала до края на ІV хилядолетие пр. Хр.
Много изтъкнати изследователи са се занимавали с Дунавската писменост. Те предполагат, че сложните комбинации от прости геометрични единици върху глинените таблички вероятно изразявали вече абстрактни мисли, чувства, митове, а може би дори и представи за преходността. Има предположения, че изчезването на най-древната писменост е повлияла при формирането на по-късните писмености на древния свят, появили се в долината на Нил и Близкия Изток около 2 хилядолетия по-късно.
Краят на най-древната цивилизация и Черноморският потоп
Краят на най-древната цивилизация от нашите земи се свързва с изчерпването на възможностите за по-нататъшен икономически растеж на тогавашното общество и с появата на ново население. Но и с дълбоки климатични промени и природни катаклизми от края на 5-то хилядолетие пр.Хр. Черно море, което дотогава било сладководно езеро, било препълнено от нахлуващите води на Средиземно море, скъсали сухоземната преграда на Босфора. Нивото му се покачвало стремглаво и прогонило обитателите на бреговете му далеч навътре в сушата.
Дали тези факти са свързани с легендата за всемирния потоп? Тръгнала ли е тя от нашите земи, за да я открием в по-късни времена в шумерския епос за Гилгамеш, а после и в библейския разказ за потопа? Отговорите и на тези въпроси могат да се потърсят на изложбата.
Изложбата в галерия Credo Bonum не случайно се открива в навечерието на 24 май. „Идеята е да се проследи колко древни са корените на писмеността. Първата е Дунавската от петото хилядолетие преди Христа, появила се в разцвета на първата човешка цивилизация, в контекста на високи достижения на технологиите, високо развито знание и абстрактното мислене. Целта ни беше с изложбата да се допринесе и за популяризирането на постиженията на българските учени, чрез които древното познание да се превърне в част от мисленето за света на съвременния човек „, обясни консултантът на изложбата проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей на БАН.
Вижте още:
Местата в България, заредени с мистична енергия
инфо: http://spisanie8.bg/
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.