Свръхестествени същества. Вурдалаци (част 2)

продължение от част 1 /Вурдалаци/

Както и очаквал Абдул Хасан, баща му се възпротивил, но следкато видял, че синът му държи на своето, се съгласил. Бащата на момичето също дал съгласието си и двамата млади били представени един на друг, както си му е редът. Съвсем скоро се състояла и сватбата.

В продължение на няколко месеца младоженците живяли щастливо… до нощта, когато Абдул Хасан се събудил за да открие, че е съвсем сам в семейното ложе. Младият мъж зачакал съпругата си, минало доста време, а тя така и не се връщала и той започнал сериозно да се тревожи. Прибрала се едва на сутринта. Благоверният и се престорил, че спи, но това не му попречило да забележи, че на лицето и е изписано странно изражение. На следващата нощ Абдул Хасан отново се оказал сам, но този път решил да предприеме решителни действия. Той бързо се облякъл и тръгнал след съпругата си. За свой ужас младият мъж видял как Надила се насочва към гробището и влиза в един пресен гроб, осветен от три траурни фенера. Когато синът на търговеца пропълзял по-близо и надзърнал в гроба, видял красивата си съпруга в обкръжението на отвратителни вурдалаци, които се смеели и ръмжали, предвкусвайки кърваво пиршество. Парализиран от ужас, Абдул Хасан безмълвно наблюдавал как внесли някакъв труп, разкъсали го на парчета и го поделили между пируващите. Щом угощението приключило, оглозганите кости отново били заровени там, където бил положен мъртвецът. Без да губи и миг повече, младият мъж се втурнал към дома си и се престорил на спящ, очаквайки завръщането на Надила.

На другия ден, когато седнали да вечерят, Абдул Хасан се опитал да накара жена си да похапне, но тя както обикновено му отказала. Мъжът обаче продължил да настоява. Накрая се ядосал и извикал:

-Естествено, че няма да искаш да ядеш нормална храна. Съвсем друго си е мъртвата плът в компанията на вурдалаците!

Надила само го изгледала безмълвно. Тя се надигнала машинално от стола си, излязла от стаята и си легнала, без да промълви и дума. Посред нощ, когато сметнала, че съпругът и е заспал, тя скочила на гърдите му, разкъсала вратната му вена и се опитала да изпие кръвта му, но Абдул Хасан я изблъскал, сграбчил предварително приготвения кинжал и намушкал с него младата си жена. Тя се строполила на пода и не след дълго издъхнала. На следващия ден опечалените близки погребали тялото и, но след три-четири нощи покойницата се върнала и Абдул Хасан трябвало да се изправи срещу нея.

Наложило се да разкопаят гроба и. Щом го направили, ахнали от изумление, защото тялото на Надила изглеждало съвсем свежо и не показвало дори начални признаци на разложение. Мъртвата девойка била като жива. Младият вдовец поискал обяснение от баща и и той му разказал, че навремето дъщеря му била съпруга на един от офицерите на халифа. Той я развратил, след което я убил, но момичето оживяло и се върнало вкъщи при баща си.

Щом Абдул Хасан чул този разказ, си дал сметка, че единственият изход е да унищожи тялото на Надила. Той издигнал погребална клада от дърво, положил върху нея трупа на съпругата си и запалил кладата. Когато всичко изгоряло той събрал пепелта и я хвърлил в буйните води на река Тигър.

прочетете част 3