Свръхестествени същества. Гремлини (част 9)

продължение от част 8

Повечето обитатели на свръхестествения свят са познати на човека от незапомнени времена, но гремлините станали познати едва през 20 век. Естествено, това не означава, че обичащите въздушните простори същества не са съществували и преди – просто срещите им с човека зачестяват неимоверно след изобретяването на аероплана.

„Още от времето на братята Уилбър и Орвил Райт“ – пише известният летец Пол Б. Кокинсън в алманаха „Аероплани“ от 1942г. – „летците се сблъсквали с някои доста странни явления. Така например доста често се случвало работещият двигател да откаже да запали поради някаква неизвестна причина. Да не говорим за необяснимите изтичания на гориво от резервоарите, както и за загубата на въздух от механизма на спирачките… Едва наскоро за първи път от съществуването на RAF (Кралските военновъздушни сили) бе изяснено, че това се дължи на гремлините.“

20 години преди написването на тези редове летците от Кралските военновъздушни сили и флота вече имали богат опит с неприятните последици от дейността на гремлините. По време на полет навигационните прибори отчитали погрешни данни, радиото излязло от строя, двигателите спирали без никаква причина… Самолетът получавал необяснимо накланяне на една страна, сякаш на крилото му са увиснали множество същества и когато пилотите погледнали през илюминатора, се оказало, че е точно така.

Смята се, че гремлините живеят в подземни хралупи около летищата и когато никой не ги гледа, се качват в самолетите. Когато машината се издигне във въздуха, те започват да палуват, ала като цяло пакостите им са безобидни. За съжаление обаче има и случаи, в които летателните апарати са подложени на реална опасност и се е стигало до катастрофи. В това няма нищо чудно – понякога само видът на въздушните духове е достатъчен, за да изгуби пилотът самообладание.

Тези които са виждали гремлините казват, че ръстът им варира между 30 и 40 сантиметра, а цветът на кожата им най-често е зеленикав. Гремлините имат широки космати уши, а ръцете и краката им са снабдени със смукала и ципи, благодарение на които могат да се разхождат по крилата и корпуса на самолета, без да бъдат застрашени от падане. Ципите на краката им могат да служат и като парашут, ако внезапно се наложи да напуснат летящата машина.

Понякога гремлините се намесват в полета и с това подлагат живота на летеца на сериозен риск. Не са рядкост обаче и обратните случаи – не е нещо необичайно гремлин да спаси живота на пилот.

Един пилот от Ланкастър, летял по време на Втората световна война, разказва за следния случай: веднъж бомбардировачът му бил атакуван от немски изтребители, а картечницата на опашката му внезапно замлъкнала, защото германците ранили стрелеца. Командирът изпратил радиста да провери какво се е случило и дали картечарят е сериозно ранен.Радистът тъкмо превързвал раните на стрелеца, когато картечницата изведнъж загърмяла, поразявайки безпогрешно вражеските изтребители. Огънят продължил дотогава, докато не свършил запасът от патрони.

Щом бомбардировачът се приземил на летището, механиците прегледали внимателно картечницата, но не открили нищо подозрително нито в нея, нито в механизмите на оръдейната кула. Всичко било наред и заключението им гласяло, че оръжието в никакъв случай не е могло да стреля само. Смаяните летци решили, че на помощ им се е притекъл дружелюбно настроен гремлин и написали точно това в доклада си. Радистът потвърдил показанията им.

Трябва да се отбележи, че напоследък случаите на поява на гремлини доста са зачестили. Както изглежда, тези духове не изостават ни най-малко от новите технологии, защото саботират работата на почти всички домашни и офис уреди – като се започне от телевизорите и се стигне до компютрите.

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Последвайте ни във Facebook