Теракотената армия (част 2)

продължение от част 1

Остава и проблемът с броя. Ако основното е реализмът, тогава воините трябва да представляват истинска армия. Нито една армия не може да бъде наречена армия, ако не наброява поне 1 уан, 10 000 човека – не че един уан е точен брой, както вече изтъкнахме. Думата просто означава огромен брой. Великата китайска стена е дълга един уан участъци от по половин километра (ли), дворецът Ъпан побира един уан човека, затова несъмнено, ако Съма Циен описва Теракотената армия, би казал, че тя се състои от един уан войници. Засега преброяването на всички изкопи, открити до този момент, кара археолозите да смятат, че става дума за 8000 фигури, което е доста близо до един уан.

Постижения, статус и логика се съчетават, за да определят големината и броя. Но какво да кажем за материала? Той също е следствие от изискванията на Първия император. Да обмислим алтернативите. Първият император можел да предпочете човешки жертвоприношения и несъмнено не би се поколебал, ако го бе сметнал за необходимо. Само че самият той в качеството си на пълководец щеше да забележи три основни недостатъка: хора, изпратени на оня свят, не могат да се сражават в този; такава старомодна практика, отдавна вече заклеймена като варварска, не е уместна за нова и отправила поглед към бъдещето династия; и трето, телата се разлагат, а тази армия трябва да бъде вечна.

Други съображения са разходите и бързината на производство. Никакъв смисъл няма амбиция, която не може да бъде осъществена приблизително за времето, за което ще бъде построена и гробницата – няколко години. И няма никакъв смисъл да възлага отливането на фигури в естествена големина от бронз или изработването им от нефрит, още по-малко пък от злато. Дори да са от бронз, няколко хиляди фигури от бронз в естествена големина ще изтощят докрай бюджета на Цин, и то стига да се намерят достатъчно опитни занаятчии. Възможно е статуите да бъдат изработени от дърво, но трудът по гравирането на всяка фигура ще е огромен. Трябват им фигури, които да могат да бъдат произведени масово, при това бързо. Остава единственият възможен материал – глината.

Всички разнообразни китайски култури разбират глината и боравят с нея. И до днес има глинени залежи в цял Китай, така че това е евтин, разпространен и лесен за обработване материал. Нещо повече, глината е използвана за масово производство вече над 1000 години.

Най-прочутите артефакти на китайците в древността, техните огромни бронзови съдове, зависят от умението им да изработват глинени матрици, в които отливат бронзови фигури. Процесът е изключително опростен и е усъвършенстван от династия Шан (осемнайсети до двайсети век преди Христа). Например казан с четири крачета, вероятно изработен към 1200 г. пр.Хр., тежи 875 килограма – най-големият бронзов съд, открит досега – и е отлят в четири отливки (четирите страни, горна част и дъно). Всяка матрица е с формата, която трябва да бъде отлята, а на обратната страна са съответните украси. Ако на завършения съд, т.е. на „позитива“, както му казват, ще има релеф, тогава тази форма трябва да бъде направена с преса или гравирана, за да се направи същият мотив и върху „негатива“.

Хенри Форд, който въвежда първата поточна линия за производството на автомобила „Модел Т“ през 1913 г., би разбрал точно с какво са се опитвали да се заемат китайските работилници за бронз през второто хилядолетие пр.Хр. Масовото производство означава специализирани работници. Някои подготвят пещите, други бронза, трети глината, четвърти основните модели, пети матриците и всеки е специалист в собствената си област. Вероятно са усещали непрекъснат натиск от страна на началниците си, за да намалят разходите и да увеличат продукцията. Крайният резултат е един и същ в продължение на 1000 години: високо качество, ефикасно, редовно и бързо производство. И никакво място за творчество и индивидуалност. (…)

Бях допускал, че всеки теракотен войник е индивидуално творение. Ала не беше така: след извайването на оригинала и след изработването на калъпа по него започваше масово производство, фабрична операция, посредством която можеха да изработят… колко войници? И за колко време? Колко беше максимумът, горната граница? С помощта на Уан като водач може би щеше да е възможно да направя изследване на работните движения по отношение на цялата Теракотена армия и да стигна до ново разбиране за това какво представлява тя.

Уан се съгласи да направим един мислен експеримент, докато си говорим в приемната на музея. Най-напред аз се запитах какво би ограничило производството на фигури на воините – количеството глина може би или пък броят на наличните пещи.

Не, глината нямало да бъде проблем. Уан използваше 150 тона годишно през последните 10 години – 15 000 тона, – но не предвиждаше проблеми с доставките за много години напред. За Теракотената армия са били нужни някъде между 1200 и 2000 тона годишно.

Ами броят на работниците Цин и за тяхната продукция?

Едва ли в епохата на Цин е имало недостиг на работници, умеещи да обработват глина, защото многобройни грънчари са изработвали тръби, плочки и керемиди не само за новия императорски дворец в Ъпан, но и за всички дворци, построени в Сиенян след обединението. Избирането на няколко десетки и дори на неколкостотин подготвени работници не е било много по-различно. Предвид факта, че при Уан работят 20 човека, които могат да изработят 1000 статуи в естествена големина годишно, ако допуснем, че работниците са били 200, продукцията би била десет пъти по-голяма – до 10 000 статуи годишно. При такова темпо осемте хиляди статуи, необходими за запълването на основния изкоп и на второстепенните ровове, могат да бъдат изработени за по-малко от десет месеца.

Това е само хипотеза, но тя е до голяма степен в съответствие с друга, много по-специализирана преценка на Юен Джуни, един от главните археолози, работили над армията, с когото се срещнах в апартамента му в Сиан. Юен подчерта, че грънчарите изписвали името си на своите изделия като част от контрола на качеството, за да може надзорниците да знаят кого да обвиняват за немарлива работа. Същото важи и за воините. Подписите на някои от плочките в двореца в Сиенян съвпадат с подписи върху някои от воините, затова основателно можем да допуснем, че технологията за изработване на воините е била сходна с тази в грънчарството.

И още: върху 1383-те воини и 132-те коне, изследвани от Юен, са намерени 477 печата и надписа, предимно серийни номера, но също и имената на 87 майстори, които често се представят чрез мястото, където работят или живеят. Един от тях например е Гун Дзян (Дзян от двореца, държавната фабрика); друг е Сиенян Ге (Ге от местната фабрика в Сиенян). Аргументите са много специализирани и несигурни, но серийните номера подсказват, че фигурите са ваени и броени на групи от по пет, което на свой ред подсказва, че ваятелите са работели на групи от по десет. Да допуснем, че тези майстори са изработили и повечето от останалите, нереставрирани воини, но да добавим и още петнайсет, за да закръглим броя, и ще имаме 1000 работници. Да допуснем, че на група от десет човека є трябват десет дни, за да завърши своите пет фигури. Това означава, че 1000 майстори за една година ще изработят 12 500 фигури.

Нерядко можете да прочетете, че в операцията са участвали „стотици хиляди“ работници, но в случая се бърка гробницата като цяло с Теракотената армия, която е по-малко предприятие с огромна производителност, до голяма степен като съвременна фабрика за автомобили.

Императорът явно е искал да разполага с призрачна армия, която да представя неговата истинска войска. Само че тази истинска армия е наброявала десетки хиляди хора. Защо ще се задоволява със 7000 – 8000, които са погребани в гробницата му?

Струваше ми се, че работата на Уан е открила възможността за нова посока на разсъждения, която е съвсем нова. Армията е представена като върхово постижение, като най-великото дело на Първия император, с което може да се равнява може би единствено гробницата, когато най-сетне бъде отворена. Ами ако не е кулминация? Ако е само началото?

И защо никой друг не е проучил идеята? По онова време подозирах, че е свързано с наличието на някаква невидима преграда между учените и занаятчиите. Учените очакват данни от археолозите, но тези данни са скрити в земята и трябва да бъдат изровени изключително внимателно, и после да бъдат превърнати в туристическа промишленост посредством правителствени служби. Светът на Уан обаче беше напълно различен. Това беше свят на бъркотия, на лично занаятчийско умение, упражнявано самостоятелно, на простички работници, които правят простички неща и печелят парите си сами. Подозирах, че има преграда между служителите и учените, от една страна, и от работниците и занаятчиите, от друга. Помислих си: време е учените да посетят Уан, да поизцапат с кал лъснатите си обувки и да научат нещо за миналото, като проучат настоящето.

инфо: http://e-vestnik.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook