Вечното търсене на Атлантида

атлантида

Една от загадките на древната история е съдбата на Атлантида и нейната гибел. Разказ за този изчезнал остров се е съхранил само в два диалога на гръцкия философ Платон – „Критий“ и „Тимей“.

Самият Платон го приписвал на античния мъдрец Солон, който живял две столетия по-рано. На свой ред той чул за Атлантида, като бил в Египет – в град Саис. Тук разпитвал жреците от древни времена и разбрал за остров, който „превишавал по размери Либия и Азия, взети заедно“ и лежал от другата страна на Гибралтарския проток.

Този остров можело да се нарече „земен рай“. Тамошните богатства привличали хората от всички страни. Към Атлантида бързали кораби, отвсякъде се стичали търговци, и то в такова множество, че денем и нощем се чували говор, шум и потропване.

Търговското могъщество на атлантите се съчетавало с военна мощ. Хорската сила не можела да ги победи. Жителите на Атлантида потопили в робство всички страни оттатък пролива, но и те били безсилни срещу боговете. Настъпило време на невиждани земетресения и наводнения. Накрая земята се разтворила и за един ужасен ден погълнала Атлантида. Островът изчезнал, „потъвайки в бездната“. Това се случило около 9600 г. пр.н.е.

Повечето антични учени (но не всички) вярвали на Платон. Географът Страбон, описвайки известните земи, отбелязал: „Историята за остров Атлантида, възможно, не се явява измислица.“ Римският историк Амиан Марцелин споменавал, че Атлантическо море е погълнало „остров, по-обширен от цяла Европа“.

Изминали столетия. През XVI век, в епохата на Великите географски открития, загадката на Атлантида отново излязла на дневен ред, като се опитвали да открият точното ѝ положение. Първоначално я поставяли край бреговете на Америка, тъй като Платон казвал, че от Атлантида лесно се стигало „на противоположния континент“.

Постепенно районът на търсенето се разширил. Археолозите, търсещи Атлантида на върха на перото, откривали нейните следи навсякъде.

  • Гренландия? Не е ли съединявала тя някога Америка и Европа? Може би в древни времена северните народи са бродили по суша от едната част на света към другата?
  • Сахара? Може би там е имало огромно езеро, опустошено от земетресение, и древните атланти са бягали след това бедствие, палени от слънцето и гонени от жаждата? Техни потомци се явявали берберите.
  • Езерото Титикака в планините на Южна Америка? Цялото то лежи на високопланинско плато, по всичко сходно с Атлантида, както я описва Платон: „Целият този край лежал много високо и изцяло бил заобиколен от море, но цялата равнина, заобикаляща града и сама заобиколена с планини, които потъвали в самото море, се явявала равна повърхност.“
  • Азорските острови? Недалече от тях, на дъното на морето, открили грамади от застинала лава. В такъв случай Атлантида, както и Помпей, е погубена от вулкан.
  • Троя? През 90-те години немският археолог Еберхард Цангер предположил, че под името Атлантида Платон е описал Троя, макар да е изопачил нейния облик.
  • Кипър? През есента на 2004 година се появили съобщения, че „нещо подобно“ на Атлантида е открито на дъното на морето източно от острова. Но само нейният новоизлюпен откривател съумял да разпознае чертите на забравената страна в подводните грамади.
  • Испания? През март 2011 година археологът от Хартфордския университет Ричард Фройнд открил в блатиста местност северно от Кадис следи от античен град, който според неговата хипотеза бил унищожен от цунами. Този град имал формата на пръстен. Но и столицата на Атлантида, която се намирала на около 10 километра от морето, била заобиколена от система от кръгли канали.

Повече от 10 000 книги говорят за Атлантида. Десет хиляди книги и едва ли не във всяка се посочва ново място на катастрофата и нова дата на гибелта на легендарната страна. В резултат събитията, описани от Платон, може да са се случили в периода от 80 000 г. пр.н.е. до 1200 г. пр.н.е.

На първата конференция на атлантолозите, състояла се през 2005 година в Гърция, били установени 24 критерия, които трябва да покрива мястото, където би могла да се намира Атлантида. Засега такова не е намерено. Авторите на хипотези неизменно фантазират на тема Платон, буквално без да са прочели неговия разказ докрай.

Но нима Атлантида не е съществувала и не е имало остров, потънал в морето? Остров, чийто жители са хвърлили предизвикателство на египтяните и атиняните? Приказно богат остров?

Още в средата на XIX век, изследвайки остров Тира (Фира), или Санторини, разположен на 120 км северно от Крит, френски археолози с учудване отбелязали, че той е покрит с мощен слой пепел и пемза, под които лежи древно селище. Очевидно го е погубило изригването на вулкан. Впрочем това откритие не предизвикало особен интерес.

Половин век по-късно английският археолог Артър Евънс открил на остров Крит следи от велика цивилизация. Преди 4000 години тук имало огромни дворци с фрески по стените, изработвали се изящни съдове, накити от злато и слонова кост. Стотици села и градове осейвали острова. Той бил толкова гъсто населен като Платоновата Атлантида. Бил богат, прекрасен и велик. Древногръцката култура дължи много на критската. Но около 1500 г. пр.н.е. Критската държава преживяла упадък, погубена от неизвестни събития. И повече никога не се възродила.

Може би виновен за всичко е бил вулканът на Санторини? Но нима той би могъл да е заплашвал Крит? „На такова разстояние няма защо да се страхуваш от горещата пепел, а земетресението, предизвикано от вулканичната дейност, би било едва осезаемо“ – такова било мнението на скептиците. Но те се оказали засрамени.

През 1950–1960 г. била пресъздадена картината на изригването на вулкана Санторини – едно от най-силните изригвания в паметта на човечеството. То било съпровождано от мощна приливна вълна – цунами, която опустошила крайбрежието на Крит.

Санторинската катастрофа се случила 900 години преди Солон да научи историята на Атлантида от египетските жреци. Точно 900, а не 9000! И това хвърля светлина върху хаоса с датите. Става дума за това, че изписването на тези числа при египтяните било сходно.

В диалозите на Платон е отбелязано, че Атлантида се е състояла от два острова – неголям кръгъл остров, насред който „стояла планина, от всички страни невисока“, увенчана с храм на Посейдон, а също така продълговат остров, частично зает от равнина и частично – от гора. В това описание напълно се вместват Крит и Санторини, насред който се възвисявал вулкан. След това върху хората се излели „огън и вода“. Така загинал Санторини.

Възможно е и Атлантида да е загинала така, а в разказа на египетските жреци нейните жители да са се превърнали в „атланти“.

Струва си да добавим, че огромен принос в изучаването на Атлантида е внесъл съветският изследовател Николай Жиров (1903–1970). Докторът на химическите науки се посветил на въпросите за геологията на Атлантида. Неговата работа „Атлантида: основни проблеми на атлантологията“ е публикувана през 1964 година.

инфо: drevnite.com

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.