Древноегипетските енергийни символи – Джед, Анкх и Уас (част 1)

Днес учените работят над проблема, как да разтопят ледените полярни шапки на Марс, за да изменят климата и да създадат атмосфера. Но такава технология вече е съществувала на Земята в каменния век.

По време на ледниковия период тя е решавала аналогична задача и е помогнала на разумните същества да оцелеят. Продължително време почти по всички континенти на нашата планета тази технология се е развивала, усъвършенствала и постигнала своя разцвет. Но за съвременните изследователи тази технология е Terra Incognita.

Да дадем пример – ето изделия, изрязани от твърда метална сплав.

2

Как биха обяснили ковачите от XVIII век изготвянето на такива изделия? Те нищо не са знаели за електричеството и прочие други технологии. По същия начин и съвременната наука обсъжда мегалитните съоръжения, като оставя настрани енергетиката от това време. А именно тя е давала такива възможности за работа с камъните.

В нейната основа е лежал резонансът. В тези времена е използван резонанс на нивото на кристална решетка, започвайки процеса с напомпване на енергия в О-Н водните връзки, а те посредством резонанса на кислородните атоми я поддържали във връзка с Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита.

В този случай протича натрупване на кинетична енергия в резонансна система на ниво атоми и техните връзки в молекулите и кристалите, което в резултат на превишаване на допустимите предели води до отслабване на разкъсването на тези връзки във веществото. Посредством такива процеси може да се обясни „пластичността“ на гранита, явленията пеещи пясъци и левитиращи камъни.

Тази технология за получаване на енергия се обяснява и от много други факти. И материалите за реализирането ѝ са били в наличност – вода и камък, но съвременната наука отказва да признае наличието на „знанията“, вградени в мегалитите. Само ръчен труд, лост, хидравлика и технология за триене на камъка в камък. И нищо повече от това.

Символи на разцвета на дадената енергетика на територията на Египет са пирамидите, а също устройствата Джед, Анкх и Уас. Срещат се и символи и изображения, които ги обединяват.

4

Първоначално това били инструменти от мегалитната енергетика. Но когато тази енергетика била забравена, а теоретичните и практическите знания – загубени, настъпило ново „преосмисляне“ на въплътените в тях знания. В резултат те загубили първоначалния си физически смисъл и се превърнали в култови символи. Преосмисленото разбиране на тези култови символи се изучава от съвременната наука.

Ето техните съвременни определения:

  • Джед – предмет от древноегипетския култ, символизиращ гръбначния стълб на Озирис. Съществува мнение, че от йероглифа, обозначаващ Джед, е била образувана финикийската буква „самех“ – първообраз на гръцката Земя.
  • Джед – най-ранният символ на Озирис, а най-първото място за поклонение към него – Деду, древният Бузирис в делтата на Нил. Тълкованието на стълба Джед е загадка и до днес.
  • Анкх (Анх, Анк) – коптски кръст, символ, водещ началото си от най-древни времена. Известен като египетски йероглиф, а също като един от най-значимите символи на древните египтяни. Известен също като „ключ на живота“, „ключ на Нил“, „лента на живота“, възел на живота“, „кръст с примка“, „египетски кръст“, „крукс ансата“ (лат. Crux ansata). Представлява кръст, от горната част на която има пръстен. В Уникод Анкх се обозначава като U+2625 (☥).
  • Анх представлява Т-образен кръст с примка на върха. По този начин той съчетава символиката на кръста и кръга. В традициите на Древен Египет това е символ на рождението и вечния живот. Анкх е най-значимият символ у древните египтяни, известен също като „крукс ансата“. В този кръст се обединяват два символа – кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността, заедно те обозначават безсмъртието. Също така този кръст символизира обединяването на женското и мъжкото божество, Озирис и Изида, а по такъв начин – съюз между земното и небесното. В йероглифското писмо този знак е поставян със значение „живот“ и се е явявал част от думата „здраве“ и „просперитет“.
  • Уас е египетски йероглиф, обозначаващ власт. Той е бил свързан с йероглифите Джед (здраве, стабилност) и Анкх (живот). Изобразява се във вид на жезъл, който държат фараоните, боговете и влиятелните лица.
  • Уас също се явява характерен египетски йероглиф, означаващ думата „власт“.
  • Уас (скиптърът Уас). Уас в древни времена е бил вид фетиш, в който, както се подразбира, са заключени целебните сили на подземния демон, подобен на куче или чакал. Уас се състои от раздвоен отдолу прът, който отгоре завършва с глава на животно (чакал). В ръцете на боговете той е ставал скиптър на благополучието и символ на здраве и щастие. До Средното царство в гробовете е поставян дървен скиптър уас, за да може починалият да го прилага за ползване на божествени блага. По-късно с този символ са украсявали фризовете по стените на гробниците. Популярен мотив във всички времена е било изобразяването на два скиптъра Уас, които били поставяни в краищата на картините или надписите и с главите си крепяли идеограмата на „небесата“.

Науката и религията, особено в древни времена, са били взаимно свързани. Жреци, служители на свещени култове, са владеели знания по математика, астрономия, анатомия, владеели са писмо и много други науки.

„Посветените“ съхранявали знанията в знаци и символи, грижливо предавайки тяхното значение на своите приемници. Но заедно с разрушаването на съществуващата организация на обществото се разрушавали и религиозните устои – един култ сменял друг, символите, пазещи преди велики тайни, губели своя първоначален смисъл или се изпълвали с ново сакрално съдържание, или се забравяли.

Да се опитаме да открием първоначалното физическо предназначение на тези символи. За тази цел ще разгледаме изображенията на символите на барелефа.

5

На върха на барелефа е изобразен охлюв, нагледно олицетворяващ вълна. Той показва, че символите от барелефа се отнасят към вълновата мегалитна енергия.

Какво означава долният знак на барелефа?

Той символизира чаша. Както беше показано по-горе, създаването на вълнова мегалитна енергия започва с напомването на енергия във физико-химичните свойства на О-Н на водата. За това са използвали съдове и чаши, чийто размер бил предвиден за активация и концентрация на вълни с дължина 1,22 см.

По-нататък да разгледаме физическото предназначение на разположените в центъра символи Уас, Джед и Анкх – инструменти на вълновата мегалитна енергия.

Джед

Преди да разгледаме неговото изображение на следващия барелеф, да споменем йероглифа Ка.

Ка в религията на древните египтяни е духът на човека, същество от вис порядък, олицетворена жизнена сила, смятана за божествена. Според вярванията на древните египтяни Ка е била в непосредствени отношения със земното си проявление, подобно на genius на римляните, но още по-тясно.

След смъртта на човека Ка продължавала своето съществуване във вътрешността гробницата и приемала приношения, преминавайки в параклиса през „фалшива врата“.

Ка е изобразявана като подобие на нейния носител, но с повдигнати нагоре ръце.

Тук трябва да си спомним, че базовият принцип на древните надписи позволява да се смята, че древната писменост е била построена на смислова основа. Затова при разглеждане на изображения на Джед на „електрическия“ барелеф ще обърнем внимание на това, че на първата снимка Ка с върха на Джеда поддържа Змия, а на втората снимка Ка със средата на Джеда поддържа колба. Да отхвърлим мистиката и да дадем чисто физическа трактовка на Ка и изображенията на барелефа.

Получава се напълно прагматична картина. Енергията от върха на Джеда поддържа разряд, а енергията от средата поддържа колбата на лампа. Почти както сега – плюс на анода, минус на катода.

6

7

Навява на версия на натриева лампа с низко налягане.

Да дадем технически характеристики на лампата: „Натриевата лампа с ниско налягане е най-ефективният тип дъгова лампа, превръщаща електричеството във видима светлина. Нейната конструкция може да позволи превръщането на 80% от електроенергията в светлина. Но тези лампи имат физически големи колби. Освен това тяхната светлина е еднородно монохромно жълто.

Температурата на външната среда незначително оказва влияние на светлинните параметри на натриевите лампи с ниско налягане. Затова те нормално работят както в открити, така и в закрити пространства. Температурата на основата и външната колба не трябва да превишава 150°С. Нормалното положение на работа на лампата е хоризонтално (±15°).“

8

Според съвременните мерки подобни лампи имат нужда от 400-500 волта за запалване. Но във времената на мегалитната енергия е имало други понятия. Това е била енергия на резонансните колебания на атомите в кристалното вещество на Джеда. В дадения случай резонансните колебания на атомите вещество в Джеда са били първични, а създаденото по такъв начин движение на електроните – вторично.

От гледна точка на мегалитната енергия Джедът е блок за захранване. Той е бил устройство, което е приемало от мегалитния генератор поток енергия на резонансните колебания на връзките Si-O в кристалите на веществото и ги е преобразувало в поток енергия, която може да се насочи за извършване на полезна работа. В разглеждания случай това е поток електрони, който дава светенето на лампата.

Както стана дума по-рано, в древните мегалити приемници на енергия са били камъните с високо съдържание на връзки Si-O (пясъчник, гранит и т.н.) или Ca-C-O (варовик), които са отдавали получената енергия с висока честота на колебанията на атомните връзки на Si-O или Ca-C-O с хаотично топлинно движение на молекулите на околната среда.

По такъв начин са се затопляли пещери и жилища. За увеличаване на отдаването на енергия от камъка е било необходимо да се усили движението на вълновата енергия срещу земната гравитация (съвпада с центробежното ускорение). Това виждаме в разположението на менхирите с острите краища към Земята, както и в таулите – каменни съоръжения във формата на буквата „Т“.

1

Технологията се развивала. По време на разцвета ѝ ролята на приемник на енергия (блок за захранване) е изпълнявал Джедът – настроен в резонанс с носещата енергия вълна на натоварване, което значително подобрява приемането на енергия.

Да разгледаме как е устроен. Джедът има следните особености:

– вертикално положение;

– вертикална структура;

– характерна форма;

– количеството хоризонтални „чинии“ е равно на четири.

Как е работил той?

Вертикалното положение е необходимо за взаимодействие на вълновата енергия със земната гравитация.

За обяснение на останалите особености трябва да си спомним за вълните: бягащата вълна предава, а стоящата натрупва енергия. Това и определя структурата, формата, количеството „чинии“ и размерите на Джеда. Разликата между бягащата и стоящата вълна е четвърт вълна.

Структурата на Дежда е зададена от носещата енергия вълна – от опората до първата чиния трябва да вземем кратен брой бягащи полувълни (осигурявайки предаването на енергия), а между чиниите трябва да има стояща вълна (осигурявайки натрупването на енергия).

Съответно размерите на Джеда са зададени от дължината на вълната, носеща енергията. На рисунката долу е показано разпределението на вълновата енергия по „чиниите“ на Джеда.

2

Четирите „чинии“ осигуряват разпределението на вълновата енергия в съседните секции с изместване по фаза на 90 градуса.

В случая с електрическа крушка от онова време изместването по фаза на 180 градуса в крайните „чинии“ на съседните секции на Джеда позволява да се създаде потенциал от 400-500 волта за запалване.

инфо: megavselena.bg

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.