За зрялата и незрялата любов

любов

Обич ли е, когато маниакално искаш да контролираш и да променяш?

Ева Войдило е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за лечение на зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава. Авторка е на многобройни публикации, между които „Покана за живот“, „Вдигни глава“, „В съгласие със себе си“, „Началото на пътя“, „Да приемем себе си“, „Да простиш“, както и превода от английски на полски на книгата на С. Браун „Лечението на алкохолици“.

Мисля, че ако някой е убеден, че обича, той обича. Въпросът е само как обича. Защото съществуват различни видове любов. Често за любов смятаме емоционалната буря. Любов наричаме също понякога манията за притежаване и тотална власт над друг човек. Някои казват, че любовта е моментно възхищение и очарование, поради което много бързо се хвърляме с главата надолу, а после, когато отмине, усещаме учудване и невяра – наистина ли това беше любов, или не? Като че ли да, щом много хора изобщо не си представят друга любов. Има раболепна любов, състояща се от пълно отдаване, отказ от себе си и лакейско подчинение. Има мрачна и властолюбива любов, наситена с ревност и желание за контрол. И така нататък.

За подреждането на този безпорядък ще ни е от полза някаква проста систематика. Предлагам да направим подялба на два вида любов: зряла и незряла.

От зрялата черпим енергия, от незрялата – умора. Обичайки зряло, ние се развиваме, незряло – разпиляваме своя потенциал и възможности. В незрялата любов има много злоба, борба, съперничество; партньорите се стараят да променят и да поправят другия.

В незрялата любов използваме коварство, обвинения, манипулации, лъжи, недомлъвки, изплъзвания и неискреност.

В зрялата любов цари откритост и говорене право в очите за нещата, които преживяваме, за които мислим. В зрялата любов сме отговорни всеки за себе си, но държим и на това да си доставяме взаимно удоволствие и да си оказваме помощ. Така че, когато например се скараме, после умеем да протегнем ръка и да отидем заедно в кафето. Свързвайки се в някакви връзки, официални или не, обещаваме да се обичаме, уважаваме, да си помагаме в нужда, да се поддържаме и да се грижим един за друг. Поради какво? За да се обградим със сигурност, за да може във всяка ситуация, през младостта и старостта, в добро и лошо, да се опрем на някого. И да служим за опора на другия. За нищо повече не ни необходима любовта.

За да имаме семейство? Откъде накъде. За размножаването е достатъчна хормоналната тръпка, а после, евентуално – акушерка. Впрочем, да се поогледаме около себе си. Тук четири деца, там пет, понякога и повече*. Само че някак в тези семейства не се забелязва особена любов; нерядко любовта си отива, когато идва семейството. Десетки хора се оплакват не от липсата на семейство, а от липсата на любов. Въз основата на такива примери можем да твърдим, че

твърде често между любовта и семейството няма връзка.

Всеки има семейство или поне всеки идва от някакво семейство. А любовта, особено зрялата? За съжаление тя е рядкост.

В зрялата любов посрещаме постиженията и успехите на партньора с радост. Те не ни застрашават. Нещо повече, в зрялата любов си даваме утеха един на друг в моментите на изпитания, колебания или трудности. Подчертаваме своите достойнства и това, което ни харесва у партньора, а не обратно. В трудните моменти, когато стоим пред някакво изпитание, ни се иска да чуем от любимия човек: „Със сигурност ще се справиш“. „Не бой се, ако стане нещо, аз ще ти помогна.“

Незрялата любов от своя страна може да се познае по махалото на настроенията, на които се натрупват напрежението, обидата, тихите дни, гневните избухвания, честите скандали, пристъпите на неочаквано полово желание и замайващо възхищение. Често възниква и един парадокс: незрелите хора, макар и привидно да се обичат до полуда, дълбоко в душата си не се доверяват на любовта.

Те обичат маниакално да разследват и да се съмняват,

да проверяват и да се уверяват. Да добавим още, че зряло или незряло можем да обичаме не само любовника си, но и всеки: майката, детето, брата, приятеля, съпруга, съпругата си. Като знаем вече с какво се характеризира добрата и недобрата любов, можем да направим така, че незрялата да става все по-зряла.

С други думи, на любов трябва и може да се учим.

инфо: spisanie8.bg

Вижте още: 

КОГАТО ЛЮБОВТА ЗАДУШАВА

Подкрепете Световни Загадки!

Ако харесвате Световни Загадки и искате сайтът да продължи да съществува, подкрепете ни с дарение.

Световни Загадки е проект, който поддържаме с огромно желание и ентусиазъм, но и с много труд. Сайтът е безплатен за своите читатели и се издържа от реклама, което не винаги е достатъчно. Ако искате да сте сигурни, че и в бъдеще всички ще могат да имат достъп до информацията на сайта, можете да направите еднократно или месечно дарение с бутона [Donete] по-долу. Благодарим Ви!

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Оставете коментар

Писането на кирилица е силно препоръчително.

Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.

Моля, обърнете внимание, че коментарите не са начин за връзка с нашия сайт. В случай, че искате да се свържете с нас, моля ползвайте за това секцията Контакти.